Бачкият епископ Ириней по повод решението за Македонската църква: „Българските епископи са поставени между Сцила и Харибда“
В края на 2017 г. на официалния сайт на Сръбската патриаршия бе публикувано интервю с Бачкия епископ Ириней (Булович), дадено за сръбския вестник „Вечерни новини“.
Представяме ви откъс от интервюто, в което епископът отговаря на въпроси на журналистката Йованка Симич, свързани с писмото на Македонската православна църква до Българската патриаршия. На този етап това е може би единственото публично изказване на сръбски архиерей по повод решението на Българската църква.
„Неотдавна се върнахте от Москва, където бяхте по повод честването на стогодишнината от обявяването на Руската патриаршия. Окуражи ли Ви посланието на патриарх Кирил, че Сръбската православна църква трябва да запази каноничното единство във всички свои исторически предели? Това послание според Вас говори ли в подкрепа на твърдото становище на Сръбската православна църква по повод на неканоничното решение на Българската църква да вземе под крилото си непризнатата Македонска православна църква?
Становището на Московския патриарх Кирил, което цитирате, не е ново: това е негово традиционно принципно становище както по отношение на Сръбската православна църква, така и по отношение на всички православни църкви. Ако някой от православния свят отстъпи от това становище, неговата постъпка може да бъде като динамит под зданието на цялото канонично и организационно устройство на Православната църква и сериозно да застраши нейното единство. В този контекст такова становище, логично и автоматично, означава и подкрепа на нашата църква във връзка с разколите, възникнали на нейната канонична територия, и преди всичко по въпроса за „Македонската православна църква”, която продължава да е в разкол вече половин век (1967-2017).
Така че що се отнася до спорното решение на Българската православна църква, трябва да припомним, че неговото съдържание е известно в медийните изявления и коментари, но то все още не е официално връчено нито на Вселенската патриаршия, нито на Сръбската православна църква, нито на останалите поместни православни църкви. При това трябва да направя едно уточнение: в това решение не се казва, че Българската православна църква „взема под крилото си” споменатата църква в разкол, а че е склонна да посредничи за нейното излизане от статута на неканоничност пред останалите православни църкви. Все пак Българската църква осъзнава факта, че не бива да греши по отношение на всеправославния консенсус, нито по отношение на своя половинвековен солидарен православен курс, и особено заради един разкол да се постави в опасност да влезе в разкол и с Майката-Църква в Цариград, и с другите православни църкви, защото и сама е била в разкол с братята и сестрите по вяра.
Епископите от съседната православна страна, България, са поставени между Сцила и Харибда: Сцила е натискът на политическите власти и общественото мнение, на които (и още как) съответства неразумната инициатива на Скопие, защото чрез нея имплицитно се приема официалното държавно-църковно българско разбиране, според което македонците са органична част от българската нация („това е наш народ”, каза Българският патриарх Неофит), а Харибда е рискът от „флирт” с която и да било разколническа организация, а такава Българската църква до неотдавна е имала и „в собствения си двор”. Гледайки нещата от такъв ъгъл, оставам с впечатление, че Синодът на Българската православна църква е изказал твърде предпазливо мнение, оставяйки нещата, както изглежда, на времето, това „всемогъщо сито”, и на всеправославната отговорност.
Как в този момент може да се обясни и изтълкува това, че по искане на т. нар. Македонска Църква, Българската патриаршия официално е приела ролята на „Църква-Майка” и главен защитник на македонските интереси в борбата за самостоятелност на църквата в тази страна? На кого е удобно такова напрежение, предизвикано от изявлението на Българската патриаршия?
Както следва от казаното дотук, Българската патриаршия, едностранчиво и неканонично, е приела ролята на „посредник” и дори на „арбитър”, но не се е обявила за „Църква-Майка”, както галантно й се предлага от Скопие.
Предложената „размяна” – вие ще ни дадете автокефалия, независимо от другите православни църкви, а ние титула на нашата Църква-Майка… – би била крайно необичайна, дори и невероятна. Основният проблем не е, че това предложение всъщност е непочтено, тъй като Скопие иска всичко (преминаване от разкол в каноничност като с магическа пръчка, а заедно с това и автокефален статут), а в замяна не предлага нищо. Названието Църква-Майка именно не предизвиква никакво църковноправославно действие в отношенията между автокефалните църкви: автокефалният статут сам по себе си прави всички сестри-църкви равни във всичко и пълноправни, а названието Църква-Майка фигурира като Titel ohne Mittel (титла без съдържание), в знак благодарност от времето на придобиването на автокефалия. Главният проблем е в това, че духовното майчинство не може да се обявява по нечия прищявка, то може да се констатира само като историческа даденост. Може ли някой от нас, като физическо лице, да си избира майка или, иска или не, той трябва да знае, че има майка, откакто се помни?!
Ходът на историята винаги е бил чуден и бурен. В нашия случай е имало период, когато Църквата в сръбските земи се е намирала в състава на Охридската архиепископия, период, когато Църквата със седалище в Охрид и Църквата със седалище в Печ са съществували успоредно като автокефални църкви-сестри; период, в който и двете са били отменени и превърнати в епархии на Цариградската патриаршия; период, в който Сръбската църква отново получава автокефалия (1879), утвърдена след обединението на църквите от покрайнините (1922), и най-нов период, в който Охридската архиепископия се намира под юрисдикцията на Сръбската патриаршия с общопризнат статут на най-широка църковна автономия. Ще се промени ли тук нещо, кога и как, това ще оставим на бъдещето. Впрочем, сигурно е, че за роля на Българската църква като Църква-Майка по отношение на Скопие не може да става и дума. Неотдавна, на 14 декември, Светият Синод на Гръцката църква официално изрази своята загриженост по отношение на намесата на Българската църква в юрисдикцията на друга Православна църква, тоест на Сръбската църква, което представлява, както по-нататък се казва в изявлението от Атина, „акт, противен на свещените канони и църковното предание, които предвиждат канонични пълномощия и водеща роля на Вселенската патриаршия, което може да бъде начало на неблагоприятни събития”. Ако някой би казал всичко това, имайки предвид не днешното, а някогашното канонично устройство, и ако приемем такава безсмислена възможност, резултатът пак би бил същият: в миналото всички – Москва, Печ, Охрид, Търново, съответно София, и т. н. – сме имали само една Църква-Майка, именно Великата Христова църква в Цариград.
Във връзка с тази проблематика ме питате и на кого е удобно напрежението, предизвикано от изявлението на Българската патриаршия. Ето, ще посоча само някои кръгове, които имат интерес от това напрежение: разколническите движения в цялото Православие, от Гърция до Украйна и от Австралия до Америка; крайните униатски и ултраконсервативни среди в Римокатолическата църква, особено на ригидните противници на курса на папа Франциск, които, всички в хор, злорадо твърдят, че примерът на православните църкви показва как няма единство на Църквата без папския абсолютизъм; на мондиалистите и „религиозните реформатори”, които кроят планове за разрушаването на историческите религии (и преди всичко на християнството), и за създаването на една синкретична „световна религия”, с една дума, на враговете на Църквата и вярата.“ | www.spc.rs
Превод: Татяна Филева
