Битие 1:14: фаталният за старостилците стих
Благодарение на автентичния дух на сайта и на моите скъпи приятелки от “Православната книжарница” в София, тази година ми беше предоставена възможността да полемизирам по църковно-календарния проблем с много силни опоненти-старостилци. Сега вече още по-уверено издигам тезата: “Няма никакви догматични и канонични пречки целият православен свят да премине изцяло по Григорианския календар".
Позволявам си да направя и своето обобщение от полемиката, а то е: Всеки аргумент на старостилците може да бъде оборен. Ще изброя старостилните аргументи и моите контрааргументи:
1-ви аргумент: Служейки изцяло по Григорианския календар, римокатолиците понякога честват християнската Пасха на една дата с юдейската Пасха или преди нея. Неоспорим факт.
Контрааргументи: Св. отци от І-вия Вселенски събор не са се съмнявали, че трябва да служат по тогавашния вселенски, общоприет, граждански Юлиански календар. Изобщо не са сметнали за нужно да съставят нов богослужебен християнски календар. Следователно по аналогия и в наше време всички християни без изключение трябва да приемат сегашния всемирен граждански календар, т.е. Григорианския календар.
Наистина, 7-мо Апостолско правило забранява светият ден на Пасхата да се празнува преди пролетното равноденствие, наедно с юдеите. Може много да се спори дали акцентът пада върху “преди пролетното равноденствие” или върху “наедно с юдеи”. Освен това юдейската Пасха се оказа много разтегливо понятие. Тя продължава 7 денонощия в Израел и 8 денонощия в еврейската диаспора. Пасхалният празничен цикъл има сложна структура: Вечерта на 14-тия срещу 15-тия лунен ден на еврейския месец Нисан е пасхалния Седер, който се слива в един общ празник с деня на 15-ти Нисан, който е Безквасници и 1-ви ден на Пасха, 16-ти Нисан е Омер и 2-рия ден на Пасха (на този ден се е правило приношение в Храма на първия ожънат сноп ечемик), следват четири дена “делници в празника”… Да спрем дотук. Ще задам риторичния въпрос – кой точно ден е еврейската Пасха?
Широко известно е посланието на император св. Константин Велики до всички епископи, които не са присъствали на Първия Вселенски събор в Никея. Там става ясно, че голямата загриженост на светите отци е била не толкова да не съвпада христянската Пасха с юдейската, а “всички християни навсякъде да честват Пасхата в един и същ ден”. Подчертава се, че еврейската Пасха може да се падне 2 пъти в промеждутъка от 1 година (365 денонощия), нещо недопустимо за християнската Пасха. Именно тук се крие “тайната” на израза “преди пролетното равноденствие” в 7-мо Апостолско правило, цитирано по-горе.
Няма пряка забрана за празнуването на християнската Пасха преди юдейската в Правилата на Св. Православна Църква. Чак през XIV век тълкователят и коментаторът на Правилата Матей Властар постановява християнската Пасха да е след еврейската, следвайки евангелската хронология на Страстната седмица.
В крайна сметка моите контрааргументи срещу 1-вия аргумент на старостилците са пряко вдъхновени от великия Апостол Павел, завещал ни да служим “…не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът животвори” (2 Гал. 3:6).
2-ри аргумент: Юлианският календар е по-точен от Григорианския, защото съвременната наука при търсене на датата на някое събитие, използва за изчисления т. нар. “юлиански дни”.
Контрааргументи: През 1582 г. придворните учени на папа Григорий ХІІІ не са създали нова календарна система, а само гениално просто са сверили Юлианския календар, който на всеки 128 г. изостава с 1 цяло денонощие. Именно тук се крие дълбоката същност, оголеният нерв на църковно-календарния проблем – Юлианският календар изостава спрямо началните дати на четирите годишни сезони. Старостилците победоносно заявяват: “Възкресение Христово не е сезонен пролетен празник!”.
При това в Южното полукълбо Великден е през есента. В “безразличието” на Юлианския календар към годишните сезони старостилците виждат Божията промисъл, бих казал с много солидно основание. Защото благодарение на изоставането на Юлианския календар от астрономическото пролетно равноденствие (в нашия век с 13 денонощия), датата на Великден, изчислена по Юлианския календар с напредването на вековете, все по-пълно отговаря на каноничните критерии: 1. Да е след пролетното равноденствие (21 март); 2. да е след първото пълнолуние след пролетното равноденствие; и 3. да е в неделята, следваща непосредствено след въпросното първо пълнолуние. Обаче най-любопитното е, че тук изскача една “засечка”: Трите канонични критерия могат да бъдат безусловно спазени всяка година, само ако изобщо никога не е бил въвеждан Григорианския календар. Пасхалният период от 35 денонощия по Юлианския календар има следните граници – от 22 март (възможно най-ранната дата за Великден) до 25 април (възможно най-късната дата за Великден).
Но този юлиански пасхален период по необходимост се налага да бъде изразен винаги в григориански дати, във и чрез Григорианския календар. Юлианският пасхален период винаги се намира под “DOS-овското управление” на Григорианския календар, който е всеобщият, световен, граждански календар.
Горната и долната граници на Юлианския пасхален период, изразени в григориански дати се изместват в наше време с 13 денонощия – т.е. юлианският пасхален период в Григорианския календар е с граждански, светски дати от 4 април (възможно най-ранната дата за Великден) до 8 май (възможно най-късната дата за Великден).
И така се стига до ужасяващия старостилците научен факт: Изследванията показват, че за периода от 2001 г. до 2050 г. вкл., ние православните 35 пъти празнуваме Великден не след т. нар. първо пролетно пълнолуние, а след т. нар. второ пролетно пълнолуние и нарушаваме второто от трите канонични критерия за датата на Великден.
Най-комичното в случая е, че ние православните можем да изпълним и трите критерия само в годините, когато се пада да честваме Великден на една и съща дата с римокатолиците.
Старостилците тъгуват по несекващия безпогрешен ритъм на Юлианския календар. Четиригодишният цикъл от три прости години по 365 денонощия и една високосна година с 366 денонощия е непрекъснат и непроменлив до Второто Пришествие. Всяка година, която се дели на 4-ри без остатък е високосна. Всички т. нар. векови години като например 1600-та, 1700-та, 1800-та и т.н. са високосни по Юлианския календар. При Григорианския календар не всички векови години са високосни. Високосни са само тези векови години, които се делят на 400 без остатък. По този начин годините 1700, 1800 и 1900 са високосни по Юлианския календар, но са обикновени (прости) по Григорианския календар. Григорианският календар му “прескача сърцето”, има “аритмия”. Образно казано “сърдечната аритмия” е причинена от свойството на Григорианския календар да отчита началните дати на четирите годишни сезони, да се “вълнува”, да не е “безразличен” към годишните времена.
Григорианският календар много повече е съобразен с повелите на Твореца, отколкото Юлианския календар.
Защото сам Господ-Бог, когато на Четвъртия ден е сътворил голямото дневно светило Слънцето и малкото нощно светило Луната, Той мигновено и непосредствено ни е заповядал за какво собствено ще служат на човеците тези великолепни небесни тела. Знаменателен е стихът 1:14 от Битие: “И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години”.
Що означават времена в контекста на стиха? Св. Василий Велики в своя Шестоднев е категоричен – под “времена” се разбират годишните сезони: пролет, лято, есен и зима. Единственият, но фатален недостатък на Юлианския календар е, че не може да фиксира на постоянни дати, не може да служи за знакове за началото и края на сезоните. Когато през XVI век папа Григорий XIII провежда календарната реформа, по-точно казано сверява Юлианския календар, преди да го свери, реалното астрономическо пролетно равноденствие вече не е било на 21 март, а 10 денонощия по-рано, на 11 март. Ако папските придворни учени не бяха сверили Юлианския календар, в нашия век реалното астрономическо пролетно равноденствие щеше да бъде вече на 8 март, през 22-ри век на 7 март, през 23-ти век на 6 март, през 24-ти век на 5 март и т.н. Едно важно уточнение: Реалното астрономическо пролетно равноденствие може да се падне на 19, 20, 21 или 22 март. Обаче за църковно-календарни цели се приема само датата 21 март, което не пречи за вярното математическо пресмятане на Пасхалията.
През 1582 г. Юлианският календар е бил сверен по следния начин: на 4 октомври в полунощ вместо да настъпи 5 октомври е настъпил 15 октомври. 10 пълни денонощия са заличени в календара. След 1582 г. Юлианският календар, станал вече Григориански, се сверява автоматично благодарение на прилагането на обясненото по-горе правило за делене на вековите години на 400.
Стих 1:14 от Битие старостилците грижливо “крият”, подминават го с гордо мълчание. Собствено, те не могат да се опрат на нито един стих от светото Писание, нито на писанията на светите отци.
Юлиански дни: Френският учен от XVI век Йосиф Скалигер е бил противник на григорианската календарна реформа. Загрижен човечеството да не изпусне непрекъсваемата нишка на летоброенето той е въвел т.нар. Ера на Скалигер. Пресметната е на базата на три цикъла:
– Слънчев кръг (цикъл) от 28 юлиански години. За толкова години всяка дата от Юлианския календар “минава” през всичките дни на седмицата – от понеделник до неделя;
– Лунен кръг (цикъл) от 19 юлиански години. След изтичането на 19 години луната повтаря своите астрономически фази на същите дати;
– Цикъл от 15 юлиански години, наречен индикт. Служил е за данъчни цели във Византийската империя. Говори се, че първите 5 години данъците се плащали с метала мед, през вторите пет години – в сребро и през последните 5 години в злато.
Продължителността на 1 Ера на Скалигер е 7980 (28 х 19 х 15) юлиански години. Ерата започва от 1 януари 4713 г. пр. Хр. когато е бил първия ден на всеки от трите цикъла. Този първи ден е и юлиански ден № 1. И така всеки Божи ден си има пореден юлиански номер. В наше време юлианските номера на дните са вече в милиони.
Разбира се, изобщо не оспорвам полезността и практичността на юлианските дни за интердисциплинарната наука наречена Световна хронология. Но юлианските дни не могат да премахнат единствения, но достатъчно фатален недостатък на Юлианския календар.
3-ти аргумент: БПЦ служи не по Григорианския, а по т. нар. Новоюлиански или Изправен юлиански календар. За пълната несъстоятелност на аргумента и тоталното недоразумение и неразбиране на същността на Изправения юлиански календар, вече не желая да говоря и пиша, защото ми е скучно и обидно до сълзи.
4-ти аргумент: Православните чудеса се явяват на съответните дати само по Стар Стил, по Юлианския календар. По-конкретно: слизането на Благодатния огън на Божи Гроб по време на Възкресение Христово и спирането на облаче над хълма Тавор на Преображение Господне по Стар Стил – 19 август.
Контрааргументи: Както е известно, през 4-5 години датата на Великден при православните съвпада с датата на Великден при римокатолиците. Въпреки съвпадението, Благодатният огън пак се явява на Божи Гроб. Очевидно и безпорно не календарът, не датата прави празника свещен, а Св. Православна Църква освещава съответната дата, съответния ден. И по Нов Стил Благодатния огън ще слезне и облачето ще спре над хълма Тавор.
За малко да забравя. Навсякъде говоря за старостилци. Всъщност всички ние православните, с изключение на православните финландци, сме старостилци. Защото празнуваме Празника на Празниците Възкресение Христово и всички пряко зависещи от него подвижни празници по Стар Стил…
Следвайте ни
Изненадан съм, че авторът на писменото сказание е пропауснал да сподели съждение за Сигилиона от 1583. Трима източни патриарси – Константинополски. Александрийски и Иерусалимски – произнасят проклятие и никакъв православен форум – на ниво събор – не е отменял Сигилиона.
Аз съм новостилен симпатизант на старостилието и предостатъчно коритичен към старостилните аномалии. Дори всичко друго да беше наред, за себе си изпитвам страх от неотмененото проклятие на източните патриарси. С други думи казано, с огъня шега не бива.
Прокимен,
Тази анатема на тримата патриарси, която не е свързана с вселенски събор, трябва да се обясни със силния антагонизъм между православни и католици през ХVІ век. Да не говорим, че и тримата са получили постовете си със симония и са неканонични.
Факт е, че Григорианският календар е по-точен и по-удобен за ползване. Но бил папско творение! Все едно да отричаме теорията за относителността, защото е разработена от евреин – Айнщайн. За съжаление българският народ, който не се отличава с историческа памет, свикна със стария календар за няколко десетилетия и досега окачествява смяната му с новия, извършена от патриарх Кирил, за предателство на вярата.
Уважаеми господин Симеонов, неволен свидетел съм на Вашият „бърз духовен растеж”. Вече свободно жонглирате с всички аргументи „за” и най вече „против” един от основните стълбове в Църквата – богослужебният ред, което е старият календар. Явно имате дарба да се борите срещу „православните отживелици” и скоро ще Ви видим рамо до рамо с епископ Тихон ( http://www.dveri.bg/content/view/10124/33/ ), ако това вече не е факт.
Братски съвет – ако имате поне малко страх Божий, изповядайте се и повече никога не пишете на тази тема. Спасението бездруго е трудно дело.
Отец дякон Пенко, Вие обвинявате автора в грях, че си е позволил да изкаже мнение, което на Вас не Ви харесва. Не би ли тябвало Вие да се изповядате? Трябва да Ви разочаровам, обаче календара не спасява, а любовта и вярата, както знаем от Евангелието. Мене ми стана малко жал за автора, защото е захванал тема, която за мнозина, като Вас, е стена в която се блъскате и не може да я прескочите, защото сте си отрязали духовните крака с ножа на ината и късогледството. Не обожавате Бога, а календара. Поведението на Тихон няма нищо общо с движението на небесните тела по които се създава календара. Той че сам се унижава пред Цъквата, не означава, че унижава Църквата.
Божидар Димитров: В Македония да благодарят, че не сме си поискали българските църковни имущества. – http://www.focus-news.net/?id=f13283
29 октомври 2009
имал съм наблюдения върху старокалендарци появили се у нас едва след промените какво видях жажда за власт лицемерие дива страст към парите фарисейство егоизъм злоба ненавист простотия елементарност гордост ниско интелектуално ниво неблагодарност наблюденията ми са от Търново и Варна където старостилната секта се спонсорира от един богат моряк докато е той там ща са добра а послле времената са жестоки неистината няма да устои служещия във Върна бивш сливенски и търновски служител наречен свещеник е адски богат по плодовете ще ги познаете това е истина не я скривайте колкото и да е грозна времето е лукаво дерзайте
Разсъжденията за мен не са особенно убедителни ,и то не толкова заради изложените факти, а заради липсата на респект от древно- установените правила и липсата на характерния православен дух н текста . Такава педантичност е по-подхожда на някой немски протестант отколкото на православен богослов. Не съм старостилец ,но защитниците на новостите /обикновенно те са не само в календара / винаги са ме отблъсквали с високото си самомнение , и нечистоплътното боравене с фактите. Духовноста ни е толкова срината ,че ако само можем да държим предаденото от отците пак е постижение ,а не да се пънем да ги ревизираме между 2 ракии.
Дон Кихот,
Благодаря за споделените съждения. Колкото до въпроса с календара, намирам статията за най-неубедителното литературно произведение, лишено от богословска стойност и сериозност, заслужаваща внимание. Когато ще се пише отново и отново по въпроса, целейки да се доказва нещо, тогава грамотният богословски християнин трябва да борави с каноните на Църквата. По силата на действащото в Православието канонично право, календарната реформа може да се отъждестви с ерес., а и пряко засяга православното единство или косвено догмата за единството на Църквата. Календарът отвори вратата щото Финландската църква да отпадне от Православието. Статии с тази посредственост могат само да засилят темпото на отпадането и на Б.П.Ц. от Православието, чиято скорост усилиха деянията в Силистренска епархия и прокламираната УНИЯ на еп. Тихон, въвличаща цялата Б.П.Ц. в това лекомислено злодеяние.
Дон Кихот
Колкото до споменатата от Вас симония, това е много сериозен камък за препъване. В този контекст на неканоничност – поради симонията – съм свръх резервиран към старостилните претенции за „истинско православие“, водещо апостолската си приемственост от цариградската патриаршия, където симонията е процъфтявала столетия наред. Понеже в България са най-силно представени старостилните Киприанити, то дълг ми е да спомена, че тяхната еклезиология е най-еретичната и календарът е най-слабият аргумент в тяхна полза.
При всичките ми старостилни симпатии, ще дръзна за сетен път да кажа, че при наличието на автентичното неповредено Православие в лицето на руското СТАРОВЕРИЕ, старостилието като движение се обезсмисля, а и споменатата симония минира неговата каноничност.
Йеромонах Йоан е много прав. Не институцията Православна Църква, а живота според Христа и апостолите спасяват човека. Календара е за удобство и за разграничение на практикуващите християни. Но службата на Бога е служба с дух, с истина, безкористно, човеколюбиво, жертвеготовно, смирено, с дарба Божия и със съвест. Ако старостилието ни дава такива примери и помага на хората в днешния свят, то тогава те ще имат правото. Само че от досега ми със старостилци съм достигнал до извода, че те са подчинени повече на идеята за провеждането на православна политика, поставяйки съхраняването на институцията над любовта и грижата за човека, ползвайки наготово, както и официалната БПЦ, възпитанието, квалификацията и професионализма на верните, заедно с имуществата им. Според мен старостилието пази духа на една отминала епоха, а не духът на православието, каквото го познаваме от известните ни примери. Затова старостилците отричат всичко, което е ново, макар да е евангелско и Христолюбиво.
Господин Симеонов,задайте си въпроса защо е въведен григор.календар в православната църква.Каква причина е накарала някой да наруши единството,да смути умовете на слаби и силни духом.Би трябвало това да е важна и от спасително значение нужда.Ако сте забелязали в Църквата всичко,дори и външните детайли водят къмХриста.Тези 13дни как ни приближават до Госапода?Поставете се на местото на онзи който го е въвел,та той трябва да е бил светец-като св.Моисей-боговидец…Ако пък е било събор то трябва да са били божии свети люде…Мълчанието е по-добро от апологията,но и двете не лекуват раната…