За гордостта и отричането на светиите
От преданието на отците е стигнала до нас една случка, разказана от авва Доротей. Той говори за един монах, който така се възгордял, че когато братята похвалвали дръзновението на някого, той веднага го осъждал с думите: „Че какво представлява този брат, никой не е достоен, освен авва Зосим и подобните на него.”. После започнал да осъжда и тях, като казвал: „Никой не е достоен, освен авва Макарий“, но не след дълго започвал да казва: „Че какво представлява Макарий? Никой не е достоен, освен св. Василий и св. Григорий“. Но скоро взел да осъжда и тях, като казвал: ”Какво представляват Василий и Григорий? Никой не е достоен, освен апостолите Петър и Павел“. Авва Доротей, разтревожен от развитието на нещата, го предупредил: ”Братко, ти сигурно и тях ще започнеш да унизяваш!”. Така и станало. След известно време монахът започнал да казва: ”Че какво е Петър и какво е Павел? Никой няма значение, освен Светата Троица”. Авва Доротей завършва разказа си с думите, че братът най-накрая се възгордял и против Самия Бог, и си загубил ума. [1]
Тази поучителна история може да даде храна за размисъл в контекста на случващото се през последните години с появата и дейността на сайта “Бъди верен”. Този личен сайт, който има претенциите да е гласът на истинноправославните в българската църква, петни паметта на благодатни отци и богослови, като не спира дотам, а осъжда цели поместни църкви и патриарси като отпаднали от Православието. По аналогия с историята на авва Доротей тази група се намира почти до последната фаза на гордостта, а именно фазата да се отричат канонизирани светци на Православната църква като св. преп. Мария Скобцова, преп. Паисий Светогорец и св. Силуан Атонски. Както се разбра, за съжаление, св. Силуан е отпаднал от църковния календар за 2016 г. на Българската православна църква, под явното влияние на авторите на сайта.
Най-притеснително обаче е, че всичко това намира подкрепа от страна на епархийския им митрополит, който не само не взима мерки да ограничи тези лъжи, които съблазняват неукрепналите в Църквата, а благославя и връчва църковна офикия на “свещенослужителя” именно поради тези му действия.
Това е по-страшно от всички скандали, разтресли Българската църква в последните години… дори от греховете на отделни духовници, които не накърняват църковното учение, дори от явлението на скандалните архонти, което в голяма степен бе нещо извън Църквата. В този случай обаче случващото се става в самото църковно тяло, като за голямо съжаление църковният организъм не разпознава болестта…
Трябва още да си припомним, че според св. Киприян Картагенски ако действията на даден епископ водят до съблазън, той може да загуби служението си и да бъде невъзможно да го извършва – ако забрави, че за всичките си действия ще отговаря пред Бога, ако се отдаде на светски грижи, изпадне в грях, ерес или разкол [2]. По този начин според думите на светеца епископът сам отпада от Църквата въпреки апостолското приемство.
Също така според св. Киприян, въпреки несъмнената си власт в Църквата, когато епископът греши, всичко се разпада. Тогава епископът осквернява, заразява народа, който участва в Литургията. А честните Дарове не се освещават, тъй като Светият Дух – поради греховността на епископа – не слиза [3].
Следователно, когато епископът съгреши и наруши Преданието, казва св. Киприян, народът, който има страх Божи и е послушен към Божиите заповеди, трябва да прекъсне отношенията си с епископа, защото този народ има власт да избира нови епископи и да отхвърля недостойните. [4]
Тези думи на св. Киприян Картагенски не се отнасят до горепосочения случай, все още не…
Можем обаче да бъдем сигурни в едно – премахването на името на св. Силуан от календара ни най-малко няма да спре честването му в сърцата и умовете на верните, а благоуханните му мощи ще продължават да извършват чудеса като свидетелство за неговата святост.
Бележки
1. Авва Доротей, Църковни слова. Солун, 1991, с. 35
2. Св. Киприян Картагенски, Писмо, 45, До Епиктет и народа
3. Св. Киприян Картагенски, Писмо 45, 4.
4. Св. Киприян Картагенски, Писмо 47,3, До Корнелий, Фортунат и Фелицисим
