За патриарх Неофит – размисли на един мирянин и един духовник
В последните седмици мнозина обърнаха внимание на духовното послание на деня, в който се състоя патриаршеският избор. В Неделята на митаря и фарисея благостта на новия патриарх бе сама по себе си знак.
Тя дойде като предизвикателство към онази фарисейска педантичност, в която често сме изкушавани да се потопим и която има навика да впива зоркото си око в човека отсреща. Да, факт е например, че патриарх Неофит има агентурно име, но то, както стана ясно, изобщо не е влязло в „действена употреба“, а вероятно е продукт на онези, които са описали духовника като „консервативен и силно привързан към църквата“. За разлика от „разработените“ агентурни имена на някои други членове на Светия Синод, от които, за радост, Провидението предпази патриаршеския престол на БПЦ.
Наред с позитивните качества, които обрисуват личността на новия Патриарх, в публичното пространство се чуват и някои въпроси: „Благ е, но дали ще е решителен?“; „Той е ангелогласен певец, но дали ще е достатъчно активен?“… Времето разкрива всяка истина, гласи една антична максима, и в този случай мисля, че трябва да й се доверим, макар и някои да възразят, че чакането дотук е било твърде дълго…
И все пак, в търсене на един по-всеобхватен образ, ви предлагаме няколко щрихи към портрета на 67-годишния български патриарх, добавени от един духовник и един мирянин от Русенска епархия. Те споделят своите впечатления от общуването си с доскорошния Русенски митрополит… Без претенции за обективност…
„За разлика от много други архиереи, като митрополит той беше новатор в много отношения“
О. Георги Георгиев, енорийски свещеник в храм „Света Троица“, Русе
„Първото ми впечатление от новоизбрания патриарх Неофит е от 1991 г., когато бях студент в Духовната академия, на която той беше ректор. Когато го видях за първи път, реших в себе си, че това е архиереят, който бих желал да имам. По-късно, през 1994 г. участвах в избора му за Доростолски и Червенски митрополит. Беше избран с пълно мнозинство.
Няколко години бях протосингел на Русенската света митрополия и работих рамо до рамо с новоизбрания патриарх Неофит. Разбира се, когато работиш с един човек отблизо, идеалният образ отстъпва в полза на едни по-реалистични представи. За годините на съвместната ни работа с митрополит Неофит сме имали разочарования – той от мене и аз от него. Не винаги сме били на едно и също мнение по много въпроси. Винаги обаче сме успявали да пренебрегнем тези разочарования и различия, и сме работили конструктивно. Митрополит Неофит не е човек, който вади и изтъква компромати. Много бури бяха предотвратени благодарение на това му качество: да не реагира веднага на различни донесения, а такива имаше много.
Като митрополит той бе подреден човек, до малките детайли. При него всяко нещо се знаеше къде е, от кого е и за какво може да послужи. Не съм виждал човек с по-красив почерк, той не пишеше, той рисуваше. Беше перфектният редактор – когато трябваше да се издава някакъв текст, освен за благословение, го предлагах на неговото внимание, защото знаех, че текстът ще бъде безупречно редактиран. За пеенето няма смисъл да говоря, защото на всички е известно, че той е най-добрият певец.
Въпреки че владика Неофит е привърженик на традиционализма, което е обяснимо предвид времето на неговото израстване в служението, той приемаше и поддържаше всяка инициатива, особено когато предложението беше подплатено с подробна обосновка.
За разлика от много други архиереи, той беше новатор в много отношения. Това помогна в Русе да се осъществят църковни дейности, за които в други епархии не можеше да се мечтае. Като резултат успяхме да направим енорийски център, в който развивахме различни дейности: правихме тематични беседи, изградихме болничния параклис, имахме социални проекти с болни хора, с младежи с девиантно поведение, организирахме конференции с международно участие, три поредни години провеждахме православен летен лагер в манастира „Св. Марина“ в с. Сяново (надявам се последната дейност да се утвърди като традиция и занапред, тъй като има силен интерес от страна на християни и от чужбина).
В нашия град с благословението на митрополит Неофит са гостували чуждестранни православни богослови, като епископите Игнатий Мидич и Порфирий от Сърбия, архим. Захариас от манастира „Св. Иоан Предтеча“ от Есекс, Англия, ученика на о. Серафим Роуз йером. Дамаскин от Платина, САЩ , писателя Клаус Кенет и др. С негова благословия се осъществи и сериозно партньорство с фондация „Покров Богородичен“, доказало се във времето като изключително полезно за изграждането на църковна общност в Русе. Всичко, което вършихме, беше със знанието и личното участие на митрополит Неофит.
Спомням си, че на заключителната сесия на Конференцията през 2005 г. в Русе, някой от участниците нарече митрополит Неофит „епископ на вселената“. Присъстващите от страната и чужбина гости бяха впечатлени и радостни от факта, че и в България се случва нещо добро на фона на цялото безхаберие, обзело БПЦ. Това тържество заслужено се отдаваше на епископа домакин, и всички бяха много благодарни. Конферецията не мина без реакция от страна на някои свещеници. Един от тях в проповед заклейми участниците като носители на нововъведения, противоречащи на традицията на Църквата. Тогава група християни отидоха на среща с митрополита и поискаха от него да потърси отговорност за отношението на този свещеник. Владиката изслуша и двете страни, и порица свещеника за изказаното от него неадекватно мнение. Този случай не беше единичен. При всяко притеснение, християните бяха бащински посрещани от своя архиерей.
Митрополит Неофит проявяваше своята толерантност и към християни от други деноминации. Техни представители са участвали като гости в различни събития, организирани от Русенската митрополия. Когато група християни от Холандия проявиха желание да се запознаят с православна енория от България и никъде това не се осъществи, митрополит Неофит благослови те да бъдат посрещнати в Русе. С тези хора ние и до днес поддържаме добри приятелски отношения и те ни помагат в нашите социални дейности.
Той беше много внимателен във вземането на решения, особено когато се отнасяше за съдбата на даден свещеник. Правеше всичко възможно да не навреди на когото и да било. Затова много ни изненада решението за отсраняване на о. Стефан от председателското място в храма „Св. Николай“. Подозирам, че то е взето в момента, когато митрополитът беше във временна немощ, но и се надявам, че от позицията си на предстоятел на нашата Църква ще направи необходимото, за да бъде изчистено името на о. Стефан, защото той беше оклеветен от недобронамерени хора и пострада невинно.
В първото слово на новия патриарх се забелязаха два акцента: просветата и благотворителността. Мисля, че патриарх Неофит има опита от Русе и в двете направления. За да се случат тези неща, е необходимо да се даде възможност за по-широко участие на обикновените християни в църковните дела.
Няма съмнение, че патриарх Неофит е най-естественият наследник на патриарх Максим. Ние можем да имаме много претенции към личността на българския патриарх, но нека си дадем сметка за това, че той трябва да израсте в определена църковна среда. А по този въпрос в БПЦ има много какво да се желае, и за да се случват промени, е необходимо много да работим.
Искам да пожелая на новия Патриарх да се обгради с истински и предани на Църквата хора, в които няма лукавство, а не с клакьори и лакеи, каквито в БПЦ има достатъчно, да общува повече с обикновените християни, да подеме инициатива за превеждането и издаването на богослужебните книги на български език, както и за издаване на повече православна богословска литература. Има още много въпроси за решаване, но те могат да се открият само ако в Църквата ни се води постоянен и конструктивен диалог. Дали този диалог ще го има, зависи до голяма степен от нейния предстоятел.
Накрая искам да се обърна и лично към него с думите: Ваше Светейшество, не забравяйте Божия народ, част от чието царствено свещенство сте Вие, и им позволете да „влизат във Вашата радост“. Не забравяйте, че ние бяхме непрекъснато молитвено с Вас, когато бяхте в немощ, в изкушения и изпитания, и когато се възкачвахте в слава.
На многая лета, Светейший владико!“
„Той успява да предотвратява конфликтите още в зародиш!“
Мартин Иванов е енориаш при русенския храм „Св. Николай Чудотворец“, политолог по образование, понастоящем той е изпълнителен директор на Международното дружество „Елиас Канети“ и председател на Федерацията на социалните сдружения в България. В момента завършва докторската си дисертация към Института за изследване на обществата и знанието в БАН.
Откога са първите Ви впечатления от новопровъзгласения патриарх?
С дядо Неофит се познавам от 2005 г., когато след завършването ми в Германия заживях отново в родния Русе. Смятам, че с него ме свързва нещо повече от „впечатления“, тъй като през годините изградихме отношения, които минаха през различни периоди, но най-същественото е, че нашата „връзка“ е в Христос. Тя остана както съкровено лична, като човек към човека, така и свещенотайнствена – като мирянин към епископа на Църквата, около когото са събрани верните Христови чада. Това тайнство дядо Неофит скрепяваше и потвърждаваше на всяка Литургия, когато ни призоваваше да пристъпваме „със страх Божий, вяра и любов“ да се причастим с Тялото и Кръвта Христови.
Вярвам, че прямите ни, честни и топли отношения не са в миналото и въпреки многото административни задължения, които ще се изискват от него в новото му служение, той ще съумява да обръща внимание на нас, бившите си епархиоти.
За някои български архиереи казват, че са много далеч от своето паство. В този смисъл какво може да се каже за новия български патриарх в доскорошното му служение като Русенски митрополит?
Безспорно дядо Неофит беше обичан митрополит, който обръщаше внимание на абсолютно всеки, който пристъпва към него. Според мен това не беше само въпрос на добро възпитание от негова страна, но и на неподправена любов, на проявено отношение. Направи ми впечатление как в деня на интронизацията си каза на протестиращите „да протестират с любов“, т.е. дори когато сме в борба и то нерядко люта, да не отпадаме от любовта. Това ме подсеща за думите на свети апостол Павел, който казва „гневете се, но не грешете“, т.е. грехът е преди всичко онтологична категория – прекъсване на общението с Бога и ближния. Дядо Неофит ни демонстрираше на дело точно това и ни показваше, че въпреки всички изпитания и изкушения, не трябва да прекъсваме точно тези „връзки на любовта“.
Той открои в първото си патриаршеско слово основно два приоритета, които ще отстоява в своето служение – християнската просвета и благотворителността. А как ги отстояваше в Русенска епархия?
По време на своето служение в Русенска епархия дядо Неофит беше радетел точно на тези два приоритета, които той успяваше въпреки трудности от финансово, организационно, кадрово и всякакво друго естество да подкрепя. Сещам се за някои емблематични не само за Русе събития и дейности, които се проведоха с неговата благословия, от които имам лични впечатления. Например провелата се през 2005 година международна богословска конференция „Църквата и съвременното общество“, която, въпреки еднократния си характер, даде импулс и начерта програмата за един Христоцентричен енорийски живот в Русе. Тя бе последвана от редовни срещи и дискусии със съвременни православни богослови и църковници от страната и чужбина, както и от социално дело в помощ на болните, безпризорните, увредените и т.н. И най-важното бе, че тези два приоритета бяха поставени в правилната светлина на светата Литургия („общо дело“), като литургия след Литургията, а не като самоцелни и активистки действия.
Участващият Божи народ (миряни и клирици) осъзна, че тези приоритети са израз на личната метаноя („промяна, преобръщане“), че призивът „Идете, научете, всички народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух“ е крайната цел на просветителското и социално дело на Църквата, а именно да довежда хората до евхаристийната трапеза, до спасителното преобръщане на живота и съединяване с Христовото Тяло и Кръв.
Смятам, че патриарх Неофит споделяше точно това виждане за мисията на Църквата и въпреки трудностите той показваше, че е нужно евхаристийно преосмисляне на живота в Църквата. Точно за това свидетелства и неговата инициатива и подкрепа за един осъвременен, разбираем за всички, но и музикално издържан превод на Литургията, за да се случва едно осъзнато и разумно участие в нея от всички.
Наред с многото позитивни качества, свързани с личността на патриарх Неофит, които се посочват, някои отбелязват, че стремежът му да избягва конфликти може да доведе до трудно вземане на важни решения. Как ще коментирате тези опасения?
Вярвам, че мъдростта и диалогичността на дядо Неофит е основна предпоставка той да успява да предотвратява конфликти от всякакъв тип още в зародиш. А що се касае до наболели вече противопоставяния, то смятам, че той умее деликатно и чрез търпение да „разоръжава“ първичните емоционални натрупвания и поставя ситуацията на рационална основа, като разграничава онова, което е личностно в спора, и онова, което по същество трябва да се реши. Управленският му стил е наистина по-скоро от консенсусен тип, но това не означава, че му липсва твърдостта, когато ситуацията го изисква.
Знаем, че патриарх Неофит е блестящ певец, а какво бихте казали за неговата сила като богослов?
Авва Евагрий Понтийски казва, че „ако ти си богослов, то ще се молиш истински; и ако истинно се молиш, то ти си богослов“. Мисля, че това напълно отговаря за дядо Неофит – отдаден на служението, вдъхновяващ останалите със своя пример, проповядващ с искрено сърце. Нямам никакво основание да се съмнявам в силата на неговото слово и молитва, при все че той е даван за пример и от съвременни богослови като епископ д-р Игнатий (Мидич) и епископ д-р Порфирий (Перич) – духовни чада на св. Николай Велимирович, както и от архимандрит д-р Захариас (Захару) – духовно чадо на стареца Софроний (Сахаров), гостували му в Русе.
Много показателно за мен е това, че в личните си контакти с него, когато съм имал някакви вътрешни терзания и проблеми, той е успявал да ме посъветва и да ме изпроводи с неговото „Бог е милостив“. Тогава разбираш, че не те утешава по човешки, а те наставлява да се отпуснеш в Божиите ръце, да се уповаваш само на Него и да не се боиш.
Кой е Вашият най-ярък спомен от общуването Ви с него?
Имам много спомени с него, но най-ярко като че ли се е запазил споменът за едно свето Кръщение на нашите малки приятели от Дома за деца, лишени от родителска грижа в с. Брестовица, Русенско. На едно от децата аз бях кръстник и помня, че когато дойде нашият ред, той, ,„запретнал ръкави“, потопи моя кръщелник Асен в купела и тогава за миг се спогледахме, той се усмихна… усетих в него голямата му бащинска любов и едновременно с това силата на това Тайнство.
Какво бихте му пожелали?
Пожелавам му да му даде Бог дръзновение и сила да носи кръста на това ново служение. Нека да привлича най-вече със своите дела всички онези, загубили надежда, обезсърчени и лутащи се повече от 20 години в пустинята на продължаващия български преход души. Да стои близо до народа, да насърчава издателската и просветителска дейност, да подкрепя усилията на свещениците и миряните в социалното им дело и дано по неговите молитви Господ Иисус Христос не допуска светът да обсебва Църквата Му, за да се води Тя по суетната злободневна логика.
Има ли вече дискусии и догадки в Русенска епархия кой ще бъде новият митрополит?
Няма да скрия, че вече се носят всякакви слухове, което донякъде е плод и наследство от близкото ни минало, когато Църквата е била принуждавана да се затваря в себе си с цел да се предпази от вмешателството на атеистичната светска власт. Моята надежда е, както при избора на патриарх, бе успешно показано, така и при избора на митрополит, да има пълна прозрачност, като по този начин се пресекат всякакви спекулации за манипулиране и предварителни уговорки. Смятам, че в раздираната от протести, но и провокации и инсинуации българска държава е редно Църквата да зададе един друг тон на комуникация с медиите и обществото.
Дано личността на новия митрополит да изповядва на дело същото като дядо Неофит, когато някой, обръщайки се към него с „Вие сте глава на Църквата“, да възразява и поправя веднага с: „ХРИСТОС е Глава на Църквата!“
