Деконструкцията на българската Голгота

 

Източник: Всеки ден

Когато преди година прочетох първата статия на Мартина Балева “Кой (по)каза истината за Батак” (в. “Култура”, май 2006) реших, че това е поредната фръцла, дошла да ни озари с ослепителната липса на елементарни исторически познания. Когато прочетох втората статия “Хиатусът Батак” (в. “Култура”, септември 2006) видях, че фръцлата е върло засегната, задето никой не обърнал внимание на фундаменталния й труд. Когато прочетох проекта на Брунбауер-Балева, датиран “Берлин, май 2006 год.”, разбрах, че двете статии са просто артилерийска подготовка за една програмирана провокация, която в същността си е един изкуствен конструкт, сглобен от преднамереност и невежество.

 

Колко имена има проектът?

1. “История и съвремие на национални стереотипи в България в светлината на Мита за Батак”. Проектът завършва с конференция по зададената тема и с експозиция “Митът за Батак.” Това е изпратил Брунбауер на министър Данаилов.
2. “Батак като място на паметта в рамките на проекта на Института за Източна Европа “Ислямът като вражески образ. История и съвременност на антиислямски стереотипи в България и примера за мита за клането в Батак”. Това пише в сайта на Берлинския свободен университет.
3. След бурния обществен скандал Брунбауер и Балева дружно заобясняваха, че никога и никъде в техния проект няма формулировка “Митът за Батак”, и че това са злонамерени твърдения на някакви истеризирани профани. И спешно, за пред българската публика, преименуваха проекта на “Батак като българско паметно място”.

Защо изборът пада върху Батак?

1. Защото има “изключително значение за националното самоопределение на българите” и “играе централна, подклаждаща идентичността роля”.
2 Защото: а) “свързаният с историята на Батак български национален мит се гради по същество върху демонизирането на Исляма и в частност на мюсюлманското население”; б) “легитимира и до днес колективно изпитваната антипатия” и “вирулентна неприязън” “към ислямската религия и култура като цяло и срещу съседката Турция в частност” и насочва “националната ненавист на българите преди всичко срещу мюсюлманските малцинства”, за да ги “стигматизира и демонизира”; в) И всичко това – заради един “исторически образ, в който османското господство, траяло до 1878 г. е описано в най-тъмни краски като “турско робство””.
3. Защото: а) “на фона на актуалната дискусия за европейското разширение” Батак “представлява както национален, така и общоевропейски проблем”, тъй като “процесите около възникването на Баташкия мит” са “пример за подобна стереотипизация на религиозните малцинства в европейска перспектива”; б) понеже
“историческият мит за Батак е от диференциран транснационален характер и битува в локалното пространство на паневропейския дискурс на 19 в., който представя Исляма и представляващата го Османска империя като исконно не-европейски”; в) И най-сетне –
“Батак се ситуира като част от трансевропейско антиислямско обществено мнение”, поради “европейския произход на антиосманската пропаганда в Запада”.

Колко и какви цели има проектът?

1. “Да реконструира възникването на централен национален исторически мит на българите, Мита за Батак и да го представи научно в европейска перспектива”.
2. Да направи “ревизия на националните исторически митове, какъвто е Митът за Батак”, “с оглед предстоящото разширение на ЕС”. Ревизията и разширението на ЕС трябва “да реситуират историята на страната в европейския контекст”.
3. След като “мита за османското клане на невинното българско население в Батак” бъде реконструиран, а после ревизиран, идва ред на “деконструкцията на антагонизиращ исторически мит”, която деконструкция да “формира противоположен материален полюс” на “национализма и неговите митологеми”.
4. “В светлината на Мита за Батак” “широката общественост трябва да бъде сензибилизирана към проблематиката около националните митове и свързаната с това изолация на малцинствата” чрез “преосмислянето на историята при съставянето на учебниците по история на България”.
5. Деконструкцията на “Мита за Батак” трябва да стимулира деконструкцията и на други “дълбоко закостенели исторически митове в България”. Тази стратегическа цел е формулирана в бъдещия докторат на Балева – “Изкуство и национализъм на Балканите. Случаят България”.
6. Друга стратегическа цел е чрез деконструкцията на “Мита за Батак” да бъде деконструиран “Ислямът като вражески образ” в “трансевропейското антиислямско обществено мнение”.
7. Несъобщената стратегическа цел на проекта (ако използваме стилистиката на неговите автори) е реситуиране на Турция в европейския контекст чрез реабилитация на тираничната Османска империя и на ислямския фундаментализъм.

Какви са “научните” аргументи на проекта?

Турското робство е мнимо. Априлското въстание е селска свада. Баташкото клане е мит. След Освобождението (мнимо, разбира се) българите изпадат в масова амнезия, не помнят робство, въстание и кланета, в националната памет зейва пропаст (хиатус според Балева). Орда русофили като Макгахан, Скайлер, Юго, Гарибалди, Беъринг, Гладстон и прочее запълват въпросния хиатус със злонамерени антиосмански и антиислямски фалшификации, и така създават един изкуствен конструкт, наричан кой знае защо историческа истина и национална памет.
Иван Вазов е автор на “природо-туристически наръчник за начинаещи патриоти”, а не на потресаващо описание на Баташкото клане (“В недрата на Родопите”).
До появата на картината на Пиотровски българската литература и публицистика не знаят що е туй 5-вековно робство. Платното на Пиотровски е представено за първи път на Пловдивското изложение през 1892 г., което вдъхновява Захарий Стоянов (починал през 1889 г.) да напише третата част от “Записките” (завършена през 1886 г.). Прочее, Захарий Стоянов и Антони Пиотровски “инструментализират Мита за Батак за свои лични цели” – единият пише “Записките”, за “да легитимира за пореден път правото си на политически пост”, другият рисува “Баташкото клане”, за да се прослави като “един полски Делакроа”.
Какъв е “академичният” инструментариум за постигане на тази серия антиакадемични, извънакадемични и откровени политически цели?
Инструментариумът е издевателски.
Непрекъснато някой иска от нас да се отречем от себе си, да се самозачеркнем, да се изчегъртаме от живота, от времето, от бъдещето. И всяка поредна претенция е все по-неморална, все по-арогантна, все по-брутална, все по-цинична, все по-нечовешка.

Какво искат от нас този път?

Да си признаем. Че сме виновни. Пред историята, пред Европа и пред света.
Виновни сме, задето въстанахме и отхвърлихме от себе си “мнимото 500-годишно турско-мюсюлманско робство” като най-гнусно и варварско под слънцето, наместо да възпяваме “османското присъствие” и да добруваме в “контактната зона между две цивилизации”.
Виновни сме за това, че заради нас, заради нашето болезнено самосъзнание и черна предубеденост сияйният европейски лик на мъртвата Османската империя е помрачен, омърсен, загрозен, демонизиран, окървавен.
Защото ние помрачихме този светъл образ. Окървавихме го.
И това е нашата кръв. Кръвта на предците ни.
На нашите войводи и апостоли, погинали в една селска свада, в една “историческа фалшификация и пропагандна мистификация”, в едно “мнимо въстание”, наречено Априлско. На децата, съсечени в майчини утроби от едни цивилизовани “мними главорези”, тези благообразни башибозушки касапи. На девойчетата, издъхнали в похотливите ръце на най-благородни “мними злодеи”. На всички онези обезглавени, поругани, посечени, разсечени всебългарски мъченици там, в онази Баташка черква, в онова “мнимо Баташко клане”.
Виновни сме, защото “излагаме на показ” и обливаме в сълзи “мнимите смъртни останки” на хиляди “мними жертви”.
Виновни сме за този “националистически конструкт”, за този “антагонизиращ мит”. “Митът” за Баташкото клане, “митът” за българската Голгота, “митът” за българското Възкресение.
Кръвта на “мнимите жертви” е там. В храма “Св. Неделя”. Във всеки камък от нейните черни стени. Всички те са вградени в този храм със своите сенки и своята кръв. Всички ние сме вградени в този храм с нашата памет и нашата отговорност пред тях. Свободата ни е вградена там, до детските черепчета.
Защото тази баташка черква е храмът на българската свобода.
О, колко лесно щеше да бъде, ако го нямаше Батак! Няма баташко клане, няма Априлско въстание, няма турско робство! Ревизираме ги, демитологизираме ги, демистифицираме ги, деконструираме ги! И край! Изчезва един общоевропейски проблем! И мъртвешкият лик на Османска империя грейва – чист, невинен, озарен, възкресен и исконно европейски!
Само че не става така.
Абсурдно и възмутително е под маската на ЕС да оневиняваш и оправдаваш тиранията на Османската империя за сметка на 5-вековния геноцид над българския народ. Да възкресяваш призрака на “едно царство кърваво, грешно, царство на подлост, разврат и сълзи” не е нищо друго, освен “харемна дипломация”. Реабилитацията на една империя, узаконяването на едно гибелно робство е скандална политическа провокация срещу България, Турция и Европа едновременно.
Тази провокация обслужва кръчмарските патриоти, които се отнасят към Ахмед Доган и Ахмед Ага Барутанлията като към едно и също лице. Обслужва ислямистите в Турция, които отричат принципите на Кемализма и светската република. Не помага по никакъв начин на Турция в нейното и без друго неясно пътуване към Европа. Но във всички случаи тази тройна провокация е заредена с вътрешните проблеми на Германия (във вид на 5 млн. турци); с германската чувствителност на тема нацизъм,холокост и престъпления срещу човечеството; с традиционното чувство за всепозволеност и пренебрежително високомерие към България в частност и Европейския Югоизток по принцип.
Такова издевателство над историята е точно толкова цинично, колкото да оневиняваш и оправдаваш нацизма, за сметка на избитите от него 62 милиона човеци.
Всяка подобна псевдоисторическа и антинаучна “операция” има една цел – да живеем в миналото, вместо да се поучим от него.
Историята е такава, каквато е. Тя не може да бъде пренаписвана, фалшифицирана, подменяна. И всеки носи своята историческа отговорност.

И все пак – защо Батак?

Защо избраха България за попътна изкупителна жертва? Защо решиха, че България най-лесно, без никаква съпротива, ще прегърне поредната бездарна манипулация? Някой задава ли си въпроса какво се случва в България 18 години?
Защото:
Кой нарече “дивият, варварският и безчовечният турски ярем” с ласкавото и всеопрощаващо име “османско присъствие”?
Кой нарече поробената ни държава “контактна зона между две цивилизации”?
Кой назидаваше българските учители “да не наблягат на Левски, Ботев и Раковски, защото се ползвали с лошо име в тогавашното общество”?
Кой минимизира Априлското въстание до половин страничка от учебника?
Кой каза, че публицистиката на Христо Ботев “предизвиква ужас и отвращение” защото “няма ангажимент към красивото и към доброто като универсална категория”?
Кой твърдеше (и твърди), че българите с радостни песни давали децата си в еничарския корпус?
Кой настояваше да издигнем паметник на Сюлейман паша току на Шипка? Кой приветства това с лицемерния повик “да преосмислим историята”?
Кой ни съветваше да тачим и славим хаджи Иванчо Пенчович ефенди, щото Митхад паша го въздигнал до най-високи постове в Османската империя, и да забравим, че същият хаджи Иванчо качи Васил Левски на бесилото?
Кой каза, че “Под игото” не трябва да се изучава, защото “предизвиква антагонистични националистически настроения”?
Кой нарече “Аз съм българче” “националистически идиом”?
Кой ни убеждаваше, че двете най-големи грешки в българската история са кирилицата и православието; че най-великите грешници са св. Кирил и Методий (обявени за византийски шпиони) и св. Княз Борис Покръстител, които погубили европейското ни бъдеще?
Кой закичи с орден “Стара планина” оня австрийски професор, задето ни поучаваше, че кирилицата е “руски комунистически шрифт”, “комунистическа ерес” и “символ на безкултурието”; че “православните славяни са духовно нищи роби”, че “кирилицата и православието са боклук”; че трябва да се освободим от кирилицата и да се латинизираме?
Кой закриляше, обгрижваше, насърчаваше, вдъхновяваше възнаграждаваше и предвождаше разколниците в техния безумен поход срещу Светата Българска православна църква?
Кой върши всичко това 18 години? Български политици, учени, изкуствоведи, литератори, писатели, поети, историци, журналисти. Заради собствената си творческа недостатъчност, научна несъстоятелност и политическа непотребност. Заради собствената си бездънна комплексарщина. Те неизменно пришиват своите комплекси на всеки, който не мисли като тях и го обявявят за профан, варварин и тъмен балкански субект. А всякакви Балеви, Брунбауери, Кронщайнери и прочее посрещат с хляб, сол и теманета.

ПРОЕКТЪТ БАТАК

Проектът е написан на бланка с държавния герб на Федерална република Германия

Фонд “Памет и бъдеще” на фондация “Памет, отговорност и бъдеще” (финансирана от правителството на ФРГ – б.р.)
Фондация “Роберт Бош”

Историческо ателие Европа
Програма за финансиране на международни проекти за партньорство на Фонд “Памет и бъдеще” и на Фондация “Роберт Бош”

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПРОЕКТ

Фондация “Памет, отговорност и бъдеще”
Фонд “Памет и бъдеще”
“Историческо ателие Европа”
Координиране на програмите
Ул. Маркграфен 12-14
Германия – 10969 Берлин

www.geschichtswerksttat-europa.de
info@geschichtswerkstaat-europa.de
тел.: + 49(30)25 92 97-79

НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРОЕКТА
“ИСТОРИЯ И СЪВРЕМИЕ НА НАЦИОНАЛНИ СТЕРЕОТИПИ В БЪЛГАРИЯ В СВЕТЛИНАТА НА МИТА ЗА БАТАК”

1. ДАННИ ЗА ПАРТНЬОРСТВОТО ПО ПРОЕКТА
1.1. ЗАЯВИТЕЛ И ПОЛУЧАТЕЛ НА СУБСИДИИТЕ
Лице за контакти по проекта:
Д-р Улф Брунбауер, историк, научен асистент в Института за Източна Европа на Берлинския свободен университет
030/ 838 52028, e-mail: ulf@zedat.fu-berlin.de
Мартина Балева, М.А., изкуствовед, 030 441 87 61, marbal@zedat.fu-berlin.de

2. КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА

2.1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРОЕКТА: “История и съвремие на национални стереотипи в България в светлината на Мита за Батак”
Период: ноември 2006 – май 2007 година
Места (град или регион): Берлин, София и Батак

КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА:

Исторически и визуално-критически анализ на постоянната експозиция на Историческия музей в Батак от германско-българска научна работна група със съпътстваща временна изложба, посветена на Мита за Батак, в Галерията за чуждестранно изкуство в София. Като паметно място от изключително значение за националното самоопределение на българите Батак е представителен за конструкцията на националните стереотипи като общоевропейски феномен. С оглед предстоящото разширение на ЕС, на ревизията на националните исторически митове, какъвто е Митът за Батак, се полага функцията да реситуират историята на страната в европейския контекст. Изложбата в столицата на България трябва да насочи вниманието на широката общественост към проблематиката около националните визии за историята в България, свързани с исторически и визуални представяния на историята на Батак, и да послужи като подготовка на насрещен проект към съществуващата експозиция в Историческия музей в Батак.

2.2. ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА

ЦЕЛ:

Реализацията на временна изложба за конструкта на централен български исторически мит – мита за османското клане на невинното българско население в Батак – в Галерията за чуждестранно изкуство в София. Както възникването на всеки национален мит е немислимо без конструирането на миниатюра, така и свързаният с историята на Батак български национален мит се гради по същество върху демонизирането на Исляма и в частност на мюсюлманското население в страната. Отрицателният образ на мюсюлманите, който продължава да засяга в България около 15 % от населението, представлява на фона на актуалната дискусия за европейското разширение както национален, така и общоевропейски проблем. Изложбеният проект си поставя за цел да реконструира процесите около възникването на Баташкия мит като пример за подобна стереотипизация на религиозните малцинства в европейската перспектива, за да стимулира обществена дискусия за критично разработване на тази глава от националната история. Така трябва да се провокира диалог без предразсъдъци между етническите и религиозните общности в страната и да се окаже принос към обществоното и културното й сближаване. За държава с множество вероизповедания и етноси като България критичното осветяване на исторически минитюри и исторически митове е от особено значение.

ИЗХОДЕН ПУНКТ НА ПРОЕКТА:

В Колективната памет на българската нация малкото селище Батак в Родопите, близо до гръцката и турската граница, играе централна, подклаждаща идентичността роля като важно паметно място. Митът за Батак, чието историческо ядро се корени в потушаването на Априлското въстание от 1876 година срещу османското господство, легитимира и до днес колективно изпитваната антипатия към ислямската религия и куртура както цяло и срещу съседката Турция в частност. Националната ненавист на българите е насочена преди всичко срещу мюсюлманските малцинства в страната, които до 1989 година са били обект на масова кампания за насилствена българизация. Тези политически репресии между другото са били мотивирани от исторически образ, в който османското господство, траяло до 1878 година, е описано в най-тъмни краски като “турско робство” и така са демонизирани всички мюсюлмански малцинства. Дори и след 1989 година юридическата и политическата ситуация на турците и останалите мюсюлмани в България да се е подобрила чувствително, почиващата на исторически митове неприязън е вирулентна именно в локалния контекст, както и преди.

В исторически аспект Митът за Батак се корени в кланетата, извършени от нередовните турски орди върху цивилното население в стотина селища в европейската част на Османската империя през пролетта на 1876 година, в това число и върху баташкото население.

Дори и при насилствените стълкновения да се е касаело за социално обусловени конфликти на местно ниво, болшинството българи смятат, че трябва да ги помнят като етнически, респ. национални. Българската историография стилизира тези вълнения като национални въстания на масите – Априлското въстание от 1876 година срещу турските поробители – и Батак като национална Голгота, с която българската нация се е избавила от “турското робство”. При това неразделна част от мита са преувеличеният брой на жертвите, който между другото се осланя на много едностранчиви сведения от западноевропейски комисари и журналисти, които също са били повлияни от антиосмански стереотипи. Затова историческият Мит за Батак е от диференциран транснационален характер и битува в локалното пространство на паневропейския дискурс на 19 век, който представя Исляма и представляващата го Османска империя като исконно не-европейски. И както е характерно за митовете, върху емпиричните факти по отношение на обобщените в мита събития властва все още известна неяснота.

ИСТОРИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ В БАТАК

Следвайки така скицирания историографски дискурс, по повод честванията на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 година е създадена постоянната експозиция за историята на Батак в Историческия музей на Батак. Експозцията се състои основно от снимков материал и репродукции на художествени творби, подредени като безкраен картинен колаж. В тематичен план картинният материал е ограничен изключително до 1876 година, като че ли селището не е имало история преди или след това. Със сугестивни надписи под картините, но без да са датирани, нито без указан автор, респ. пояснителен текст, картините апелират към емоциите на посетителя. Сред тяк се срещат между другото снимки на преживелите Баташкото клане или на техните мними главорези, нередовните башибозушки отряди. Пред тази кулиса от изображения сред малкото оригинални експонати в експозицията, стои дървен ствол с четири вклинени в него клона, които трябва да напомнят за посеченото баташко население.
В сутерена на музея е уредена така наречената крипта, посветена на историята на комунистическото съпротивително движение и на политическия възход на комунистическия режим. Пространствено-тематичното преплитане конструира времевата връзка между Априлското въстание като национално-освободително движение на българите и мнимото 500-годишно турско-мюсюлманско робство, клането в Батак като национална Голгота, с което българската нация се е избавила от “турското робство”, комунистическото партизанско движение и най-накрая строителството на комунизма като мнима цел и крайна точка на българската история.

АНАЛИЗ НА ИЗЛОЖБАТА И ПРОЕКТ ЗА НОВА ИЗЛОЖБЕНА КОНЦЕПЦИЯ

Партньорите по проекта в Германия и България ще анализират задълбочено съществуващата експозиция, респ. заложената в нея идеологическа концепция в историческа и иконографска перспектива, и ще разработят предложения за тематичната насоченост на нова постоянна експозиция. При това ще се касае за анализ на дискурсивни и символни стратегии за създаване и опосредствяване на митове, както и за конкретното представяне на начина как и кога Батак е превърнат във важно паметно място и какъв е приносът на музея за това.
Паралелно към това в столицата София, в известната Галерия за чуждестранно изкуство, трябва да се уреди временна експозиция, която ще обърне внимание както върху темата, така и върху дейностите на работната група. Така трябва да се достигне както до широката общественост, така и до политическите и културни кръгове.

ТЕМАТИЧНИ АКЦЕНТИ В СЪПЪТСТВАЩАТА ИЗЛОЖБА
1. Изкуство и мит
Фокус и полюс на изложбата ще бъде платното “Баташкото клане” (1892 г.) на полския живописец Антони Пиотровски (понастоящем във фонда на галерията за чуждестранно изскуство в София), който през 1889 г. “преоткрива” кървавата история на Батак и прави на място снимки на инсценировки на клането, както и на мнимите злодеи, сружещи за студии за монументалната му творба.

2. Иконопоклонничество
Централният аргумент на изложбата е, че Антони Пиотровски е положил крайъгълния камък за колективната памет, а с това и на Мита за Батак. Чрез реконструкцията на художествената му стратегия на базата на първото представяне на оригинални фотографии, за които и до ден днешен се твърди, че са автентични снимкови доказателства за страданията на българския народ под ислямското господство и които образуват централния фонд на експозицията в Баташкия музей, трябва да се покаже как в действителност е възникнал Митът за Батак.

3. Националното себевъзприятие
С посещението си в Батак и творческата си интерпретация на събитието художникът същевременно е провокирал и контрареакция, изразена най-вече от националистично настроената интелигенция, както и от политическия елит в България под формата на исторически хроники, свидетелства на очевидци, есета, пиеси и т.н. по темата Батак. Затова е още по-изненадващо, че една от тези хроники – Великият национален епос за съпротивата на българите “Записки по българските въстания 1876 година” от Захарий Стоянов – се оказва пряк отговор на иконографията на Пиотровски и по-скоро пропагандно произведение, отколкото исторически извор. В изложбата трябва да се покажат и други примери на исторически “фалшификации” във връзка с Батак.

4. Национално възприятие за чужденците
Странично тематично разклонение на изложбата трябва да се занимае с европейския произход на антиосманската пропаганда в Запада, като се полемизира иконографията на така наречените турски набези – основно сцени на кланета – както и влиянието им върху европейската илюстрована преса през 19 в. С лаконични примери от вестниците The Illustrated London News, The Graphic, Le Monde illustre и Gazeta Gatzuka трябва да се покаже как иконографията на кланетата в илюстрациите за пресата е белязала националното самоопределение на българите и е довела до стигматизацията на мюсюлманските малцинства в страната. Така Батак се ситуира като част от трансевропейското антиислямско обществено мнение, като в определени случаи въображението на същински засегнатото население (както е в случая България) се стимулира от чуждестранни отзиви.

Собствена подготвителна работа, съществуващ опит, референциални проекти:
Референтът по проекта Мартина Балева вече е предприела задълбочени проучвания относно Баташкия музей, разгледала изложбата в аспекта на поставените в точка 2.2 въпроси и осъществила сътрудничество с музея, както и връзки с компетентите органи в София. Свен това тя е публикувала изчерпателна статия относно връзката между конструирането на Мита за Батак и дейността на полския художник Антони Пиотровски във вестник “Култура”, най-важния български седмичник за култура, по повод тържествата пос лучай 130-годишнината от Априлското въстание през 1876 г.: Мартина Балева, Кой (по)каза истината за Батак, Култура, 17, 3.5. 2006, стр. 10-11.
Заявителят Улф Брунбауер интензивно се е занимавал в изследванията си с Родопския регион, в който се намира Батак, както и с мюсюлманските малцинства в България. В монография той изследва социалните отношения и връзките между мюсюлмани и християни в този регион през 19 в. (Улф Брунбауер, Планински общества на Балканите. Стопанство и семейни структури в Родопите,19-20 век, Виена-Кьолн-Ваймар, Бьолау, 2004 г.); освен това той е публикувал поредица от статии, посветени на проблематиката за малцинствата в България (за показалеца на трудовете виж: http://userpage.fu-berlin.de/~ulf/Publikationen.html)

Структура и ход на проекта, график:
Януари 2006 г.: среща на работната група в София и посещение на изложбата в Батак.
Ноември 2006 – март 2007 г.: индивидуална работа на участниците по съществуващата концепция и съдържанието на изложбата, както и неговия исторически контекст; разработване на предложения за нова изложбена концепция.
Средата на март 2007 г.: среща на работната група в Берлин и обсъждане на предложенията.
Януари 2007 – март 2007 г.: разработване на съдържанието на информационните табла за временната експозиция, както и на текстовете за каталога.
Чарт 2007 – април 2007 г.: подготовка на временната експозиция, както и на съпътстващите връзки с обществеността и пресата.
Краят на април 2007 г.: публикуване на каталога, изработване на информационните табла.
Май-юни 2007 г.: подреждане на изложбата.

3. РЕЗУЛТАТИ ОТ ХРОЕКТА И ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА

3.1. Какви резултати очаквате от проекта?
От една страна проектът ще окаже принос към деконструкцията на антагонизиращ исторически мит и чрез разработването на собствена експозиция ще формира противоположен материален полюс. От друга страна сътрудничеството между партньорите служи и на трансфера на теории и методологии от българска страна. Най-вече в случая е важно да се опосредствят актуални научни резултати от историческите и изкуствоведческите изследвания на 19 в. По отношение на национализма и неговите митологеми, както и нови тенденции в областта на музейните експозиции за националната история. Това ще бъде реализирано в практиката посредством временна експозиция. Изложбата е насочена към широката общественост, която в светлината на Мита за Батак трябва да бъде сенсибилизирана към проблематиката около националните митове и свързаната с това изолация на малцинствата. За първи път в историята на музейното дело в България изложба ще онагледи с пример възникването на националните митове.

3.2. Под каква материална форма ще бъдат представени накрая резултатите от проекта?
Временна експозиция с каталог, публикация в интернет, рецензии в пресата, научни съобщения в специализирани списания.

3.3. Каква перспектива виждате за продължаването на проекта?
Разработване на концепция и подреждане на нова постоянна експозиция в Историческия музей в Батак, както и нова страница на музея в интернет. Стимулиране на проекти за експозиции с подобно местоположение спрямо дълбоко закостенели исторически митове в България.

4. Връзки с обществеността

4.1. Какви PR мероприятия планирате?
Чрез уреждането на временната експозиция в столицата на култово и много посещавано място, каквато е Галерията за чуждестранно изкуство, проектът ще достигне както до широката общественост, така и ще привлече вниманието на пресата и медиите, а също и на политическите и интелектуалните кръгове. Паралелно с това ще бъде издаден и каталог. Преди същинската експозиция рекламна кампания и прескомюникета под формата на експозета и плакати ще предизвестят експозицията.

4.2. Как ще бъдат трайно популяризирани резултатите?
Резултатите от сътрудничеството между двамата партньори, както и от временната експозиция трябва да се влеят в разработването на концепцията и уреждането на нова постоянна експозиция в Историческия музей в Батак. Новата интернет страница на музея трябва да допринесе за надрегионалната популяризация на новите музейни акценти. Така по всяка вероятност ще бъде провокирана както дискусията сред специалистите и в обществото, така и преосмислянето на историята при съставянето на учебниците по история на България и в частност във връзка с Историята на Батак; при контактите с учителите по история същите трябва да бъдат мотивирани да включат в преподавания учебен материал резултатите от новата експозиция.