Широко затворени очи
От около седмица в българските медии се разисква тема с много въпроси, много неизвестни, но всъщност неща, които са ни доста познати. Става дума за вече нашумелия филм "Баклава" и въпросите, които предизвика той. Това, което е заснето какво е – порно, действителност или друго? При какъв контрол или без контрол е сниман филмът и кой трябва да понесе последствията?
После започнаха оправданията: Управата на дома: "Заплатите са ни малки, служителите не ни достигат!"; Агенцията за закрила на детето: "Ние си вършим работата, другите се прикриват. Всички ще си понесат последствията!"; Кметството: "Отскоро домът ни е под юрисдикцията, започваме да го стягаме, ето директорката си подаде оставката…"; Авторите: "Това не е филм, това е действителност".
И в крайна сметка всички малко или много стигат до авторите на филма в обвиненията си, защото са си позволили да кажат истината. Ами ако за всички домове се направят такива филми? Какво ще стане, нали толкова служители ще останат без мизерните си заплати, защото какво ще излезе наяве – неща по-ужасни и по-неприятни за нашите широко затворени очи.
Хайде да си признаем – време е! Във всеки подобен дом в България се случва това, че и още по-ужасни неща. Кадрите от дома в Бургас са идентични на картинката в един дом, който посещавах като доброволец – мизерия, изпочупени легла, столове, деца облечени с каквото им попадне и ако можеше да усещаме по телевизията температури и мирис, щяхме да се задушим от миризмата на урина и нечистотии и да бъдем смразени от студа в дома. А нещата, които се случват във филма – пак същите. Там, където съм ходила като доброволка, 17-годишно момиче караше момчета 2-3 клас да идват в стаята й и да й правят … неща, които не биха дошли на ум дори и на автора на най-брутален порнофилм. 13-годишно момиче ходеше в дома на някакъв „чичко”, защото само там получаваше „някакви ласки”. Какво точно й се случваше там, не желая да си представя. Някакъв стрелял с пушка в един от възпитаниците на дома, но неговата настойница – директорката, не пожелала да го съди, защото бил син на шефа на полицията. Същата тази директорка водеше бременните момичета в болницата, в 5-6 месец, за да им сложат система и да родят – това било най-здравословно за тях. Слава Богу, този дом го закриха. Надявахме се, че след като напуснат малкото провинциално градче, децата ще бъдат настанени в областни градове, а там като ходят на училище, ще се научат да четат и пишат, макар че те и така бяха стигнали повечето до 9-10 клас. Всъщност, не знам кое е по-добре за децата – местните перверзници и луди на малкия град или мафията на големия?
Във Велико Търново е обществена тайна, че домът за девойки произвежда проститутки и местните босове ги предлагат насам-натам. От всички домове за деца и юноши в България, само за един знам, че в него такива неща не стават. Всички останали са "Баклава".
Някакъв чичко излезе по телевизията и каза: "Ами то ЕС ни препоръчват да закрием тези домове, и ето ние прокарваме закони за приемните семейства". – Да, това е много хубаво, наистина няма такива домове в нормалните страни, но тук идват няколко въпроса:
Първо – Кой ще прибере в дома си курва, убиец, наркоман или крадец? И после – колко от децата в нашите домове подлежат на осиновяване? Защото изведнъж ще се окаже, че видите ли работата не върви… 80 % от децата имат живи родители, които не са се отказали от родителските си права и децата не могат да бъдат осиновени. Защото някоя жена не знае как се случва така, ама всяка година е бременна, а поредният й мъж я бие и нямат никакви пари, нито за цигари, нито за пиене и „държавата” – този странен субект, е длъжна да се грижи за децата и да оправи всичко. Аз лично познавам няколко комплекта братчета и сестричета – всичките раждани през година – две, които очакваха поредните партиди братчета и сестричета да дойдат и те да живеят в дома.
А какво става като пораснат тези деца? Първо, те трудно порастват. Без да можеш да четеш, пишеш, да кажеш колко е 5 х 5 или поне 5 + 5, малко е трудно да завършиш 11 клас, а "държавата", този странен субект, гледа децата дотогава. Ами да, какво лошо има в това да си на 25-26 години и да си в 10 клас? Добре, в крайна сметка те някакси завършват! И после – директно в общежитие за социално слаби, за временно (всъщност постоянно) настаняване и готови отново за проституция, дишане на лепило, кражби и естествено – да раждат деца. Т.е. "държавата", този странен субект, е изгледала едни паразити за обществото, едни престъпници и те са готови да народят още много такива. Защото тези деца, когато самите те станат родители, могат да научат детето си само на такива "ласки", каквито те самите са получили в живота си – як бой; и когато поотраснат – как да си изкараш прехраната като ходиш при чичковците первезници.
Всичко това показва колко болно е обществото ни. Първо самите ние много старателно си затваряме очите за това, което се случва в тези домове. После, ние като представители на институции си затваряме очите за безхаберието там. И накрая, ние като служители в тези домове, като преподаватели в училищата, които посещават възпитаниците им, си затваряме очите за това, което се случва по стаите, в коридорите и във времето, когато децата са извън дома, и ги избутваме безпрепятствено да преминават от клас в клас, нищо че те не могат и името да си напишат.
Но де да беше само този проблем; толкова много проблеми има в държавата, сега с децата от домовете ли да се занимаваме? Я чакайте, почва поредната игра със смс-и по телевизията, а и е време за домашния ни алкохолизъм…
Гери, страхотен анализ!
Истината е толкова шокираща, но всички се правим, че проблеми няма. Живеем си в този ужас! Ако си спомним за Достоевски и неговата „детска сълза“, то нашето общество се дави в детски сълзи, но е толкова коравосърдечно! Ще има ли край този човешки експеримент с децата, ще продължим ли всички да си заравяме главите пред истината… Просто се питам какво трябва да се направи. Държавата не само, че не се вълнува в лицето на своите институции, а сякаш е вдъхновител на такова изтребване – физическо и морално. Държавата създава аутсайдери съвсем планово.
И понеже държавата е съставена от отделни хора, би трябвало да подозираме, че това братоубийство дреме във всеки от нас! Мисля, че това е отговора. Мълчанието няма да ни спаси, нито прехвърлянето на отговорности, които така и така не носим. трябва да спрем да се самоизтребваме!
И в по-напудрените и заможни организации не падат по-долу!SOS-например. Цитирам една дарителка- „толкова се боят за заплатите си, че ги е страх да мислят“. Потулват се некомпетентност и безхаберие,липсата на професионализъм и любов към децата. И какво става с питомците веднъж изритани от SOS, защото вече са завършили училище или просто са навършили пълнолетие? Голям процент неспособни да се впишат в обществото млади хора. Ако някой има нужда от подробности, моля да ми пише- има потресаващи факти за цял сериал“Баклава“
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&sql=MjUxNDsxMA==&mater=MjUxNDszMzU=
режисьора на филма „Баклава“ е един велик режисьор, човек смел и интелигентен. Поне някой да каже истината, и за државата, и за обшеството, и всичко това като изкуство. Това е истинската роля на съвременното изкуство. Поздрави на режисьора, надявам се скоро да направи нов верен филм.
здравей Гери,анализът ит е хубав…още повече че е почерпен от личният ти опит..но и други хора имаме такъв опит и Слава на Бога той не е с отрицателен знак…има несъвършенства..има недостатъци в системата и в обществото и във всеки от нес..но моля те направи уточнението че все пак има хора всеотдайни, който си вършат работата съвестно независимо от условията на труд и мизерното си заплащане…те не заслужават да попадат под общият знаменател…така мисля аз…аз заставам зад тези които обичат работата си…и я работят не защото са неспособни да се занимават с нещо друго…а защото имат вярата и силите да я работят…ако някой е на друго мнение нека ме обори…но така мисля аз….
Браво, Гергана!
Прекрасен текст! Съвършена белетристика! Поразителен анализ!
*
Ама защо никъде не видях зрънце идейка за оправянето на нещата?!
*
Аууу, сещам се! Всяка една изпаднала нища, бременна и недорасла в главата си майка може да ражда край контейнерите за боклук и да изхвърля новороденото си отроче директно вътре в кофата, нали?! (чиста работа)
Така, Гергана, няма да има домове и няма да има такива „срамотни“ филми!
*
А вие, прочее, знаете ли, че тъпите режисоьори (дето се правят на много арт) са накарали децата от „Коджакефалията“ да ги изиграят тези неща пред камера?
*
А ти, Гергана, знаеш ли какво би се случило с тези дечица, при които си била доброволка, ако бяха останали при биологичните си създатели – щеше да има по-малко изнасилвяания от тате? Щеше да се размине с побоите от чичо, баба и мама?
Щеше да избегне осакатяването – физическо и ментално?!
*
Хей, Гергана, животът може би е много ясен, но той РЯДКО е еднопластов!
Наистина ми е трудно да дам решение на проблема с децата. Всъщност трудно бих могла да дам някакво лесно решение на всички останали наболели проблеми в държавата, защото те са толкова сериозни. Честно казано съм ужасена от безхаберието на всички ни, от това, че все повече нямаме морал за каквото и да е. И затова като че ли за нито едно от децата в домовете няма по-добро. Нито е добре майка ти да абортира, да те изхвърли веднага след раждането, нито пък да блудстват и да те бият роднините ти. Но не е добре и децата да растат сами като Питър Пановци, да се самовъзпитават по закони, които ние не разбираме. Нито така нито иначе. Може би ни трябва едно по-здраво общество, където родителите не бият и тормозят децата си, където, татковците не бият майките и където има морал. Но как да го съградим това общество, ако не го искаме всички? Просто трябва всеки един от нас, тези 7 милиона българи да си каже „От мен зависи“, аз няма да постъпвам нечестно, няма да правя това и това. Е да, за това как да стенем такива отговорни и морални, аз нямам отговор.
За мен най-важното в статията е, че у нас истината е нежелана. За държавната и фирмените администрации е изгодно да няма действителност, а перспектива, бъдеще.
Живот има само в настоящето.
Животът се гради с труд, а не с ходене на работа. Трудът е отношение към Бога, другите и себе си.
Дайте да кажем истината – огромната част от децата в тези домове са от цигански произход. Вече 50 години се сменят парадигми, идеологии, режими, партии, но циганският въпрос е като горещ картоф, с който никой не иска да се залавя. Този проблем става все по-остър, а тези хора – все по-нагли, защото днес решават изборите, а след няколко десетилетия ще доминират етнически България. Отговорност и морал за тези хора са празен звук.
Какво пък трябва да значи „за държавата и фирмените администрации е изгодно да няма действителност“?
Тука май някой е гледал „Матрицата“ наскоро!
*
Както правдиво отбелязва „дон кихот“ (ако правилно интерпретирам неговата мисъл) – едва ли някакви си институции карат циганите упорито да странят от цивилизоване и социализиране.
И в крайна сметка – това наше общество сляпо ли е, глухо или малоумно е, та от някаква си „Баклава“ разбра, че съществуват домове за деца, лишени от родителски грижи и че тези деца са доведени в тия домове, заради преживени някакви ужаси, а и че в домовете преживяват какво ли не…
Ами като обществото ни е такова – то и баклавата си заслужаваме…
*
Във всеки случай хората в институциите правят невероятни еквилибристики, за да опазят дечицата и да ги превърнат поне малко в хора – нещо, което в собствените къщи на биологичните им семейства 200% няма да се случи!
*
тъй че не виждам какво има да се плюе по институциите – като сте толкоз ербап, вземете по 1-2 деца, станете приемни родители и ги отгледайте!
Мисля че институциите наистина поне малко се стараят, но и на тех човешкият им ресурс е малък и няма как повече да се направи. Но лошото е че ако човек желае да осинови дете, то той не може да си избре, предлагат му някакво и ако го откажеш, минаваш в трета глуха, така за осиновителите няма шанс, и колкото и малко да са те изчезват. Така дори „приемливите“ деца (осъзнавам нелепостта на израза, няма по-свестни и по-несвестни деца) губят шанса си за по-нормален живот.