Г-н министър! Смятате ли наистина, че тази тема е сред най-важните проблеми на сферата, която Ви е поверена? Запознат ли сте с хаоса и ужасяващата морална разруха в днешното българско училище? С всекидневното унижение и тормоз, които трябва да понася българският учител? Или Вие не ги усещате от своя кабинет? А може би тъкмо защото сте запознат с истинските проблеми, се опитвате да отвлечете вниманието на обществото от тях?

Нов трагичен проблем започна да измъчва многострадалната българска държава: дали да позволи на своите млади мюсюлмански поданички да носят забрадки в училище. Очевидно всички други проблеми са решени, всички рани са заздравели – остава само тази. Добре, да се заемем с нея…

Ясно е откъде произлиза негодуванието на всички националисти и ксенофоби, както и на онези почтени, но семпли човешки същества, на които им се е случило да си разтъркат веднъж очите и да видят, че има хора, различни от тях. Гледай ти! Не харесват свинското, не носят мини-жупове, забраждат се… Луди хора! Може ли на човек да не му потекат лигите, щом види печено прасе, захапало ябълка? Нормално ли е това? Знаем, че има подобни чудаци в далечни страни, някъде в Иран или Индия, но да се окаже, че ги има и сред нас – това вече е дразнещо, това е прекалено!

Плътно пребрадено девойче: какво подронване на днешния български свят, света на баровете и разголените пушещи момичета, на бирата и кебапчетата! Какъв бунт! Разбирам защо семплите хора мислят по този начин. Но ми е трудно да разбера защо го правят тези, които се смятат за демократи и либерали. Или някои от моите събратя-християни – готови вече да протегнат гневни ръце към чуждите забрадки.

Добре, нека да го обсъдим. Какво ви дразни в тях? Защо една млада жена да не може да избере свободно как да се облича и какво да сложи на главата си? Смятате ли го за предизвикателство? Мислите ли, че това е плесница за вас? Ще се разболее ли вашето дете в училище, ако до него седне пребрадено момиче? Ще се разруши ли моралът на класа от това? Дами и господа! Щом сме започнали да говорим за проблемите на училището, там има много по-страшни неща, уверявам ви. Бил съм учител. В днешното българско училище няма и помен от уважение към учителя, никой не се стреми към издигане и знания. Там се пие и пуши, разпространяват се наркотици. Всички в нашата страна знаят тези факти и всички ги отминават равнодушно. Виж, забрадките – това е големият проблем. Мъката на нашето училище, терзанието на народа ни. Ами университетите? Каква гавра с тях, ако под сводовете им влязат жени със забрадки! Сигурно европейската култура ще рухне и Декарт и Жан-Жак Русо ще се обърнат в гроба, ако книгите им започнат да се изучават от пребрадени женски глави!

Някои православни християни (поне ако се съди от мнения, изказани от посетители на нашия портал) искат да се забрани непременно носенето на забрадки в училище – дори и с цената на това, че и техните собствени деца няма да могат да носят кръстче върху гърдите си. Е, и какво радостно има в това? От един абсурд – към друг. И кой ще проверява дали криминалният символ не се крие под ризката? Трябва ли учителите да се превърнат отново в цербери, да разкопчават копчета и яки, да пронизват с безмилостни погледи? И ако има кръст – да го късат ли? Да го тъпчат? Да удрят шамари на децата, да ги прогонват от клас? Такова училище ли искате?

Ние сме различни и не можем да станем еднакви с това, че са ни направили еднакви на вид. Може да сме еднакви на вид, но сме различни по дух. Религиите няма да изчезнат от това, че всички ще бъдат принудени да навлекат еднакви бели ризи и черни панталони. Те само ще се спотаят в душите – заедно със злобата един към друг.

Най-сетне, братя, такова ли е християнското, евангелското отношение към другите човешки същества, нашите събратя по човечество? Защото пъстротата, многообразието на хората е богатство на човечеството, а не негова мизерия. Каква студенина към човешкия род трябва да храниш в сърцето си, за да се отвращаваш от пъстрите му ликове, от разнообразните му проявления – в това число и в дрехите, обичаите, символите! Нима казарменото еднообразие е по-добро? Защо е това жестоко тесногръдие, този страх на провинциалиста от широкия свят, от всичко по-различно? Може да сме малка страна, но трябва ли да сме дребни и по душа?

Очевидно е, че и еврейското момче има право да носи шапчица, и мюсюлманското момиче – забрадка, и християнската девойка – кръстче. Не знам дали това е записано в Конституцията, но то си е тяхно човешко, религиозно и естетическо право. Да, естетическо, тоест изразяващо във външна форма вътрешния лик: тъй и ученият има право да изглежда строго и сериозно, хубавата жена – да се гизди, а старецът – да сияе със снега на белите си коси. Както и човечеството – да живее според органичните си пътища и история, а не да следва форми, зададени му отвън. Както и всеки от нас – да бъде приет с неповторимото си лице от него.