Малко календарна статистика

В една съвременна българска научно-популярна книга, озаглавена „Времето и календарният проблем”, като приложение е дадена таблица в две части, която представлява интерес за църковно-календарния въпрос.

 

Авторите на книгата са двама учени-астрономи – Васил Умленски и Владимир Шкодров, и историчката Антоанета Запрянова.

 

 

Обяснението под първата част на таблицата е малко неясно. Има и печатна грешка за 2011 г. – тя трябва да е обозначена със звездичка и правилната дата в третата колона е 24 април, а не 18 април. Разбира се, има множество подобни календарни данни в интернет, но аз предпочитам тези, дадени от български учени, непредубедени по църковно-календарния проблем.

 

Нека анализираме данните в таблицата, прилагайки четирите ограничения за християнската Пасха, формулирани от йеромонах Матей Властар (XIV-ти век) в неговата „Азбучна синтагма”.

 

В годините, обозначени със звездички, датата на Възкресението е изчислена напълно в съответствие със Синтагмата, а именно:

 

1. Не съвпада с юдейската (старозаветната) Пасха; 

2. Датата е след пролетното равноденствие, което за нуждите на Пасхалията е винаги на 21-ви март;

3. Тя е след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, т.нар пасхално или пролетно пълнолуние; 

4. Тя е е в първата неделя след пролетното пълнолуние.

 

От общо дадените 50 години (от 2001 г. до 2050 г. включително) само 15 пъти ние православните успяваме да спазим едновременно и четирите ограничения (критерии, изисквания). Как стои въпросът при останалите 35 случая ?

 

Разбира се, ние винаги спазваме и никога не нарушаваме първите две изисквания, пряко произтичащи преди всичко от прочутото 7-мо Апостолско правило: “Епископ, презвитер или дякон, който празнува светия ден на Пасхата преди пролетното равноденствие наедно с иудеи, да се низвергне от свещен чин”. Критериите № 3 и 4 Матей Властар нарича „неписано предание”. Православните много често нарушаваме именно тях и през някои години е напълно невъзможно да ги спазим. Причината се крие в Юлианския календар (Стария календарен стил), по който се изчислява датата на Възкресението и всички зависещи от нея подвижни християнски празници. Най-комичното е, че православните безусловно спазваме едновременно и четирите критерия само в годините, когато православният Великден съвпадне с католическия Великден (въпросните 15 случая, обозначени със звездички в таблицата). 

 

Какви са нарушенията за останалите 35 случая?

 

– 14 пъти празнуваме Пасхата не след т.нар. пасхално (пролетно) пълнолуние, а след следващото пълнолуние. Тогава католическият Великден е с цели 5 седмици по-рано от православния (така стана и през текущата 2013 г.).

– 21 пъти празнуваме след пасхалното пълнолуние, но не в първата неделя след него, а в следващата или по-следващата неделя. Тогава католическият Великден е с 1 седмица по-рано от православния и много по-рядко с 2 седмици по-рано. 

 

Даже през текущата 2013 г., не само, че изчакахме да мине пълнолунието, следващо след пасхалното (пасхалното беше на 25 март, понеделник, а последващото – на 25 април, четвъртък), но и прескочихме първата възможна неделя (28 април) и по този начин Великденът се падна на доста късна дата – 5 май. Резултатът е плачевен: тази година няма да има Петров (Апостолски) пост.

 

Да обобщим: Има само четири варианта – православният Великден да съвпадне с католическия, или да бъде с 1, 2 или 5 седмици по-късно от католическия. 

 

За изследваните 50 години католическият Великден 8 пъти се пада преди юдейската Пасха. Тук причината е в цялостното прилагане на Григорианския календар (Новия календарен стил) за католическата пасхалия. Липсва някакво правило, че християнската Пасха трябва да е след юдейската, но това следва логично от хронологията на Новозаветното свидетелство.

 

Най-главното възражение срещу цялостното прилагане на Григорианския календар за изчисляване на християнската пасхалия е, че през годините може да се случи неделята на Възкресение Христово да съвпадне с юдейската (старозаветната) Пасха. Обаче внимателните статистически изследвания доказват пълната несъстоятелност на този най-важен аргумент в полза на Юлианския календар. Както съм обяснявал подробно в предишни мои статии, същинско съвпадение на двете Пасхи (старозаветната и новозаветната) има само тогава, когато вечерта на Велика събота съвпадне с вечерта на 14-ти срещу 15-ти на лунния месец Нисан, която вечер се нарича „Ерев Песах” в юдейския религиозен календар. Моите изследвания показват, че считано от 4 октомври 1582 г. (началото на въвеждането на Григорианския календар) подобно съвпадение никога не се е случвало.

 

И така: за периода 2001 г. – 2050 г. вкл. ние православните 35 пъти нарушаваме правилата за определяне датата на Пасхата, католиците – само 8 пъти. 8 нарушения към 35 нарушения в полза на Григорианския календар, тоест Григорианският календар е 4,38 пъти „по-каноничен” от Юлианския.