Диоцезоманията – проблем за православното единство

През ноември 2007 г. прехвърчаха искри от Москва към Букурещ и поводът за тях беше решение на Св. Синод на РумПЦ за откриване на три епархии в Молдова, чиято територия за своя канонична счита Руската православна църква.

Руската гледна точка: досега Молдова е била под омофора на НС Патриарх Московски и на цяла Русия. Румънците изявяват претенции към епархии, където като съюзници на германците командват обширни области на изток, включително и Одеса през 1941-1944 г. Според Московската патриаршия с този акт Румънската църква нарушава църковните канони и подрива православното единство.

Румънската гледна точка: това е възстановяване на Бесарабската автономна митрополия на действащата до 1944 г. епархия. Същата спира дейността си с идването на Съветската власт. Тези епархии били вече създадени по-рано с юридическо решение на Молдовската държава.

Добрата воля на спорещите страни надделя и те се събраха за диалог в Троянския манастир¹. Коментарът на двете страни след срещата беше диаметрално противоположен:

Руснаците определиха срещата като провал, защото румънците не са приели тяхната позиция. "Ние изразихме своето възмущение по повод на това безпрецедентно нарушаване на каноните чрез създаването на епархия на територията на РПЦ и поискахме от румънския синод да отмени това решение", заяви заместник-председателят на външните църковни връзки Егоревският епископ Марк. По думите му т.нар. Бесарабска митрополия подмамва свещеници от православната църква на Молдова, като им обещава парична подкрепа, която ще бъде изплатена от румънското правителство. "Не искам да давам прогнози за край на конфликта, всичко зависи от Синода, но този скандал може да прерасне в прекратяване на отношенията", заяви още епископ Марк².

От пресбюрото на Румънската патриаршия заявиха, че срещата в Троянския манастир е основа за диалог: „Диалогът между двете Патриаршии беше възстановен след осем години мълчание и се проведе в атмосфера на православно братство, като всяка една страна изложи своята гледна точка. Въпреки, че позициите са различни, стана ясно, че има нужда от задълбочен анализ на всички аспекти, които ще помогнат за правилното класифициране на комплексната църковна ситуация в Република Молдова, където съществуват две църковноправославни традиции: румънска и руска.

Във връзка със създалата се особена ситуация и двете делегации се съгласиха с необходимостта от братско сътрудничество и продължение на диалога както между двете митрополии, съществуващи днес в Република Молдова, така и между двете Патриаршии, които като сестри да помогнат на Православието в Молдова да реши съществуващия проблем, за да може да се развива така необходимата мисионерска и пастирска дейност във време на секуларизация и силно разпространение и влияние на сектите.

Делегацията на Румънската православна църква потвърди желанието си двете Православни митрополии от Република Молдова да развият диалога и братското сътрудничество, а двете Патриаршии заедно да намерят адекватно, пастирско и канонично решение на сложната ситуация в района, за да бъде защитено и укрепено Православието.” ³

Диоцезоманията на някои висши православни йерарси раздира хитона на Господ Иисус Христос. Източни архипастири, които се стремят към Западния еклисиологичен модел, т.нар. „папска църква” – те да ръкополагат епископи, те да дават светото миро на автономните църкви, тях да споменават по-често в богослужебюнията като предстоятели на автокефални църкви. Никой не пита самите молдовяни какво искат – и те могат да поискат автокефалия както Македония. И досега Сръбската православна църква не дава автокефалия на МПЦ. Диоцезоманията създава проблеми и в Украйна и Беларус. Константинополската патриаршия не е признала Американската Православна Църква. А Руската патриаршия не е признала Естонската Автономна Църква.

Диоцезоманията е жажда за духовна власт, за по-голяма юрисдикция, което пречи на православното единство. В диоцезоманията няма любов, а има нездрава духовност. В Символа на вярата е казано, че Църквата е Една, Свята, Съборна. Това е онтологичното й измерение, земна и небесна, с глава Иисус Христос. Единството на Светата Православна Църква не се нарушава от географското раздробяване, а от липсата на евхаристийно общение между поместните църкви. За Източната църква поменаването в диптихите е израз на евхаристийното общение. Не се поменават схизматици и разколници. “Прекъсването на евхаристийното общение означава накърняване на една от същностните характеристики на Църквата, нейната католичност.”⁴

В глобализиращия се свят през 21 век обществата проявяват тенденция към обособяване, към идентификация. Поместните църкви са призвани да благовестят на своите народи, които с една уста и едно сърце да славят Господа, Бога наш. Днешната географска карта на света е друга.

И географските граници нямат никакво значение, защото всички сме едно в Христа.

Към края на ноември се стигна до развитие на темата по отношение на църквата в Молдова – и румънци, и руснаци заговориха за автокефална църква. В името на православното единство. „Румънската патриаршия приветства създаването на Молдовска автокефална църква. Това предложение е било издигнато от румънската делегация, преговаряла в Троянския манастир с представители на Московската патриаршия по повод навлизането на Румънската църква в каноничната територия на РПЦ.” От своя страна представителят на Молдовската митрополия към Московска патриаршия епископ Маркел тези дни също изрази възможност в бъдеще т.нар. "Бесарабска митрополия" да се обедини с Молдовската митрополия. "Но дори това да се случи, – заяви той, – то няма да е в близко бъдеще".

Колко скоро ще бъде призната автокефалията на Молдовската църква зависи от свиването на имперските амбиции на РПЦ и РумПЦ. Ако не се преосмислят тези амбиции за власт и над други поместни църкви ще се запитаме: „Послушанието към Бога ли е или към страстните човеци, облечени с църковна власт? Къде остава Господ Иисус Христос в цялата тази диоцезомания на висшите йерарси?”

Ето че проблемът за диоцезоманията е развълнувал и Руската ПЦ и зам.-председателят на Отдела за външно-църковни връзки на МП прот. Всеволод Чаплин е изразил тревогата си от липсата на всеправославно разбиране за каноническа територия, отразена от Интерфакс”⁵. „В Руската православна църква считат за необходимо провеждането на редовни всеправославни заседания за решаване на възникналите спорни въпроси между поместните Православни църкви, в това число и за изготвянето на общо разбиране за каноническа територия. "Това е позор за православния свят – че ние не можем да решаваме нашите проблеми чрез братски диалог помежду си", каза зам.председателят на Отдела за външно-църковни връзки на МП прот. Всеволод Чаплин на църковно-научна конференция в Москва. Той със съжаление отбеляза, че често единствената площадка за преговори между Православните църкви днес се оказват заседанията на Световния съвет на църквите, която е преимуществено протестантска организация.

В същото време Константинополската патриаршия интерпретира по особен начин редица канонически правила, заявявайки, че само тя "има право да свиква всеправославни съвещания", напомни отец Всеволод. Обаче "вече няколко десетилетия механизмите за междуправославни консултации не работят", подчерта той. "Тези, които заявиха, че имат изключителното право да свикват всеправославни заседания, фактически спряха този процес, веднага щом стана дума за опита да се изясни въпроса за равните права на Православните църкви", заяви представителят на Московската патриаршия. Резултат на днешната криза в междуправославните отношения, които се намират в стадия на "тежка и хронична болест, криеща смъртна опасност", е според него появата на паралелни епархии "не само в диаспората, но и в каноническите територии на отделните Църкви". "Затова е жизнено необходимо отново да се обърнем към апостолския идеал на уважение между епископите чрез пастирска отговорност един към друг, основа на което се явава и териториалното разделяне, а понякога, в условията на диаспора, разделянето на юрисдикции на поместните Църкви", отбеляза отец Всеволод.

Диоцезоманията е част от съвременната църковна действителност, която ще остане в историята на Православието дори и след нас. Колкото по-ясно назоваваме истината, толкова по-лесно могат да бъдат намерени пътищата за преодоляване на кризите. И толкова по-дълбоко сме в любовта Христова, както са бисерите на мъдростта и любовта в Божиите дълбини, защото бисерите принадлежат на дълбочината.

Бележки:

¹ http://www.dveri.bg/content/view/5415/29/
² http://www.dveri.bg/content/view/5470/33/
³ http://pravoslavie.bg/content/view/8604/202/
⁴ Документът от Равена 2007, официален сайт на Ватикана:
http://www.vatican.va/roman_curia/pontifical_councils/chrstuni/

ch_orthodox_docs/rc_pc_chrstuni_doc_20071013_documento-ravenna_en.html
⁵ http://www.dveri.bg/content/view/5508/33/