Глобалната война на исляма срещу християнството


Източник: American Thinker

Интернет изданието American Thinker, изследващо въпроси от значение за американската общественост, направи преглед на положението на християнските общности в мюсюлманските страни в броя си от 5 юли 2007 г.

От Нигерия до Индонезия на практика във всяка страна от мюсюлманския свят християните са преследвани и са жертви на безчислени актове на дискриминация, грабежи, жестокости и убийства.

Глобалната война на исляма срещу християнството е толкова мащабна и всеобхватна, че практически е невъзможно да се опише без известно подценяване. Вдъхновено от идеологията на Мюсюлманското братство и поддържано от уахабистки петродолари, религиозното прочистване на мюсюлманския свят от християни продължава с главоломна скорост, както показват следните примери по неотдавнашни материали, публикувани в интернет.

Ирак: В новия брой на American Spectator Дъг Бандоу коментира, че християните, живели векове наред със статут на не-мюсюлмани под действието на ислямския закон, са останали без средства за самозащита в тази опустошена от война страна. Политиците във Вашингтон отказват да окажат помощ от страх да не проявят пристрастие въпреки убийствата на стотици иракчани християни, отвличанията и изтезанията на клирици, многократните бомбардировки над християнски църкви, опожаряването на християнски магазини и офиси и бягството на близо половината от цялото християнско население на Ирак от април 2003 г. насам. На онези, които остават, им бива налаган шериата от шиитската Армия на Махди и сунитските милиции, включващ и наскоро оповестената заплаха в Мосул за убийство на един член от всяко християнско семейство в този град заради жените християнки, които не носят хиджаб и продължават да посещават училище.

Египет: Журналистът Магди Халил отбелязва в един нов репортаж (“Още един черен петък за коптските християни в Египет”) за кампанията на насилие срещу християните копти, извършвано почти ежеседмично непосредствено след петъчните следобедни мюсюлмански молитви. Инспирирани от ислямските имами, които проповядват религиозна омраза в джамиите из цялата страна, и защищавани от официалните правителствени лица, които предпочитат да не забелязват какво се случва, разярени тълпи мюсюлмани се нахвърлят върху християнски църкви, фирми и отделни лица от Александрия до градовете по целия път нагоре до река Нил. Коптските свещени празници са също така любимо време за мюсюлманско насилие, което египетската преса обича да представя като “сектантски борби”, като че ли става въпрос за двустранен конфликт.

Газа: Етел Фениг неотдавна отбеляза за American Thinker (“Още мултикултурализъм в Газа”) систематичното разрушаване на църкви и оскверняване на християнски църковни обекти от групировката Джихадия Салафия, след като Хамас пое властта над ивицата Газа от своите съперници от Фатах и наложи ислямско управление. Ръководителят на Джихадия Салафия е заявил пред репортера Еърън Клайн, че с всяка предполагаема християнска мисионерска дейност в района ще се “разправим сурово”. (Ynet News)

Саудитска Арабия: Според изданието Arab News един християнин от Шри Ланка едва спасил живота си в края на май т. г., след като бил разкрит, че работи в Мека, най-свещеният град за мюсюлманите, до който не-мюсюлмани официално не се допускат. През декември един индиец е бил осъден на смърт за това, че случайно влязъл в града, но е бил пощаден, след като Индийското посолство изпратило спешна апелативна жалба до саудитския върховен съд.

Пакистан: В Ислямабад Юнис Масих е бил осъден на смърт по силата на често прилаганите закони за богохулство, които са били използвани също и срещу шест християнки, отстранени от една детска градина, след като били обвинени в оскверняването на коран. И докато протестите срещу връчването на рицарско звание на Салман Рушди вилнееха, мюсюлманска тълпа, въоръжена с огнестрелни оръжия, брадви и тояги, нападнала християни, които се молили в църква на Армията на спасението в Бисмилахлпур Кантан. (Associated Press; United Press International; Mission News Network)

Бангладеш: Над десет души, приели християнството, в областта Нилфамари били бити по-миналата седмица от селяни мюсюлмани, които носели тухли и тояги, и били заплашени със смърт, ако не напуснат града незабавно. Местните болници впоследствие им отказали лечение. На християните в района не разрешили също така да използват единственият кладенец с питейна вода в този район, след изявление на религиозните власти в джамията в Дурбахари. Това се случи, след като 42 бивши мюсюлмани приеха кръщение в местната река на 12 юни. (Compass News Direct)

Малайзия: Правителствените власти събориха една църковна сграда на 4 юни в селището Оранг Асли в района на Гуа Мусанг в щата Улу Келантан въпреки предварителното одобрение на проекта от правителството. Църквата е била построена върху дарен имот, след като цялото село приело християнството само преди няколко месеца. Освен това в края на май върховният съд на Малайзия постановил, че мюсюлмани, които приемат християнството трябва да се обърнат към мюсюлманските съдилища, за да бъдат официално отписани като мюсюлмани и вписани като християни. (Journal Chretien; Associated Press)

Индонезия: Агенция Франс прес съобщи миналия месец за нападение на Ислямско движение против вероотстъпниците, което атакувало богослужението в протестантска църква в град Сореанг в Западна Ява. В репортажа на АФП се отбелязва, че повече от 30 църкви в Западна Ява и още десетки други из цялата страна са били затворени през последните години поради мюсюлманското насилие, църкви, които са сред малкото пощадени по време на размириците през 1997-1998 г., при които стотици християнски църкви бяха изгорени до основи и не бяха възстановени.

Турция: Християнската общност все още е зашеметена от мъчението и ритуалното убийство на трима протестанти в християнско издателство в Малатия през април, извършено от въоръжена банда ислямисти, което беше предшествано от миналогодишното убийство на католическия свещеник Андреа Санторо в Трапезунд и убийството на арменския журналист Хрант Динк в Истанбул през януари. Още шест души, за които се смята, че с свързани със същата ислямистка банда, бяха арестувани на 30 май за планиране на нападение над християнски пастор в Диарбекир. (Lebanon Daily Star; ADKNI)

Кипър: Изданието Cyprus Mail съобщава, че по време на среща миналия месец в Рим предстоятелят на Кипърската православна църква се е обърнал с молба към министъра на външните работи на Ватикана за оказване на натиск от папата върху турските власти за възстановяване и ремонтиране на християнските обекти и църкви в районите, окупирани след агресията срещу островната държава от Турция през юли 1974 г. и етническото прочистване на 160 000 гръцки киприоти християни.

Ливан: Повече от 60 000 християни са напуснали страната след войната през миналото лято между Хисбула и Израел, опасявайки се от нарастване както на сунитския, така и на шиитския екстремизъм и терористична дейност. Sunday Telegraph неотдавна оповести резултатите от допитване, което показва, че поне половината от маронитската общност в Ливан обмисля напускането на страната. Повече от 100 000 души вече са подали молба за виза в чуждестранните посолства.

Алжир: В страната, за която се смята, че има един от най-“умерените” мюсюлмански режими, изданието Al-Quds Al-Arabi съобщава, че алжирското правителство съвсем наскоро е издало разпоредби, изискващи предварително разрешение за не-мюсюлмански обществени изяви, които идват след закона от 2006 г., който цели ограничаване на християнската евангелизация в областта Кабилия и Сахара. (MEMRI)

Мароко: В страната, която списание Иконъмист през 2005 г. обяви за “най-добрата арабска демокрация”, всички мароканци се считат за мюсюлмани по рождение и са заплашени от три години затвор, ако се опитат да сменят вярата си. На тях също така им е забранено влизането в която и да е от малкото църкви, които има разрешение да функционират за чуждестранните обитатели на страната. Мароканските християни трябва да живеят вярата си тайно под страх от хвърляне в затвора от правителството и нападения от ислямисти. Те не могат да погребват своите мъртви в християнски гробища и трябва да бъдат женени от ислямските власти или са заплашени от обвинения в прелюбодеяние. В края на миналата година един 64-годишен германски турист, Садек Ноши Яса, беше осъден на шест месеца затвор и глоба за извършване на мисионерска дейност. (Journal Chretien)

Нигерия: Полицията в Гомбе е арестувала шестнадесет заподозрени, след като една учителка християнка, Кристиана Олуатоин Олуасесин, била замеряна с камъни, съблечена, бита и накрая заклана от мюсюлманска тълпа, след като хванала ученик да преписва на изпит през май. Нейното тяло след това било изгорено до неузнаваемост от тълпата, която лъжливо я обвинила в оскверняване на коран. Заподозрените са били освободени миналия месец без да им бъдат предявени никакви обвинения, което е подтикнало християнските водачи да обвинят правителствените власти в прикриване и да изразят опасения от допълнителни нападения. (Christian Today)

Еритрея: Само преди няколко седмици ислямското правителство назначи нов православен патриарх [Еритрейската църква е дохалкидонска църква – бел. прев.], след като отстрани предишния патриарх и го постави под домашен арест без определена причина. Compass News Direct съобщи през февруари за смъртта на Магос Соломон Семере, християнин, който четири години и половина е бил затворен във военен затвор за незаконно изповядване на християнството и е третият християнин, който умира в правителствен затвор от миналия октомври насам. Властите също така са предприели решителни мерки срещу неодобрените църкви, като са изпратили в затвора поне две хиляди протестанти и членове на Движението за православно обновление “Медхан Алем” от началото на годината и публично са изгорили конфискувани библии. (Christian Post; Compass News Direct; Journal Chretien)

Превод (със съкращения): Божидар Питев

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

13 Отговори

  1. andrey каза:

    Ние се чувстваме заплашени от тях, а те се чувстват заплашени от нас. Така се вплитаме във все по-голямо взаимно неразбиране и омраза. И американците наливат масло в огъня с всяка своя нова война.

    Когато ние като народ и Европа като цяло се отказваме от християнските си ценности, оставаме девствено-беззащитни пред натиска на исляма. В природата няма празнота – вакуумът непременно ще се запълни с нещо друго.

  2. andrey каза:

    Thinker’ът е пропуснал да спомене Косово. Дали християнските вопли оттам не стигат до ушите му? Или американските мислители предпочитат да не ги забелязват в новата ислямска крепост, създадена от самите тях?

  3. ieromonah Ioan каза:

    Уважаеми г-н Питев, направили сте една бележка в превода, която не е съвсем правилна, а именно:[Еритрейската църква е дохалкидонска църква – бел. прев.], Еритрейската църква не може да бъде дохалкидонска, защото още я има. Щеше да е такава, ако беше престанала да съществува след Халкидонския събор, но тази група християни са против решенията на Халкидонския събор, значи те не са дохалкидонци, а противохалкидонци и това е правилното название на тези общности.

  4. mirko каза:

    Пропуснали са Косово

  5. izvor каза:

    Иеромонах Иоане, ето ти малко за поука (никога не е излишно): „…Поради това, че църквите от група Б (Коптска, Етиопска, Западно-сирийска…) признават само първите три вселенски събори, а отхвърлят Халкидонския и съответно следващите признати от Православната църква вселенски събори, те са известни в богословската литература (православна, католическа и протестантска) като „дохалкидонски“, „нехалкидонски“ или „противохалкидонски“. Нито един от тези три термина, които са почти тъждествени по съдържание, не е много сполучлив. Затова Междуправославната богословска комисия за диалог с тези църкви в заседанието си през м. август 1971 г. след продължителни разисквания решила да предложи ново наименование, именно Древни източни църкви, което е сравнително подходящо. Всички Православни църкви приеха това предложение и то влезе в употреба. Обаче временно, докато получи популярност и се наложи, за пояснение към него се употребява и старото и се получава Древни източни (нехалкидонски) църкви.“

  6. Бедствие каза:

    Гръмкото заглавие ме привлече да прочета статията, но докато я четях, си дадох сметка, че в нея се говори основно за протестантски църкви. По същата логика този американски източник би могъл да вметне и България, и която и да е друга страна по света, като недостатъчно толерантна към всякакви новоизлюпящи се „църкви“ (понеже от САЩ без друго няма по-„толерантни“ към сектите…).
    Не, че защитавам ислямския фанатизъм – все пак едно е да създадеш законова пречка, съвсем друго – да убиеш някого, пък бил той и сектант!
    Но мога да се поставя на мястото на тези хора там, живяли векове в някаква традиционна за тях религия и изведнъж – агресивната реклама на разни „мисионери“. Та нима не наблюдаваме същото и тук?
    Така че нека първо да се опитаме да си изясним къде започва и свършва християнството, кои „църкви“ са църкви и т.н., пък гръмките заглавия нека бъдат по-умерени!

  7. andrey каза:

    Терминът „дохалкидонски“ е мъгляв и не означава нищо. „Древни източни Църкви“ е още по-зле – та нима православието е „млада“ източна Църква?

    Нещата трябва да се наричат с техните имена. Арменците, сирийците-яковити, коптите и етиопците са монофизити, а не някакви абстрактни „дохалкидонци“ и „древноизточници“.

  8. 100 каза:

    По въпроса за дохалкидонските църкви (с вероизповед, която се основава на „съборите до халкидон“) има изписани хиляди страници и от наши и от чужди автори. Хайде някой да попрочете малко повече, пък тогава…

  9. andrey каза:

    Прав сте – тук трябва да се изкаже богослов, особено такъв, който е запознат с вероучението на тези Църкви и нашите взаимоотношения с тях. Аз просто изказах мнението си на неспециалист – че тези термини звучат неопределено. Какво ще кажете, ако наречем примерно исляма „неевангелска Църква“, а християните – „до-коранически монотеисти“? 🙂

  10. 100 каза:

    По тоя въпрос са писали и проф. Коев, и Л. Тенекеджиев, и о. Авксентий, и Д. Митев, и о. Г. Флоровски и кой ли още не. Терминологията е известна и няма как да открием топлата вода. В англоезичната литература обикновено са изписвани като Oriental Orthodox, докато нас ни изписват като East Orthodox или Greek Orthodox. Ние пък ги наричаме дохалкидонци, или древни източни, или противохалкидонци и пр. Те пък се наричат православни и не приемат да са монофизити. Названията са ни последния проблем с тях всъщност, но за това както вече казах има доста изписано.

  11. леонор каза:

    „От Нигерия до Индонезия на практика във всяка страна от мюсюлманския свят християните са преследвани и са жертви на безчислени актове на дискриминация, грабежи, жестокости и убийства.“

    Арабските емирства са изключение. Там има религиозна толерантност (засега).

  12. SVETLIO каза:

    И на мен ми направи впечатление, че се говори за протестанти – Пакистан, Индонезия. А къде са православните, наистина ли са много малък процент от всички християни, както нау%

  13. SVETLIO каза:

    както научаваме за едва прохождаща православна общност в Индонезия. Мисля, че независимо, че са протестанти част от жертвите, те също са приети като мъченици за Иисус, в края на краищата въпреки погрешното Му следване, Неговото име са изповядали и са дали възможно най-голямата жертва за Него.