Новият патриарх не се шегува
Само няколко месеца след интронизацията си патриарх Кирил Първи сериозно заяви своето присъствие в живота на страната и неочаквано енергично започна да ръководи единствената голяма институция в страната, която не се контролира от Кремъл.
Две срещи с хиляди студенти в Москва и Санкт-Петербург показаха, че той е готов да работи с младежта и ще участва в бурните дебати относно идентичността на страната, продължаващи вече 20 години, откак тя се отказа от комунизма и плахо пое по пътя на разширяването на икономическата и политическата свобода.
В изказването си в Москва патриарх Кирил демонстрира противоречията на съвременната Русия, изразявайки както националистични настроения, така и тревогата си във връзка с заплахите пред руската младеж.
Преди тази среща се състоя събрание на оглавявяната от него националистична група, където всички изказали се, включително московския кмет Юри Лужков, кинорежисьора Никита Михалков, получил премията „Оскар“, не споменаха нито веднъж Съединените щати по име, но ги обвиниха за всички грехове и проблеми в света и Русия.
Патриарх Кирилл също не спомена Америка, но каза, че безнравствената икономика е обречена на гибел. „Икономическата система, базираща се само върху стремежа към печалба, върху равнодушието към съдбата на човека, върху пренебрегването на нравствените норми, може да рухне всеки момент, погребвайки под своите отломки съдбите на хората“, заяви той.
В Санкт-Петербург изказването на патрирх Кирил беше като че ли по-лично. Той великодушно спомена Мартин Лутър Кинг, с когото каза че се е срещал през 1968 г., и неговата прочута реч „Имам една мечта“, подчертавайки важността на истинската любов и стремежа към идеали.
„Той не бе мечтател, а блестящ политик, оратор, християнски пастор. Но той имаше мечта и тази мечта доведе до конкретни резултати“, каза патриархът.
Патриарх Кирил, оглавявал почти 20 години Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия, е добре известен в Русия – не само на вярващите, но и на милионите хора, нямащи отношение към Църквата. Всяка седмица той излиза с проповед по националната телевизия.
Това предаване, както и и транслирането на петербургското му изказване по 24-часовия държавен новинарски канал „Вести“ свидетелстват, че той има подкрепата на Кремъл, който внимателно следи съдържанието на телевизионните програми. Патриарх Кирил много пъти е изразявал своята солидарност с Кремъл по различни въпроси.
През 2006 г. патриархът, тогава митрополит, Кирил се срещна със звездите на руската рок-музика, някои от които станаха впоследствие вярващи православни християни, а през лятото на миналата година говори на рок-концерт в Киев по време на празнуването на 1020-годишнината на покръстването на Рус, когато византийското православие е било пренесено на руската почва.
Един от неговите фаворити, протоиерей Всеволод Чаплин, предложи да се създадат „православни нощни клубове“, където младите хора да могат да се срещат вечерно време и да общуват. Има дори православни рокери и патриарх Кирил напомни на събралите се в Санкт-Петербург, че и той някога карал мотор.
Някои руски наблюдатели смятат, че патриарх Кирил има за образец папа Йоан Павел ІІ, към когото мнозина руски църковни дейци се отнасяха с подозрение.
„Той копира Йоан Павел ІІ, който имаше харизма – казва Анатолий Красиков, директор на Центъра за социално-религиозни изследвания към Инстута за Европа в Москва, бивш журналист-ватиканист в държавната агенция ИТАР-ТАСС. – Кирил е единствената фигура в православието, която има този дар“.
Множество млади хора се стекоха за масовите мероприятия с участието на патриарх Кирил в Москва и Санкт-Петербург. По-твърдата среща в Москва напомняше за събиранията на про-кремълското младежко движение „Наши“, а студентите в Санкт-Петербург разказаха, че са били поканени от колеги седмици или часове преди началото на срещата. Две момичета получили билети от декана. Те сметнали за чест да присъстват на тази среща.
Православността на патриарх Кирил, облечен в мантия, не подлежи на съмнение, но в залата цареше атмосфера на американска мегацърква: изказването се транслираше върху голям екран, типична беше и реакцията на аудиторията.
Членове на клуб на православната младеж казаха, че този подход, който се асоциира тук по-скоро с протестантските мисионери, не е предизвикал у тях негативни чувства. Единият от тях, 24-годишният Дмитрий Шевлягин, призна, че се е приобщил към Църквата чрез слушане на рок-групата „Алиса“, която някога се е славела с мрачни образи и наркотична зависимост, а днес пее за православието.
Когато един студент от Селскостопанския институт запита патриарх Кирил дали юношеската любов е „от Бога“, патриархът започна да разсъждава за влюбеността и семейния живот – нещо твърде нехарактерно за църковен деец в Русия.
„Харесах стила на общуването му – казва студентката Елена Сорокина. – Беше леко да го слушам и гледам. Темите бяха много интересни, актуални, не прекалено глобални, а по-скоро засягащи личното развитие“.
Студентите съзнават съществуването на връзка между държавата и Църквата. „В момента тече „годината на младежта“ – каза 19-годишният студент-програмист Никита Краснов, имайки предвид мероприятията, организирани за младежта из цялата страна. – Мисля, че това се прави по един план“.
Взаимодействието на Църквата и държавата изпъкна още по-ясно в Москва, където в своето 45-минутно изказване патриархът засегна голям кръг от теми – от постмодернизма до глобалната финансова криза, Светата Рус, комунистическите репресии и позитивните аспекти на съветските студентски строителни отряди.
Сред инициативите на Кремъл, които той горещо подкрепя, е решението на президента Дмитрий Медведев да създаде комисия за борба с „фалшификацията на историята“.
В различни среди в Русия вървят дебати относно Втората световна война, която в Русия се нарича Велика Отечествена. Някои съвременни историци смятат, че грешките на руските лидери са предизвикали неоправдано големи загуби. Но комунистическите и сегашните руски чиновници са изобразявали винаги войната като звезден миг на Русия през ХХ век.
Патриарх Кирил се изказа с нескрито презрение за новия подход, „който опровергава всички постижения на нашия народ в борбата с фашизма“. Според него това е продукт на информационната машина, осигуряваща триумф на онези идеи, които се рекламират най-агресивно.
Православните фундаменталисти, които са настроени по-националистично и се страхуват от модернизация, критикуват патриарх Кирил. Миналата седмица информационната агенция на православните фундаменталисти „Русская линия“ в анализа си на първите 100 дни на патриарх Кирил предупреди за опасността от активна мисионерска дейност, която според нея може да бъде заплаха за Църквата.
Сергей Филатов, специалист по социология на религията от Института по изтокознание, смята, че активността на патриарх Кирил може да разочарова както либералите, така и фундаменталистите, които могат да се отцепят от Църквата, провокирайки по този начин „много сериозни кризи“.
Превод: Андрей Романов
Русия се намира в много деликатно положение. Руснаците сами си събориха православието, а от друга страна СССР доведе Русия до най-голямото й могъщество в историята. Така руснаците имат сериозна дилема от исторически и богословски аспект – от една страна Христос е Истинен Бог Наш, а от друга страна Красная армия всех силней! Ако руснаците искат да премахнат фалшификациите на историята както правят честните американци, които си плащат за всичко и не правят компромис със свободата и достойната оценка на труда, то те трябва да отворят всички архиви от Средновековието до наши дни, откъдето ще се види, че всъщност руският проект като идеология на държавата и на отношенията между народ и Църква е всъщност българския проект, разработен в канцелариите на св.цар Борис І и Симеон Велики, откъдето са тръгнали книги и клирици към Русия. Освен това безпристрастния анализ показва, че липсата на пари и наследството от комунизма, който използваше всички достижения на науката за да му работим за без пари се използва от православието. Психологическата разработка на основата на „родолюбието“, „националната идентичност“, „завета на историята“, единственото познаване на истината от страна на православните, тяхното учение за богоизбраност и 2000 годишните им познания им по човешка психология се използват, за да накарат хората да си отдават живота на Църквата , както идеалистите и мечтателите си отдаваха живота на националкомунистите след 1945 та година. Руската мечта за нова Византия е ново КГБ.
интересно е , че от „нравствената“ руска икономика бягат не само само бедните , но и духовно богатите руски олигарси. За какво им е църква на руснаците, най добре да се молят на поредния назначен от кгб президент пряко, не са нужни изкуствени посредници като църкви, патриарси и прочие лизачи и лапачи. така е било преди революцията в продължение на 200години , не е нужно лицемерие.
От заглавието, така преведено, се получава впечатление, че едва ли не патриарх Кирил няма чувство за хумор. Не е вярно. Оригиналното заглавие на статията е: New Orthodox Patriarch Pulls No Punches. – http://www.nytimes.com/2009/06/10/world/europe/10iht-orthodox10web.html
.
„Pulls No Punches“ e доста разговорен идиом и най-точно се превежда като „пипа с меки ръкавици“.
.
По повод поредното словоизлияние на Чингис „руският проект… е всъщност българския проект, разработен в канцелариите на св.цар Борис І и Симеон Велики“, бих го уверил, че Русия не е покръстена от България, а от Византия и че предполагаемият „български проект“ не може да е нищо друго, освен копие на византийския.
.
Dodo уверява, че „не са нужни изкуствени посредници като църкви, патриарси“ и пр. Христос е основал Църквата, която е богочовешки организъм (Матей 16:18; Ефесяни 5:25-27). Както живеем в земна държава и се подчиняваме на нейните закони, така обитаваме в духовната вселена на Църквата и се подчиняваме на йерархията и каноните. На когото това не харесва – вън! (Откр. 22:15).
В България генералните изводи и догми на историческата наука са направени преди да бъдат събрани историческите извори. Освен това стълб на тълкуванията за миналото са византийските и латинските документи, които по обясними причини не казват истината за нас. Славянският проект е направен от българи, които интересно защо на събора по българското Покръстване пращат военни, а не пращат духовници. Освен това аз казвам – руснаците да си отворят архивите и тогава ще видим каква е истината, защото нашата история е писана в Москва и в Берлин и много ясно, че няма да има признание за трите явления на българската цивилизация – православие, славянство, национална идея, представена от Държавата и от войската. Ритуалният акт на св.кръщене не означава, че идеологията на Третия Рем е византийска. И какво значи византийска, защото по дух и тематика нашите старобългарски документи развиват едно пророко-месианско начало на българите, които се виждат покровителствани от Светия Дух много преди византинизацията на държавата, ако такава византинизация е била повсевместна, а не е засягала само владетелския двор и висшия ни клир. Проектът на свв. Кирил и Методий е български проект, и в нашите документи Кирил е обявяван за българин, а през Възраждането празника на двамата братя е автентичен всенароден ден на културното ни единство. И не мислиш ли Дон Кихоте, че славянските документи, които са най-слабо проучени в световен мащаб се нуждаят от наша интерпретация, а не от чужда идеология на историята?
Дългото съжителство на РПЦ с комунизма е довело до една форма на православие, което някое сполучливо наричат милиционерско. В него са се вплели пропагандно-идеологическите похвати на КПСС. И вместо да се оправдават с икономиката на САЩ е хубаво да погледнат собствените си проблеми честно – корупция, алкохолозъм, проституция, износ на мафия, липса на демокрация и т.н., както прави обществото в САЩ. Хубаво е да си спомним кога е бил последния успешен руски социален проект, който да е довел до добруването на руския народ.