Широко затворени очи

От около седмица в българските медии се разисква тема с много въпроси, много неизвестни, но всъщност неща, които са ни доста познати. Става дума за вече нашумелия филм "Баклава" и въпросите, които предизвика той. Това, което е заснето какво е – порно, действителност или друго? При какъв контрол или без контрол е сниман филмът и кой трябва да понесе последствията?

Ние, българите, нали всички разбираме от футбол, и ето че започнахме едно прехвърляне на топката между институциите – управата на дома, Агенцията за закрила на детето, кметството, авторите на филма …

После започнаха оправданията: Управата на дома: "Заплатите са ни малки, служителите не ни достигат!"; Агенцията за закрила на детето: "Ние си вършим работата, другите се прикриват. Всички ще си понесат последствията!"; Кметството: "Отскоро домът ни е под юрисдикцията, започваме да го стягаме, ето директорката си подаде оставката…"; Авторите: "Това не е филм, това е действителност".

И в крайна сметка всички малко или много стигат до авторите на филма в обвиненията си, защото са си позволили да кажат истината. Ами ако за всички домове се направят такива филми? Какво ще стане, нали толкова служители ще останат без мизерните си заплати, защото какво ще излезе наяве – неща по-ужасни и по-неприятни за нашите широко затворени очи.

Хайде да си признаем – време е! Във всеки подобен дом в България се случва това, че и още по-ужасни неща. Кадрите от дома в Бургас са идентични на картинката в един дом, който посещавах като доброволец – мизерия, изпочупени легла, столове, деца облечени с каквото им попадне и ако можеше да усещаме по телевизията температури и мирис, щяхме да се задушим от миризмата на урина и нечистотии и да бъдем смразени от студа в дома. А нещата, които се случват във филма – пак същите. Там, където съм ходила като доброволка, 17-годишно момиче караше момчета 2-3 клас да идват в стаята й и да й правят … неща, които не биха дошли на ум дори и на автора на най-брутален порнофилм. 13-годишно момиче ходеше в дома на някакъв „чичко”, защото само там получаваше „някакви ласки”. Какво точно й се случваше там, не желая да си представя. Някакъв стрелял с пушка в един от възпитаниците на дома, но неговата настойница – директорката, не пожелала да го съди, защото бил син на шефа на полицията. Същата тази директорка водеше бременните момичета в болницата, в 5-6 месец, за да им сложат система и да родят – това било най-здравословно за тях. Слава Богу, този дом го закриха. Надявахме се, че след като напуснат малкото провинциално градче, децата ще бъдат настанени в областни градове, а там като ходят на училище, ще се научат да четат и пишат, макар че те и така бяха стигнали повечето до 9-10 клас. Всъщност, не знам кое е по-добре за децата – местните перверзници и луди на малкия град или мафията на големия?

Във Велико Търново е обществена тайна, че домът за девойки произвежда проститутки и местните босове ги предлагат насам-натам. От всички домове за деца и юноши в България, само за един знам, че в него такива неща не стават. Всички останали са "Баклава".

Някакъв чичко излезе по телевизията и каза: "Ами то ЕС ни препоръчват да закрием тези домове, и ето ние прокарваме закони за приемните семейства". – Да, това е много хубаво, наистина няма такива домове в нормалните страни, но тук идват няколко въпроса:

Първо – Кой ще прибере в дома си курва, убиец, наркоман или крадец? И после – колко от децата в нашите домове подлежат на осиновяване? Защото изведнъж ще се окаже, че видите ли работата не върви… 80 % от децата имат живи родители, които не са се отказали от родителските си права и децата не могат да бъдат осиновени. Защото някоя жена не знае как се случва така, ама всяка година е бременна, а поредният й мъж я бие и нямат никакви пари, нито за цигари, нито за пиене и „държавата” – този странен субект, е длъжна да се грижи за децата и да оправи всичко. Аз лично познавам няколко комплекта братчета и сестричета – всичките раждани през година – две, които очакваха поредните партиди братчета и сестричета да дойдат и те да живеят в дома.

А какво става като пораснат тези деца? Първо, те трудно порастват. Без да можеш да четеш, пишеш, да кажеш колко е 5 х 5 или поне 5 + 5, малко е трудно да завършиш 11 клас, а "държавата", този странен субект, гледа децата дотогава. Ами да, какво лошо има в това да си на 25-26 години и да си в 10 клас? Добре, в крайна сметка те някакси завършват! И после – директно в общежитие за социално слаби, за временно (всъщност постоянно) настаняване и готови отново за проституция, дишане на лепило, кражби и естествено – да раждат деца. Т.е. "държавата", този странен субект, е изгледала едни паразити за обществото, едни престъпници и те са готови да народят още много такива. Защото тези деца, когато самите те станат родители, могат да научат детето си само на такива "ласки", каквито те самите са получили в живота си – як бой; и когато поотраснат – как да си изкараш прехраната като ходиш при чичковците первезници.

Всичко това показва колко болно е обществото ни. Първо самите ние много старателно си затваряме очите за това, което се случва в тези домове. После, ние като представители на институции си затваряме очите за безхаберието там. И накрая, ние като служители в тези домове, като преподаватели в училищата, които посещават възпитаниците им, си затваряме очите за това, което се случва по стаите, в коридорите и във времето, когато децата са извън дома, и ги избутваме безпрепятствено да преминават от клас в клас, нищо че те не могат и името да си напишат.

Но де да беше само този проблем; толкова много проблеми има в държавата, сега с децата от домовете ли да се занимаваме? Я чакайте, почва поредната игра със смс-и по телевизията, а и е време за домашния ни алкохолизъм…