Духовните семинарии в България – възможности и перспективи



БЛИЗКИ ТЕМИ:

7 коментара

  1. о. Павел каза:

    Интересни препоръки, но въвеждането им предполага радикално преосмисляне на стереотипи, с които са свикнали всички в църквата. Тъй като мисленето се променя най-трудно, реформата няма да стане.

    В Германия семинариите са за мъже, завършили средно образование. Те наброяват около 100 при население 81 милиона,т.е. в България семинариите трябва да са поне 10.

  2. Стефан Чурешки каза:

    Идеята на съществуването на българско училище от времето на най-старата ни история е да подготви български, подчертано български духовници. На това е подчинена философията на образованието ни до 1944г. Занимавам се с образование от 22 години и констатацията ми е, че това е детайл на общи теории, на частични възгледи за света, на прагматиката и технократското материалистично виждане. Това заедно със спецификата на модерната българска култура, която може да роди такъв смешен вид човек като Люба Кулезич води до обезсмисляне на духовното и грамотното образование и култура в България, които почиват на идеята на мистичната българска народна конспирация, идеята за святообщонародно дело, което търпи всичко българско – посредствено и неграмотно и има свои си самоотнасящи се критерии за обществен и църковен градеж и идеята за светлото бъдеще, което ще ни бъде дарено от Великите сили, както и политическата свобода след 1878г. В този смисъл духовното образование е важно и иска голяма грамотност.

  3. Стефан Чурешки каза:

    Проблемът на образованието ни е, че то не е хуманно и не е ориентирано към основни въпроси на битието. Комунистите си даваха сметка, че в хуманитаристиката и духовната сфера са много слаби и в късния комунизъм, не без приносите на Ванга и ЛЮдмила Живкова започна да се говори за работа в хуманитаристиката и духовната сфера – такъв въпрос ми се падна на политическия изпит в университета. Въпросът на църковната подготовка е обаче, че към духовност, богословие и църковно образование не се ориентират най-интелигентните деца на България, децата от културни семейства и надарените с езиков и граматизиран усет младежи, защото гърците казват че писането е Божие дело и се иска много талант за това. Класически езици и старобългарски език следва да се изучават в духовните училища, защото това е оригиналът на основните текстове на християнството и за да познаваш смисъла на казаното и да можеш да тълкуваш следва да познаваш първоизвора, което е проблем на модерната българска култура като цяло.

  4. Стефан Чурешки каза:

    Проблемът на религията не е само образованието, а същината на това, което ни се представя за православие. Църковните ни хора не мислят за божественото и за небесното, а за това как да живеят без да работят и как да си задоволят земните житейски потребности. Църквата е обградена от мутри, безпардонни убийци, хора с раздадени пари и власт от комунистите и под влиянието на чуждо духовенство, какъвто прекрасен пример е обстановката във Варна. Църквата не търси хора, които са реално боговдъхновени, които са угодни Богу, които могат да славят Всевишния, които са надарени с дар за словесност и които работят и се трудят неуморно за вярата. Тази несправедливост на БПЦ я контестира като божествена институция и заедно с неграмотността й я превръща в едно религиозно и културно менте, от което нямаме нужда с оглед тежкия живот, който водим и задачите за бъдещето на нацията. Соломон Паси преди време беше казал Майната му на православието – вж. процента православни у нас при последното преброяване

  5. Стефан Чурешки каза:

    Не може да се дава пример с Германия. Първо в Германия всяко явление от битието минава под рецензията на християнската философия и с това се съобразяват както техните политици , които са реално такива, така и техните бизнесмени, които са истински и са направили парите си с труд и знание, а не с куфарчета и мистична конспирация. в България всичко минава под знака на античния митологичен мистико-епически героизъм, направен чрез завера, което в невоенното общество, тъй като таиз рецензия на ставащото у нас е имала за цел да ни подготви за война, в невоенното общество този героизъм чрез завера ражда мафията и мутрите и хората на бруталната сила. Ако набиеш някого, ако си каратист или сумист, ти ставаш за националната далавера, чиято философия е философия на тънката сметка на прагматиката, която не щади и хора на Църквата, типичен пример за което е манталитета на известния историк проф. Георги Бакалов. Германския девиз е да бъде истината и да загине света, а българския е свързан със сила.

  6. Стефан Чурешки каза:

    За да получиш надеждно образование първо то трябва да се цени от хората, второ да бъде реално, т.е. да ни занимава с основни и истински неща от живота и трето то да бъда написано и преподавано на разбираем език за обучаваните и да бъде съобразено както с историческия опит на нацията, така и с достиженията на науката в световен мащаб. В този смисъл, единственото сериозно образование, което сме създали след 1878г.е военното – военните знаят цената и смисъла на живота и не случайно в мирните ни периоди на историята военните са се занимавали с въпросите на религията и културата, като най-важни за цивилното общество Днес обаче образованието не се цени, защото чрез легално открито показване на знания и полагане на труд никой в България не се е реализирал, а се реализира чрез мистичната народна конспирация, далавера, парично-стокови отношения и мафията и чрез емиграция в чужбина. За това си има специален кодов език в България и форми на мистично посвещение в законите на далаверата. А БПЦ?

  7. Родион каза:

    Разумни предложения, но не виждам смисъла от преименуването на Семинариите. Преименуваха Консерваторията на някакво съкращение от рода на НАМЦПСХК, и кой и какво спечели.

Споделете в социалните мрежи