„Ла Кроа”, Франция: Сръбските православни манастири живеят със страха

La Croix

Преди да навлезете в оградения участък на манастира Грачаница, на десетина километра от Прищина, трябва да минете караулката, в която скучае шведски войник от натовските сили, отговарящи за защитата на местността. Една табелка напомня, че е забранено носенето на къси ръкави, храна и огнестрелни оръжия.

В църквата в розово и охра, датираща от ХІV век, крехката светлина на свещите от жълт восък едва осветява тъжните лица от иконите и хвърля трептящи сенки върху нежните фрески. Хладнината на камъните предизвиква тръпки. Сестра Мария се грижи за мястото. Големи очила и младежка усмивка на едно лице, обвито в строго черно облекло – тя е на неопределената възраст на монахините, между детството и вечността.

Двадесет и четири монахини все още преживяват с мъка в сръбския анклав, островче на Православието, в едно Косово под протектората на Обединените нации, населено с 90 % албанско говорящи, основно мюсюлмани. Все така добре охранявани от военните, сестрите обработват земята, грижат се за кошерите с пчели и се притичват на помощ на нуждаещите се.

В навечерието на независимостта, която премиерът на Косово Хачим Тачи иска да обяви, монахините се боят от катастрофален сценарий, наподобяващ събитията от март 2004 година, когато голям брой сръбски православни манастири и църкви бяха вандалски разрушени и подпалени. Страхът е осезаем навсякъде.

На масата на манастира сливовицата собствено производство и сладкото вино довършват посетителя. „Белград ни изостави, – горчиво заключава Радмила, мирянка, подпомагаща монашеската общност. – Ние сме само пионки в една политическа игра. Като стане независимостта, ще ни предадат на шиптарите (пейоратив за албанците)”. Игуменката клати глава. „И все пак шиптарите сами не могат нищо, те са като децата. Имат нужда да бъдат управлявани, – продължава тя. – Ние сме последната опора на Запада срещу исляма – и сме беззащитни”.

За момента манастирът се тревожи най-вече за земите си, подложени на силен натиск от купувачи сред косовските албанци. За тези хора обаче е немислимо да изоставят мястото и вековете на присъствие в областта, която сърбите смятат за люлка на своята нация. Впрочем Грачаница си остава сборното място на сръбския национализъм. Преди войната, обаче, ромски поклонници мюсюлмани са се събирали тук, за да се молят на Богородица на 15 август (28 по стар стил, както се празнува в Сърбия – бел. прев.).

Пò на юг, на предела на планините, ограждащи Албания и Черна гора, величественият Дечански манастир издигна наскоро около себе си крепостна стена. Бездействащи младежи се забавляваха през пролетта, упражнявайки се в стрелба с гранатомет срещу манастира. Италианските КейФОР (умиротворителните сили в Косово) все пак са нащрек и старателно възпрепятстват всеки албанец, който иска да влезе. Вътре братята продължават съзерцателния си подвиг, отмерван от призива на семантрона, дървеното клепало, служещо вместо камбана.

На няколко километра оттам, в град Печ (Ипек – бел. прев.), Рашко-призренската православна епископия се затваря зад предпазливо мълчание и препраща към интернет-сайта си. Последните години в Косово се определят като „Голготата” на Сръбската православна църква, а вярващите – като „мъченици”. „Колкото е по-голяма опасността за живота ни, – обяснява войнствено игуменът епископ Теодосий от Дечани – толкова по-силна е вярата ни и монашеският живот”. Живот под адреналин, привличащ призваните. Послушниците напират към манастирите в Косово.