И кандило, и компютър
Отец Оливер Суботич
Когато през 2000 г. Оливер Суботич, като студент в трети курс по информационни технологии, решава да запише богословие, се натъква на сериозно неразбиране от страна на околните. Мнозина се питали кое е привлякло бъдещия перспективен специалист по информационни технологии към богословието.
Днес 39-годишният Оливер Суботич е православен свещеник и цитира Паскал: „Сърцето има доводи, които разумът не познава”. Автор е на книги, сред които и заглавието „Човекът и информационните технологии. Поглед от православна перспектива“. Представяме ви размисли на сръбския духовник за православната вяра и модерните технологии, записани от журналиста М. Пешич, още преди отец Оливер да бъде ръкоположен в свещенически сан (което се случва на Богоявление 2011 г.).
„Духовникът ми постави условие, че ще получа благословение да запиша Православния богословски факултет само ако обещая, че ще завърша висшето си образование по информационни технологии“, споделя Суботич.
Цитирайки почитания в православния свят съвременен светогорски светецПорфирий Кавсокаливит, който казва, че християните трябва да използват съвременните информационни технологии, защото и те са дар Божи, но критично и с разсъждение, Оливер Суботич напомня, че Църквата не бива да се поддава на изкушението да приема методологията на съвременните институции. Христовото учение не може да се предава по начина, по който правят това модерните медийни водещи. По интернет трябва да разпространяваме информация за православието, но тя трябва да бъде преди всичко подтик човек да дойде в църквата и да види и вкуси какво е животът в Христос. Все повече млади хора, смятащи себе си за православни, се включват в православните форуми, каквито вече има много, и постигат по-голяма близост с хората по електронен път, отколкото в църковната енория. Интернет не би трябвало, както предупреждава младият учен, да се превръща в средство за индивидуализация, която в действителност не ни сближава.
Руската православна църква е сред първите, които откриват значението на интернет. Московският патриарх Алексей II още през 1997 г. благославя употребата на тази медия. Както добавя Суботич, православните скоро биха могли да получат и покровител на интернет. За светии, покровители на интернет, са били предлагани свети Йоан Златоуст и свети Теофан Затворник.
От Църквата обаче не може да се направи виртуално събрание, тя е реално събиране на всички християни на светата Литургия. Ако тръгнем човекоцентрично да действаме в услуга на модерния човек, тогава, както вече правят на някои места на Запад, ще изпаднем в изкушението да правим виртуална енория. А от това следва и виртуално причастяване. Но не бива да забравяме, че по този начин и спасението на нашата душа ще бъде виртуално, а не реално.
Според Оливер Суботич съществуват две опасности, заплашващи модерния човек, ако не си изгради критично отношение към информационните технологии. Първата е технолатрията, един вид технологично месианство като опит за формирането на „виртуално небесно царство”. Такива алюзии могат да се видят в прогнозите на отделни световни футуролози. Привържениците на тази концепция казват, че в един момент от развитието на информационните технологии едва ли не и смъртта ще бъде победена с това, че съдържанието на човешкия ум ще може да бъде прехвърлено в компютър. Това е опасността от подмяна на автентичното духовно виждане за света – смята Суботич.
Другото предизвикателство е предсказано от мислители на 20 век, като Джордж Оруел, а това е агресивно нахлуващият информационен тоталитаризъм. Днес той най-добре се забелязва в опитите да се въведат системи за тотална електронна идентификация на хората по цял свят, на което вече се противопоставя мислещата общественост, академичните институции, някои неправителствени организации и дори Църквата. | www.politika.rs
Статията е публикувана със съкращения
Превод: Татяна Филева
