Извършено е законодателно проучване за религиозното образование в европейски страни
parliament.bg
Предлагаме на вниманието на читателите резюме от законодателното проучване, възложено от Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията. Резюмето е публикувано в сайта на Народното събрание през август 2007 год.
Законодателното проучване по посочената тема е възложено от Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията. То си поставя за цел да изследва правната уредба на обучението по религия в държавните и общински училища в някои страни от Европейския съюз, Сърбия и Русия.
За обект на проучване са подбрани традиционно православни държави, някои католически, както и държави със значително мюсюлманско население като Франция, Германия, Белгия, Испания.
Разгледани са законодателствата на:
1. Православни страни – Гърция, Кипър, Русия, Румъния, Сърбия, Македония;
2. Католически страни – Испания, Полша, Белгия;
3. Протестантски страни – Гермaния;
4. Секуларни страни – Франция;
Основните насоки на проучването са следните:
I. Правна уредба
II. Форма на обучение
III. Наименование на предмета
IV. Организация на класовете
V. Финансиране
VI. Изисквания към преподавателите
VII. Контрол върху учебното съдържание и часовете по религия. Функции на религиозните организации
VIII. Изучавани религии
IX. Място на часа по религия в учебната програма
X. Брой на часовете според възрастовата група
I. Правна уредба
В изследваните законодателства уредбата на религиозното образование е на конституционно, законово и подзаконово ниво. Във всички представени страни съществува специална регламентация, която урежда мястото и характера на часовете по религия. В държавите с федеративно устройство автономните области доразвиват националното законодателство на регионално равнище, като правната уредба там е значително по-детайлна.
II. Форма на обучение
В държавите обект на настоящия анализ същестуват няколко основни форми на обучение по религия – задължително, свободно избираемо, задължително избираемо, забранено или интегрирано в други учебни дисциплини.
• Задължително – Гърция, Кипър, Румъния (в рамките на началното образование).
• Свободно избираемо (СИП) – Полша, Русия (от 2006г. е задължителен учебен час за четири провинции на Руската федерация – Белград, Калуга, Брянск и Смоленск), Румъния (в основното училище).
• Задължително избираем предмет (ЗИП) със съответна алтернативна дисциплина – Сърбия, Испания, Германия, Белгия.
• Забранено – Франция (със закон от 1882 г.).
• Интегрирано в други учебни дисциплини – В първи и втори клас на началното училище в Гърция и Кипър религиозното възпитание се влючва към урока по „Изучаване на околната среда” и засяга предимно християнските религиозни празници.
В Македония изучаването на религия се прекратява с решение на Конституционния съд от 2000 г. Такъв вид обучение може да се провежда единствено след завършване на начално образование (7 – 15 години) в специално създадени от верските общности религиозни училища.
III. Наименование на предмета
• Най-често срещано е наименованието „Религия” – Испания, Полша, Германия (изключение прави Брандембургия, където е въведено „Релгиознание”), Румъния;
• „Закон Божи”- Гърция и Кипър;
• „Веронаука” – Сърбия;
• „Религия и морал” – Белгия;
• „Православна култура”, “Основи на православието”, “Православна етика” – Русия. Руското правителство планира въвеждане на по-обща дисциплина -„История на световните религии”.
IV. Организация на класовете
Класовете по религия са организирани по конфесионален принцип -т.е само от една деноминация, например католици отделно от протестанти и православни. В Гърция и Кипър се изучава единствено православие.
V. Финансиране
В изследваните страни обучението по религия се субсидира от държавата. Религиозните организации и институции не участват във финансирането.
VI. Изисквания към преподавателите
В Гърция, Кипър, Румъния и Испания учителите по религия могат да бъдат както светски, така и духовни лица. В Полша и Сърбия този вид преподаватели са само духовни лица. В Русия те са светски лица.
В повечето страни учителите имат богословско или хуманитарно образование – Германия, Русия, Испания (трябва да притежават и специално пълномощно от съответната религиозна общност, удостоверяващо подготовката им по теология и педагогика). В Белгия, Румъния, Гърция, Сърбия, Кипър, Белгия могат да преподават единствено богослови.
VII. Контрол върху учебното съдържание и часовете по религия. Функции на религиозните организации
Контролът върху съдържанието на учебниците и часовете по религия се осъществява от държавни органи в Гърция (Министерство на образованието и вероизповеданията), Кипър (Министерство на образованието и културата), Белгия (Министерство на вероизповеданието), Румъния (Министерството на образованието, изследванията и младежта), Русия (държавни и общински институции). Религиозните организации нямат правомощия в тази сфера.
В Германия и Сърбия религиозните организации имат само консултативни функции. В Сърбия държавата в лицето на Министерството на образованието и спорта и Министерството за вярата определя учебното съдържание и часовете по религия след съгласуване с тях.
В Испания и Полша религиозните организации от съответното вероизповедение изпълняват контролни функции – избират учителите, програмата, по която да бъдат обучавани децата, както и учебниците.
VIII. Изучавани религии
В Гърция, Кипър и Русия се изучава Източноправославното християнство.
В Испания се изучват следните вероизповедания – католицизъм, евангелизъм, ислям и юдаизъм, с чиито представителни органи държавата има сключени споразумения за културно сътрудничество.
В Сърбия всяко дете изучава единствено своята религия, като има възможност в зависимост от своята вяра да избере между следните предмети:
1. Православен катехизис (Веронаука);
2. Ислямска веронаука (Ilmuddin);
3. Католическа веронаука;
4. Евангелистко-лутеранска веронаука на словашката евангелистка църква;
5. Верско възпитание. Реформирани християнски църкви;
6. Християнска етика на евангелистките християнски църкви;
7. Eврейска веронаука.
Учениците в Румъния посещават часове по религия в зависимост от религиозните си убеждения. Около 86% от населението са православни християни, 6% са католици, 3% – протестанти и под 1% мюсюлмани и евреи.
В Полша най-широко разпространено в частните и държавни училища е обучението по католицизъм – 87% от населението принадлежат към това вероизповедание.
В Белгия всяко дете изучава своята религия (католицизъм, протестантство, юдеизъм, ислям и ортодоксална вяра), въпреки че се засилва тенденцията деца от други вероизповедания да се записват в часовете по католицизъм.
В Германия учениците посещават часове по религията, която изповядват.
IX. Място на часа по религия в учебната програма
Часовете по религия се провеждат в рамките на учебната програма за деня. Няма изискване за часа, в който трябва да се проведе занятието. Изучаването на религия не се съпровожда от религиозни обреди, отправени към религиозния култ. Не е необходимо и задължителното участие на учениците в религиозните служби.
В Гърция и Кипър по традиция преди началото на часовете се провежда сутрешна молитва. Изповедта е задължителна. По повод на големите християнски празници, както и веднъж седмично, или на всеки петнадесет дни гръцките ученици се черкуват. Посещението на черква се извършва в рамките на първите два учебни часа. Участието на преподавателите в молитвата и в черкуването е задължително.
За учениците в Полша, изучаващи католицизъм, черкуването и изповедта също са задължителни.
X. Брой на часовете според възрастовата група
В Румъния религия се изучава от първи до 12 клас, като в началния курс е задължителен учебен предмет, а в основното и средно образование е избираем – средно по два часа седмично.
Изучаването на религия в Гърция и Кипър започва от началното образование и продължава до края на т.н. ”ликио”. Броят на часовете е както следва:
• начално – 2 часа седмично
• „гимнасио” – 2 часа седмично
• „ликио” – 2 часа седмично за първата година и по
1 час за всяка от останалите две години.
В Полша религия се изучава от детската градина до гимназията включително. В зависимост от възрастовата група и нивото на обучение броят на часовете е различен. За детските градини е 2 часа седмично, основните училища – 4 ч. (общо за религия/етика), гимназиите – 6 ч. (общо за религия/етика), техникумите – 4 ч. (общо за религия/етика), лицеите – 6 ч. (общо за религия/етика).
В Русия религия се изучава в класовете на всички образователни степени. В рамките на началното обазование по 1 час седмично, а в основното и средно образование по 1-2 часа седмично.
В Испания часовете по религия се провеждат в пълния курс на обучение от втори цикъл на предучилищна подготовка (3-6г.) до първа учебна година на средното образование (16-17). Минималният хорариум за първи, втори и трети цикъл на началното обучение (6-12г.) е по 105 часа годишно или един час и половина седмично, в основното образование (12-16г.) религия се изучава общо 140 часа годишно за първите три учебни години, т.е приблизително час и половина седмично, а в рамките на четвъртата учебна година – 35 часа годишно или един час седмично. Към момента минималният брой часове по религия или алтернативен предмет в рамките на средното образование са 70 часа годишно, което се равнява на два часа седмично.
В Белгия часове по религия се провеждат в началното (6 – 12 год.) и в основното (12 – 18 год.) училище по два часа седмично, всеки от които е в различни дни.
В Сърбия – по един час седмично в пълния курс на обучение на основно и средно образование.
В Германия всяка провинция има право сама да определи броя на часовете по религия, с изискване те да са между 2 или 3 часа седмично.
