Зад стените на манастира. Размисли по повод Възкресение Христово през 2007 година в България



 

Напоследък предприех поклоннически пътувания из някои от големите и известни наши манастири. Те представляват визитната картичка на състоянието на БПЦ и на културния туризъм в България. Мотивите за поклонението ми на светите места бяха чисто идеалистични с цел опознаване както на светостта на България, така и измолване прошка и покровителство от страна на светиите, на които са посветени манастирите. В тези мои пътувания бях воден от историческото си знание, че манастирите са били крепост на вярата през годините на турското робство и през годините на комунизма. С това очакване – да видя величието на тези крепости сега – обиколих няколко манастира. Разочарованието ми обаче историк и активно вярващ християнин беше голямо.

 

 

Първо качеството на монасите и тяхното количество не отговаря на претенциите на БПЦ да бъде духовен водач на нация, която чете и пише на свой език повече от 1000 години и чието Покръстване е едно от първите в Европа. Равнището на грамотност в манастирите е ниско, обслужващия персонал е направо ужасен, така че, един по-любопитен поклонник не може да научи нищо за миналото на манастира, за историята и философията на стенописите в храмовете и за мястото на светата обител в евангелизирането на българския народ. Някъде има кратки истории на манастирите, както е в Бачковския манастир например, но това кратко описание за 1000 години манстирски живот е направо срамно за претенциите на Църквата да бъде вечен мост между минало и съвремие и страж на вечната истина на Словото срещу агресията, мимолетната лъжа и суетата на света. Ако не си знаеш предварително историята и функцията на манастира в системата на вярвания на Балканите за това не можеш да научиш от хората, които обгрижват Божието средище.

От друга страна в манастирите можеш да видиш всякакъв кич и да си купиш детска играчка, мед, ракия, чубрица или пластмасов сувенир, можеш да видиш да се разпространява безплатно и с пари християнска литература, която поклонника да закупи и занесе у дома си. Около манастирите има всякакви заведения с развлекателен характер, с реклами на чужди езици, а литература за истинността на Словото и за вечните истини на православната вяра не можеш да купиш. Няма и литература на чужди езици, а с влизането на ЕС ние трябва да живеем с мисълта, че освен кисело мляко и сирене трябва да изнасяме и православие, което да даряваме като път към вечното спасение на чужденеца.

Манастирът днес без книжнина в него е повече атракцион, отколкото благоговейно средище на грамотност и духовност. Защото християнската литература според думите на един православен духовник в последните дни на света ще бъде най-надеждният спасителен мост за душите на вярващите. Престижни християнски издателства като Светогорското издателство на българския манастир ”Свети Георги – Зограф” и издателство “Омофор” липсват в църковните магазини, което е много обезпокоително за съвременния християнин. Притчата на историята казва, че през годините на турско робство манастирите са били книжовни и социални центрове, които са се грижили както за спасението на душите на вярващите, така и за тяхната просвета и за материалното положение на бедните. Монасите са били грамотни и милосърдни хора, които са се занимавали с превеждане на писанията на български език, с просвета в общия смисъл на думата каквото е делото на Неофит Рилски, с безвъзмездна медицина и с материални подаръци за безимотните, каквато е историята на Черепишкия манастир например. Днес монасите са едни асоциални неудачници, чийто живот в света се е объркал и те търсят бягство от света като се скриват в молитвена и служебна дейност зад манастирските стени. Друг е въпросът доколко те са се скрили, защото ако искат папараците такава визия могат да им спретнат, каквато и най-отчаяния атеист дори ако плаща на медиите не може да направи.

Така, с характера на кадровия си състав и с философията за поддръжката на светата обител, манастирът днес фактически престава да бъде за християните средище на култура и социална дейност и се превръща в дом за осакатени души и ирационални практики, които не са християнство. От историята се знае например, че аскетизмът е бил ограничаван от Църквата в определени периоди, защото самовглъбяването и асоциалността противоречат на заповедта на Христос за братолюбието. Християнството е социална религия , активна и много грамотна. Ако манастирът бъде превърнат в апатично към обществото средище с панаирен облик на търговия, то това означава, че православието у нас развива духовност от будистки тип, което не е свойствено на автентичната ни национална традиция и на духа на Евангелието.

В днешните условия на силна комуникация и неограничен достъп до всички точки на планетата затварянето в себе си и превръщането на духовното средище в бизнес-търговски комплекс обезсмисля здравите принципи на християнската аскетика, която винаги е търсела ученици, за да се развива. Какви ученици днес може да развие манастирския живот? Дори св. Иван Рилски, този велик отшелник, е правил училища и е създавал литература, която се е предавала сред народа от ръка на ръка. Днес какво се изнася от манастира като културен продукт и като духовно правило за житейско поведение? Аз например притежавам блестящо издание на Новия завет на старогръцки и латински език, което е правено в католически манастир във Вестфалия, Германия. Какъв важен текст и устно послание излиза днес от старинните ни манастири?

Много манастири са без интернет, което затруднява общуването с различни християни и не позволява на монасите вследствие на техния опит, колкото и странен да е той, да предадат духовното познание на заинтересовани. В манастирите не се превеждат християнски книги, не се пише история на Църквата и народа, не се правят помени за мъчениците на комунизма. Аскетиката от будистки тип в днешния български манастир рано или късно ще се обърне срещу Църквата защото просветените и вярващи хора в България ще се запитат “Живота в манастира християнски живот ли е според светите отци?” и ако отговорът е не, то тогава ще се появат въпроси за имотите на Църквата, които не се използват по предназначение. Според мен, ако клира и духовенството не може да се справи с предизвикателствата на времето, то тогава БПЦ да си наеме срещу кешово заплащане миряни, които да развиват ноухауто на православието. Такива хора има в България, те живеят като монаси в света и са по-наясно с принципите на аскезата от манастирските лица, които не дават пари на сакатите пред храма, но с охота посрещат скъпи лимузини и правят постройки с пари от тези, за които ценностите на цивилизацията се свеждат до парите, бухалката и плътта на фолка. Това не е християнски живот и БПЦ трябва да си измие лицето като подпомогне материално верните си миряни, които не са дали обет за послушание, но живеят целомъдрено и в нестяжание, като с нищо не нарушават евангелските принципи на чист живот.

А и имат образование и възпитание да бъдат стражници на православната крепост, която има духовни измерения за нас. Разбира се, тези мои впечатления са почерпени само от няколко, но все пак от най-известните манастири в България. Съществуват изключения като Руенския манастир например, който има просветна дейност и собствено радио, както и подготвени монаси. Но там парите идват от Гърция, което поставя въпроса къде е тук собствено претенцията на БПЦ , че е пазител на българщината, както е било до 1944г.? В един дисидентски филм от годините на плановия и атеистичен комунизъм, защото сега живеем в пазарен и религиозно либерален комунизъм, се казваше, че никой няма да пита какво е било времето. Всеки ще пита къде са били творците му. Същият въпрос се отнася за БПЦ. Никой няма да пита колко силни са били хората с власт и пари в България през демокрацията. Но всеки ще пита къде са били свидетелите на истината и къде е била солта на земята, която Христос остави в лицето на Църквата?!

Подбрани публикации на автора в печата

Чурешки,Ст. " Християнство, политика и национална идея", в."Капитал", 30 юни-6 юли 1997г., с.55
Чурешки, Ст "Левски в измеренията на светостта", Литфорум, бр.26, 9-15.07.1997, с.1-7
Чурешки, Ст."За християнството и Яворов", Литфорум, брой 1, 1998, с.3
Чурешки,Ст. "Необходима или излишна е националната доктрина на България", в."Македония", 31.01.1998, с. 6
Чурешки, Ст. "За България приемането на православието е било достойният, а не пресметливият избор", в."Континент", 09.10.1998, с.27
Чурешки, Ст. "Македония и българската самоличност", в."Македония", брой 45,09.12.1998, с.5
Чурешки,Ст. "Пак марксизъм-ленинизъм",в."АзБуки", бр.12,2000,с.6
Чурешки, Ст., «Възпитанието в християнски добродетели – възможно пожелание за българското учлище», в. «Аз Буки», бр.40, 2004, с.14
Чурешки, Ст., «Съвременното езичество», в. «Сега», 09.05.2005, с.12
Чурешки, Ст., «За Орфей и националната идентичност»,в.«Сега», 19.09.2005, с.13
Чурешки, Ст., «Академизъм и религия», в. «Седем», 31 май-6 юни 2006,с.6
Чурешки, Ст., «История и религия», в. «Седем», 2-8 август 2006, с.6
Чурешки,Ст., « Интелигенция и елит на прага на ЕС», в. «Сега», 16.10.2006,с.12
Чурешки, Ст., “За книжовността и предмета”, в.”Сега”, 11.12.2006, с.12
Чурешки, Ст., “Когато рицарите станат шутове”, в. “Сега”, 26.02.2007 , с.12

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

18 Отговори

  1. faf каза:

    Искам да изразя огромното си задоволство от написаната статия.Рядко може да се прочете нещо издържано и смислено.Дерзайте

  2. Дон Кихот каза:

    Статия, типична за Чурешки. Започва от действителни факти и ги довежда до утопични и крайни изводи – за ликвидиране на манастирите и превръщането им в интернет зали. Манастирите са такива, каквито са митлополиите и енориите и не може да се разглеждат изолирано. Аз бих препоръчал на автора да стане монах и да даде свят пример, който ние, грешните, да следваме.

  3. radotr каза:

    И аз се присъединявам към мнението на faf – чудесна статия, много истини!
    Към Дон Кихот – Брате, това да си „на всяко гърне мерудия“ като лично предизвикателство ли го приемаш? Или просто така си ти идва? Ако имаш себе си за обективен не смяташ ли, че е редно редом с негативите да се отбелязват и позитивите? Щото до сега освен мърморене не съм прочел друго от теб. 🙁
    Отново поздравления за автора.

  4. Дон Кихот каза:

    щом забраняваш на другите да си изразяват мнението, ще окна като Ботьов:

    “ “Не пей ми се, не смей ми се,
    от днес вече ще да блея”.

  5. chicago каза:

    podkrepiam tuk Kihota,deto gi pishe chureshki go znaem,ama ne pliuem kato nego,razocharovan bil kato viarvasht i istorik,ama sedi zad biuroto i si pishe-toia kriv onia kriv.za chureshki epitimia-vseki mesets po dva dena da hodi da pomaga v manastirite-po izbor.

  6. Markova каза:

    Тоя път и аз мисля като Кихота,а за г-н Чурешки,не трябва само ерудиция и образование,за да отидеш и възстановиш буквално от бурена един манастир,да го поддържаш,да живееш и служиш в него,че и да посрещаш „високопоставени“ и учени хора,които пък да ти казват какво точно е православие и как трябва точно интернет да имаш,за да бъде манастирът ти на ниво!!!!

  7. andrey каза:

    Статията е добра. Прав е авторът за много неща. Неговите изисквания към манастирите могат да се сторят на някого твърде завишени, но примерът на други страни, където манастирите са средища на мисионерство, издателска дейност, милосърдие и т. н. е впечатляващ. Срамно е, че в нашите обители почти няма монаси (за да има място за повече туристи?), че няма и стремеж дори да се върши активно християнско служение. Руенският манастир, за който споменава авторът, е сред малкото, които са на висота. Дай Боже той да бъде като малкото квас, който заквася цялото тесто, както се казва в Евангелието.

  8. Дон Кихот каза:

    Щом перачниците на гръцки пари опличивате на „квас“, Господ да ни е на помощ.

  9. evfimiya каза:

    ne che e vazno no statiyata ostana nedochetena… ot momenta v koito vidyah da se govori za kachestvoto na monasite… izvinete g-n chureshki no vie koi ste che da govorite za kachestvoto na choveshkite dushi? da ne bi da mozete da gi razgadavate? ne ni li lipsva skromnost i smirenie?…

  10. Georgi каза:

    Колко хубаво щеше да бъде, ако можехме да си нарисуваме 1000 монаси здрави, прави ,интелигентни и духовни. 300 щяхме да пратим в рилския манастир, 50 в Бачковския , 200 в Зограф а останилите ще разпределим равномерно по останалите манастири. Ех, колко хубаво щеше да бъде ,само ако можехме да си нарисуваме монаси и колко хубаво щеше да бъде , ако можехме да си нарисуваме и миряни.

  11. andrey каза:

    такива обвинения не се хвърлят с лека ръка. Дайте доказателства за твърдението си, в противен случай това се нарича „клевета“.
    Че гърците помагат на един български манастир в християнската му дейност, не е срамно. Срамно е, че българите не го правят. И защо трябва да виждате във всекиго около вас само лошото, да подозирате всички в злина и измама? Така няма да спечелите нито една душа за християнството, а няма да имате и приятели.

  12. Дон Кихот каза:

    И кьоравите знаят, че Гръцката църква пере пари от наркотици. Само не ме убеждавайте, че тези радиостанции са купени от закуски. Чак толкова не сме идиоти.

  13. evfimiya каза:

    az ne sum kiorava puk ne znaeh… Sv Ioan Lestvichnik kazva da ne vyarvame na ushite si kakvoto i da chuvat nito na ochite si kakvoto i da vizdat – moze da e ot lukavago

  14. evfimiya каза:

    tova nyama nishto obshto sus suveta na Sv Ioan Lestvichnik 🙂

  15. роси каза:

    Не съдете, за да не бъдете съдени!

  16. faf каза:

    И какво сега? Ще се окаже че Църквите опаковани с понятието“ автокефалии“ са много по неканонични в своето поведение,отколкото малките православни общности.Срасването на Църквата с Държавата е пагубно за Православието.Какво да кажем за сергианската ерест.Но това е друга тема.Но човек като се замисли над пример като този: За 2004 година в официалния отчет на Бачковсия манастир фигурира сума от продажба на църковни свещи – 850 000 лв.Не говорим за други постъпления.Както не поставяме тази цифра реална ли е или не.Но манастира няма ни радио ни едно сносно по голямо возило за монасите“,А какво да кажем за Руенският манастир.Ето пример!

  17. stoyan каза:

    Сърдечни поздрави на всички!
    Това е моят пръв коментар в този форум. Това което прави впечатление е, че много често коментарите се отклоняват от темата в посоки неподходящи за православие.бг

    Съществуването на тази интернет страница и форум са голям дар, който трябва да ценим и пазим.

    Аз ценя книгите и статиите на Чурешки. И тук той повдига много важен въпрос но с един много управнически тон. Човек остава с впечатлението че, до голяма степен, положението в манастирите е въпрос на усилия. Тук бих използвал думите на моя духовен отец: подхода към подобни неща трябва да е молитвен. Много неща в духовното ни ежедневие имат нужда от изцеление. Хубавото е че знаем кой е Изцелителя.

    Стоян

  18. Дон Кихот каза:

    Corruption scandal hits the Greek Church
    By Harry de Quetteville in Athens
    05/02/2005
    http://www.telegraph.co.uk/news/
    main.jhtml?xml=/news/2005/02/05/
    wgreek05.xml&sSheet=/news/2005/02/05/ixworld.html

    The Greek Orthodox Church suspended a senior bishop and an influential priest surrendered to police yesterday as corruption allegations involving bribery, drug dealing and sexual favours swamped the country’s powerful clergy.

    The two men were the first ecclesiastical casualties in an alleged trial-rigging scandal that has called into question the credibility of the Orthodox Church and the courts.

    So far 20 judges are being investigated on suspicion of bartering away decisions in important cases, notably involving drug deals or church elections. Four have been charged.

    ––-

    Скандал за корупция в Гръцката православна църква
    4 февруари 2005 | 18:48
    Агенция „Фокус“

    Атина. Високопоставен гръцки свещеник беше отстранен от длъжност за шест месеца в скандал, обхванал както духовенството, така и съдиите, предаде ВВС.
    Синодът на Гръцката православна църква заяви, че е започнал разследване на обвиненията в присвояване на средства и неморално поведение срещу епископа на столичната област Атика, Пантелеймон, който отхвърля обвиненията.
    Друг епископ ще даде показания пред синода, за да обясни твърденията, че е замесен в търговия с наркотици. Освен това гръцката полиция арестува един свещеник по подозрение, че е помагал за уговаряне на съдебни присъди.