Кончита Вурст и окончателната еманципация
Победата на „брадатата жена” Кончита Вурст в конкурса „Евровизия” предизвика в света бурни и крайно противоречиви реакции – от възторг до остро негодувание. Различните страни активно обсъждат събитието и взаимните си реакции спрямо него.
Депутатът Олга Баталина от „Единна Русия” изрази крайно безпокойство от разгорещяването на гей-пропагандата. Филип Киркоров отправи призив за уважение към победителя.
Латвийският националист Райвис Дзинтарс видя в случилото се „ръката на Путин”: „Може да се твърди, че Кончита Вурст – това е едно PR-изобретение на Путин. Трудно е да си представим по-сполучлив принос от страна на Путин в информационната война.”
„Това е само поредната брънка от веригата на културна легитимация на порока в съвременния свят, опит за консолидиране на новите културни норми. Процесът на легализация на нещо, което в Библията няма друго название, освен мерзост, отдавна вече не е новост в съвременния свят. За съжаление, тенденциите в правната и културната сфера вървят в една посока, свидетелство за което се явяват и резултатите от този конкурс”, заяви началникът на Синодалния информационен отдел към Руската православна църква, Владимир Легойда.
„Защо вдигнахме такава врява, на пръв поглед изглежда непонятно. На телевизионните екрани у нас всеки уикенд гледаме мъже, облечени като леки жени, а на всички празнични концерти – Верка Сердючка [1]. За първи път виждаме жени с бради? Пък и освен това феноменът „жена с брада” е широко известен както в световната, така и в руската култура”, отбелязва с недоумение известният публицист Валерий Панюшкин и привежда в пример популярни през миналия век имена на жени с бради. Юрий Денисов от новинарския интернет сайт „Lenta.ru” също настоява, че брадатите жени не са ново явление.
Но наистина, какво толкова? Защо се развихриха тези страсти? Какво ни кара да реагираме така остро на нещо, което на пръв поглед е просто един долнопробен фарс?
Хайде да уточним нещата.
Най-напред да оставим настрана разпространяваната от либералната преса мишена „брадати жени” от минали и настоящи времена, с която се опитват да отвлекат вниманието ни и да ни попречат правилно да вникнем в това, което се случва.
Фундаменталното различие между брадатите жени от Средновековието и Кончита Вурст се състои, първо, в това, че Кончита не е жена. Тук става дума за мъж. Второ, в миналото брадатите жени са били възприемани като нещо уродливо, а културата на съвременна Европа възприема Кончита Вурст като върховен израз на своята цивилизация.
Когато слушаме как Александър Калягин пее в ролята на леля Роза де Алвадорес във филма „Любов и бедност” или гледаме как Дъстин Хофман изпълнява ролята си в „Тутси”, това създава, първо, комично настроение, и второ – има за цел да представи на зрителите същността на любовта и приятелството, да разкрие какво трябва да бъде правилното отношение към богатството и бедността.
В случая с Кончита няма нищо комично. Напротив, всичко е зверски трагично.
При обявяване на резултатите от конкурса, „изпълнителката” заплака и произнесе реч:
– Тази вечер е посветена на всички, които вярват в бъдещето на мира и свободата. Знаете кои сте: ние сме единни и никой не може да ни спре. Това е празник за всички. За всички, които вярват в бъдещето, в което ще има мир, любов, толерантност и в което хората ще бъдат приемани такива, каквито са.
Освен това „изпълнителката” се обърна към президента на Русия:
– Не зная дали той гледа… Но ако гледа, то мисля, че вече ясно казах: никой не може да ни спре!
Да се уплаши човек: кои са тези, дето никой „не може да ги спре”? Те там са някакъв легион ли, какво ли?
Подобни изявления не са правили нито средновековните брадати джуджета, изпълняващи роли на клоуни и циркови артисти, нито актьори като Калягин и Хофман. Не са вършили това по очевидни причини: първо, не са имали положението, което да им позволява да правят подобни изявления; второ, не с такава цел са се дегизирали в ролите на жени.
Да се опитаме да повярваме на казаното от Кончита и да приемем, че става дума именно за свободата и за това, че привържениците на тази свобода няма да се спрат пред нищо.
Убеден съм, че болезнената реакция на християнския свят спрямо триумфа на Кончита Вурст е просто резултат от различията в разбирането на понятието „свобода” от страна на християните и от страна на онези, имащи за свои герои, да не кажа – „икони”, хора като Вурст.
Освен това не се съмнявам, че понастоящем базисен за човечеството се явява именно този конфликт, или по-конкретно казано – бъдещето на света зависи от неговото разрешаване.
Проблемът е в това, че нашите опоненти старателно потулват същността му, а самите ние по някаква причина – вероятно поради предразсъдъци, каквито изобилстват и сред християните – не изнасяме същината на този конфликт пред съда на обществото. Или може би се опитваме да я скрием от самите себе си, което е още по-лошо и опасно.
Така или иначе, считам, че е време да наричаме нещата с истинските им имена, да даваме на хората истинско познание за света, в който живеят, и за глобалните конфликти в него. Единствено по такъв начин те ще споделят нашите позиции и ние ще получаваме тяхната реална, съзнателна, свободно избрана подкрепа.
И така, тук става дума за един древен конфликт между две представи за свободата, които, на свой ред, произхождат от разликите в разбирането за същината на човешката природа – разбиране, базирано на още по-фундаментално противопоставяне: различията в разбирането за мястото, което заемат Бог, материята и духа.
При полагането на подобни въпроси като че се отдалечаваме от темата за победата, спечелена на музикален конкурс от женоподобен мъж, но на практика имаме много пряка връзка.
Християнското мировъзрение се гради на това, че човекът е творение Божие и образ Божий. А Бог е Отец, Творец, Любов, Истина, Живот. И Той е Всеблаг, Всесилен и Всевиждащ, а създаденият от Него свят – по думите на самия Творец – е нещо „твърде добро” (срв. Бит.1:31).
Християнското мировъзрение предполага наличието на Божий промисъл както за целия свят и общо за човечеството, така и за всеки отделен човек. Животът има цел и смисъл за всеки. Нещо повече, както казва класикът: „Знаеш ли, в живота винаги има място за подвизи.” [2] За едни тези подвизи са „както при всички останали”, за други – те са малко по-необикновени, но резултатът им трябва да бъде това, което православните християни наричат „обожение” на човека, т.е. приближаване на човека към състоянието на Божието съвършенство.
„И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” (срв. Мат. 5:48).
Приближаване към Този, Който е Любов и Истина.
И светът, сътворен от Бога, и законите на живота, определени от Него, и ние самите, които сме Негови подобия – всичко това са все възможности за подвизи. Под подвиг разбирам дело, което води до дълбоко изменение на човека, до високо духовно израстване. Най-прост пример е преходът от юношество към мъжка зрялост – преход, който се достига чрез любов към жена и поемането на всички, свързани с това, тежести и ограничения.
Нашата свобода е ценна – тя е осмисляне и реализиране в жизнения ни път на Божия промисъл за нас, превръщането ни от създания, които „водят жалко съществуване”, в такива, които живеят истински живот, и в човеците, които Бог е промислил да бъдем.
Най-високото си проявление свободата на християнина добива чрез способността в пълнота да съединиш себе си с волята Божия: „Но нека бъде не Моята воля, а Твоята”(срв. Лука 22:42). Свободата не е самоцел, а задължително условие, средство, което може да ни служи и за това, да усъвършенстваме себе си, да се учим на любов към децата, живота и света, да поддържаме все по-нови и интересни форми на взаимоотношения с тях, без да се отказваме да укрепваме традиционните връзки помежду ни и да извършваме в името на тяхното съхраняване всичко онова, което преди ни е изглеждало невъзможно. Защото вършейки тези неща, ние се преобразяваме и доближаваме до Бога.
Любовта към жената – това е уникална дарба, която събужда у нас такава склонност към любов, подвиг и преобразяване:
„Ще върнеш ли безумците от път?
Те вече са готови да платят
с живота си дори, а не с въздишки,
за да запазят, за да съхранят
вълшебната, невидимата плът
на трепналите помежду им нишки.”
(из „Балада за любовта”, Владимир Висоцки, превод: Добромир Тонев)
В света, от който идва при нас Кончита Вурст, всичко е по-различно. Там представата за човека и неговата свобода е друга.
Още със самото появяване на „конкурентките на Вурст” в „Евровизия” стана ясно, че победителка ще бъде именно „тя”. На практика нямаше налице никаква интрига и това стана пределно ясно от направените залагания. Фактически резултатът беше предопределен.
Защо се получи така?
Защото Вурст успя да създаде от себе си един почти перфектен символ на разбирането за човешката свобода според новите морални норми, предлагани на човечеството.
Образът, създаден от Вурст, това е вид ритуално, обществено поругаване на женското и мъжкото начало. Тук дори не става дума за желанието на мъж да стане жена – на такъв мъж няма да му е нужна брада. Става дума именно за поругаване на естественото разбиране на женската естетика, на традиционното възприемане на женската красота. Това зрелище е умишлено програмирано, за да може да възбуди отвращение у хората, които нямат аномалии в развитието си.
По такъв начин се решават два проблема:
1. Съществуването на хора с нормална ориентация в общество, в което свободно се пропагандира естетически неприемливия, отвратителен символ, създаден от Вурст, става нещо морално недопустимо и на тях им се налага под всеобщото давление да променят своите убеждения. Също както се получава при експеримента с черната и бялата пирамидки [3].
2. Така се представя демонстрацията на собствена вяра, нейното публично изповядване. Тази вяра се заключава в отричане на вложен отвън замисъл, на собственото ти подобие на Бога. В такава ценностна система Бог или липсва, или се явява враждебен на човека. А материалният свят, включително и собственото тяло, представляват не дар от творението, не дар от живота, а имущество или клетка, презряна плът. Личният живот е не духовно възхождане, а кратък проблясък на съзнанието във вечността на небитието, или мъчение. И двете представи водят до култ към смъртта и съпътстващата го култура на поругаване на собственото тяло: от безобидни татуировки и пиърсинг до най-уродливи, радикални форми на проявление.
Изявлението на Кончита Вурст – това също е вид ритуал на поругаване на собственото тяло. То е ритуално отхвърляне на Божиите дарове, което ще рече- даровете на живота и неговия смисъл. Това е манифест на войнстващата малоценност.
Макар и малко пресилено, може да се каже, че имаме работа със съвременни форми на манихейство [4], адаптирани към идеологията на потреблението.
При това няма как да остане незабелязано, че тази идеология се радва на последователна и системна подкрепа от страна на западните институции. Какви са причините за подобно благосклонно отношение?
В алчното си преследване на печалби капитализмът се сблъска с преграда, която вече препятства постоянното му разрастване: земните ресурси се изчерпаха. Капитализмът като змия е захапал собствената си опашка и се самоизяжда пред очите ни. Глобализацията разрушава неоколониалната система, а заедно с това и създадения от нея световен ред. При все това той все още има своите начини да оцелее като доминираща система на планетата, а следователно и да съхрани своя, така наречен, финансов елит. За да постигне тази си цел, капитализмът ще трябва да разшири своите пазари и сфери на услуги не чрез технологически прогрес или географски завоевания, а чрез проникване в онези сфери на човешкия живот, които никога допреди това не са били комерсиални продукти и пазарни стоки: в човешкото тяло, семейството, любовта, децата, личностното развитие, съзнанието.
Само че за това човекът трябва напълно да се откаже от християнството и да гледа на себе си и на ближните си не като на образи и подобия на Бога, неповторими източници на креативност, любов и съзидание, а като на продукти, стоки и потребители. Една пълна, безгранична свобода откъм отговорности, от Бога, любовта, човешкото предназначение, съвестта. Свят, в който предреченото от светителя Теофан Затворник, за това, че „вярата ще отслабне, любовта ще намалее, животът ще стане мъчителен”, ще се превърне в обичайна гледка.
С други думи, тяхната представа за съвършения свят на свободата е в пълно съответствие с нашата представа за царството на антихриста. И те, откровено казано, буквално ни предупреждават за това чрез рекламирането на създадения от тях свят и новата им идеология. | www.pravmir.ru
Бележки
1 Верка Сердючка (истинско име: Андрий Михайлович Данилко) е украински певец и актьор. Роден е в Полтава, Украинска ССР на 2 октомври 1973 г. От 1998 г. Андрий Данилко се представя с артистичния псевдоним Верка Сердючка. Пее песни на суржик (смесен украинско-руски език). През 2007 г. заема 2-ро място на конкурса „Евровизия”. На 24 август 2008 г. Виктор Юшченко, бившият президент на Украйна, присъжда на Данилко званието народен артист на Украйна – Б.пр.
2 От разказа „Старицата Изергил” на Максим Горки – думи на старата циганка Изергил, която разказва за един от многото мъже, които е обичала в младостта си. В оригинала::«Что ему греки, если он поляк? А вот что: он любил подвиги. А когда человек любит подвиги, он всегда умеет их сделать и найдет, где это можно. В жизни, знаешь ли ты, всегда есть место подвигам. И те, который не находят их для себя, — те просто лентяи и трусы, или не понимают жизни, потому что, кабы люди понимали жизнь, каждый захотел бы оставить после свою тень в ней. И тогда жизнь не пожирала бы людей бесследно…» – Б. пр.
3 Вид експеримент за социално програмиране. Пример: около масата седят десетина деца.Няколко от децата са инструктирани какво и как да говорят. На масата са поставени две пирамиди – едната бяла, другата черна. Водещият започва да пита децата:
– Мими, какъв е цвета на пирамидките?
– Те са бели.
– Кирчо, какъв е цвета на пирамидките?
– Бели са.
И така до момента, до който идва реда на „неинструктирано“ дете. След известен размисъл, то също казва: „бели са“. След това водещият моли детето да приближи към себе си черната пирамидка. И детето взема и я придърпва към себе си. След което то не може да отговори на въпроса, защо преди това е казало: „бели са“. (Б.пр)
4 В основата на манихейството стои дуализмът. Манихеите признавали две противоборствуващи начала (царства): на светлината и на тъмнината, на доброто и злото, на духа и материята, на Бога и Дявола. Според тях борбата на тези две царства ще завърши с катастрофа, в която материята ще загине, а духът ще бъде освободен. Считали човека за творение на дявола, а бракът, земеделието и търговията – за престъпление – Б.пр.
Превод: Анжела Петрова
