Режат Синода наполовина
Стандарт
Предлагат патриарх да се става на 40 г., а службите да са на съвременен български
Сбирката на управляващата коалиция в хотел "Катарино" ще изглежда като скучна седянка пред форума на родната Православна църква. Това прогнозираха владици преди Шестия църковно-народен събор на БПЦ, който се откри на 14 май в Рилския манастир.
Около 160-те делегати бяха поздравени лично от президента Георги Първанов и вицепремиера Даниел Вълчев. После дойде ред на доклада на патриарх Максим, с което приключи тържествената част от събора.
Големите дискусии започват след това, защото много от предлаганите промени може да доведат до истинска революция в родната църква. Съгласно устава на БПЦ съборите се провеждат през четири години. Настоящият обаче бе отлаган цели две години и половина. Официален предлог за това бяха здравословните проблеми на Максим, който на два пъти – през октомври 2005 г. и през май 2006 г., счупи крак. Разклатеното здраве на 93-годишния патриарх тогава предизвика слухове за люта битка кой да наследи бялото було. Но след като стана ясно, че Негово светейшество засега няма никакво намерeние да се представи на своя небесен началник, съборът си остана редовен, а не избирателен.
Сред най-обсъжданите точки в дневния ред на църковния форум са предложените промени в Устава на БПЦ. Някои от тях са чисто формални, като отпадане на споменаването на отдавна забравената тоталитарна организация като Отечествения фронт и участието на негови представители в църковните събори. Или като вписването на двете нови епархии – Плевенската и Доростолската.
Други обаче са направо радикални и тяхното приемане би означавало коренна промяна в самата организация на БПЦ. Една от тях е в бъдеще да отпадне изобщо Църковно-народният събор като институция. Предложението е той да бъде заменен с Архиерейски събор, в който да участва само висшият клир – митрополитите и епископите, както е устроена Еладската църква. Най-вероятно е това обаче да си остане само екстравагантна идея, доколкото това означава пълното отстраняване на обикновените свещеници и миряните при вземането на решения за работата на църквата. А техните представители са мнозинството от делегатите. Да не говорим, че това би означавало пълно скъсване с демократичните възрожденски традиции на БПЦ.
Повече поддръжници има идеята за редукция на Светия синод. Сега негови членове са всичките 15 митрополити, а неговият т.нар. намален състав – патриархът и четирима владици, решава текущите проблеми. Подготвената реформа предвижда синодът да бъде орязан до 6 митрополити, като те се сменят на ротационен принцип. Мотивът е ръководният орган да стане по-експедитивен при вземането на решения. При това положение обаче не е ясно как двамата задгранични митрополити на БПЦ – Европейският и Американо-Канадско-Австралийският, хем ще обгрижват огромните си епархии, хем ще ръководят църквата от София, когато им дойде редът да заседават в синода.
Трето революционно предложение предвижда възрастовият ценз за избор на патриарх да бъде намален от сегашните 50 години на 45 и дори на 40 години. Според някои делегати това се прави специално за пловдивския владика Николай. Други обаче отхвърлят подобни съмнения като смехотворни с аргумента, че Николай има само една година стаж като митрополит, а за да се кандидатира за патриарх, трябва да е заемал поста поне 5 години. А и все пак само Господ решава кога да отзове дядо Максим.
Не по-малко бурни дискусии се очакват и по някои чисто канонични въпроси. Все по-силни стават гласовете църковните служби да се водят на съвременен български език, за което официално разрешение има още от 1911 г. Аргументите на привържениците на това обновление са съвсем основателни – повечето хора, особено младите, не разбират абсолютно нищо от богослужението на църковнославянски. Консерваторите обаче твърдо се противопоставят на всякакви иновации. Остро ще се постави и въпросът как БПЦ би осигурила учители по православие, ако се приеме искането на Светия синод този предмет да стане задължителен в българското школо.
Най-болезненият проблем, който може да взриви събора, ще бъде свързан естествено с пари. Става въпрос за финансирането на отделните епархии и заплащането на свещениците. През 2005 г. се стигна до бунт на поповете от Врачанска, Видинска, Ловчанска, Русенска и Великотърновска епархии. Те скочиха срещу проектоустава, в който бе залегнала идеята на финансовата комисия при БПЦ за автономия на митрополиите. Това означаваше, че църковните настоятелства сами да плащат заплатите на свещениците. Трима владици подкрепиха тогава отчетата, които заплашиха, ако уставът бъде приет, ще поискат смяна на патриарха.
Идеята за самоиздръжка на епархиите бе на Неврокопския митрополит Натанаил. По сега действащия устав всяка митрополия внася процент от доходите си в касата на Светия синод и парите се преразпределят. Така на практика богатите епархии издържат бедните.
Ако се приемат промените, всяка митрополия ще плаща сама заплатите на свещениците си, както и здравните, и пенсионните им осигуровки. Вече има двама осъдени свещеници за неизплатени заплати – дядо Григорий и дядо Дометиан. Затова през юли 2005 г. църквата въведе финансова дисциплина, според която възнагражденията на поповете зависят от извършените частни и обществени обреди, като Светият синод прие щатна таблица с цените на духовните услуги, които трябва да стоят на вратата на всяка църква.
В момента най-зле са селските отчета, които могат да разчитат единствено на допълнителни приходи от погребения и панихиди. За да оцелят, те трябва да обслужват понякога по 20-40 махали и селца. В големите градове поповете припечелват доста от венчавки, кръщенета и новата мода за освещаване на офиси.
Съгласно устава на БПЦ делегати на църковно-народните събори по право са всичките 15 митрополити и главният секретар на Светия синод епископ Наум. Отделно всяка епархия избира по трима енорийски свещеници и четирима миряни. По един представител имат трите патриаршески манастира – Рилският, Бачковският и Троянският. Преподавателските колегии на семинариите и богословските факултети също избират по един делегат. Пет духовни лица висшисти и пет миряни общественици са квота от предишния форум. Председател на Църковно-народния събор е патриархът.
се наблюдава в рилската св. обител. Отново комунистите си вършат работата и доубиват родната ни БПЦ. Христос Воскресе!
Цитат;в бъдеще да отпадне изобщо Църковно-народният събор като институция. Предложението е той да бъде заменен с Архиерейски събор, в който да участва само висшият клир – митрополитите и епископите,….
Хм,то и сега висшия клир ще решава какво да се случва на събора и какви промени да се запишат в устава.Някой да не си помисли,че простосмъртните ще могат да вмъкнат нещо градивно…не,няма да стане.
Някой знае ли кои ще са делегатите от неговата епархия,защото аз не знам…
Владиците си правят каквото искат ще дадат на събора насока,каквато те искат,и така всичко по старому,статуквото си остава.
Лично мое мнение е че митрополитите трябва да се избират на всеки четири години,както между другото е било преди време,както е и сега в страната във всяка институция…
„За небесното мислете, а не за земното.“ Чудя се как ще мислят духовници за духовното и за душите на своите чеда… сред толкова много земни въпроси за решаване?
Много важен, според мен, е въпроса за служене на български език в храмовете. Обаче не само свещениците!!
„Но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език |непознат|.“ Звучи подходящо и в нашият случай.
Balgarskiat ezik niama da doprinese s nishto! Koj ot dardorkovcite partizani za balgarski ezik si chete redovno molitvite ot prevedenia na balgarski ezik Molitvenik? Bog dava dar na molitva na tezi, koito se moliat. Ne viarvam, che ima mnogo balgari; koito se moliat na balgarski u doma si, a samo razlajvat kuchetata s tozi balgarski bogoslujeben ezik. I da se vavede proslovutiat BG ezik, pak nikoj niama da se moli po vreme na bogoslujenie. Togava sashtite tezi laladjii shte zavikat, che slujbite sa dalgi i izmoritelni. Balgarska IDIOTSHTINA!
Ей prokimene златен, Вие май иобщо не сте на ясно, каква е целата на православната мисия?
Проблемът е, че наистина трудно се разбира църковно-славянския. Например, за св. Златоустова литургия има книжка с богослужебния текст и на църковно-славянски, и на бълагарски. Слава Богу, човек така може да участва в службата. Но вечернята и утренята, ако вземем, дори свещеника там да служи на български, пак остават неразбрани като цяло, защото предимно певците пеят тогава. Поне не знам да има издадени на бълагарски последованието на вечернята и утренята. Ако има, не виждам да се разпространяват. Все пак има хора, които не са учили богословие или църковно пеене, за да са наясно с църквоно-славянския…
И другото е, че когато Литургия, се отслужва на бълагарски, думите докосват и влизат много по-успешно в сърцето. Поне така се случва при мен.
Prokimen, аз у дома винаги се моля на бълагарски език. Случвало се е понякога само Отче наш да ми се е искало да го кажа на църквоно-славянски. Но това е също мнооого рядко. Имам тъкмо два молитвеника на български. Намерих също един от прабаба ми, който е от 1948; и дори там всички сутрешни и вечерни молитви, причастните и тези, които са при определени нужди, са само на бълагарски. А на двата езика са някои песнопения от богослужението, като например Господи возвах, Свете Тихий…, както и Златоустовата литургия. Тоест дори тогава хората са виждали важността всеки да разбират какво се случва по време на Литургия.
Мисля, че ако се приеме да се служи на „разбираем“ български ще стане така, че ще ни се иска и много други неща да променяме и ще вкараме светското вътре в Църквата. Стареца Паисий също е бил против да се служи на гръцки вместо на старогръцки. Аз когато започнах да ходя на Църква, слушах и не разбирах, но не ми беше излишно ходенето, а сега разбирам всичко без да съм учил църковно-славянски, то някакси ти идва от вътре и го чувстваш със сърцето си, а не го мислиш с ума си, който е повреден от самото начало. Дори да се служи на български, пак ще ходят на Църква тези, които са ходили досега, няма да станат повече сигурен съм. Нека да обърнем поглед навътре в сърцето си и да чуем то какво ни казва, защото и то има права нека не го пренебрегваме.