Вярата на американските президенти

От основаването на САЩ преди повече от два века изборите на президент имат отчетлив религиозен привкус. Конституцията на страната отделя държавата от религията. Би могло да се смята, че гражданите й са безгрижни атеисти. На практика е точно обратното. Американците са най-вярващите хора в света. Над 96% от тях приемат съществуването на Бога, а 45% всяка неделя ходят на църква.

В Америка храмове има буквално във всеки квартал, на всеки ъгъл. Новоизбраният президент се заклева върху Библията, произнася молитва и първата му работа в неделя е да отиде на църква, където го очакват десетките камери на телевизията. Теоретиците наричат това смесване на религия и политика “гражданска религия”.

Третият президент Томас Джефърсън (1801-1809) е обвиняван, че е “гаден безбожник” и “неверник” и че избирането му за президент щяло доведе до конфискуване на Библиите в САЩ. Всъщност като мнозина свои съвременници от ХVІІІ век той е по убеждения деист – смята, че Бог създава света и повече не се намесва в него. Джефърсън неслучайно не допуска никого в библиотеката си, която включва трудовете на френските философи Жан-Жак Русо и Рене Декарт, за да не тръгне слухът, че е “свободомислещ”. Той и мнозина други американски президенти членуват в масонска ложа. През юли 2000 г. в Ню Йорк беше издадена книга, чийто автор доказва, че дори архитектурният план на столицата Вашингтон следва идеите на масонството.

През ХІХ век всички кандидати за президенти са представяни като най-усърдни църковници. Понякога това е е вярно, а понякога – откровена лъжа. И досега се спори за личните религиозни убеждения на 16-я президент Линкълн (1861-1865). Запазено е негово писмо, в което той опровергава клюките, че не е християнин. Мнозина учени са на мнение, че гражданската война между северните и южните щати за освобождението на черните роби го променя основно. Страшната за онова време жертва от 600 000 души – 2% от цялото население на САЩ, го разтърсва и го принуждава да преосмисли отношението си към света и Бога. През 1862 г. Линкълн записва свои размишления, в които се опитва да обясни и оправдае ролята на Бога в това клане. Във втората си реч като президент на 4 март 1865 г. той осмисля братоубийствената война като божествено наказание за робството. Според него “тя ще продължи, докато всяка капка кръв, нанесена от бича на робовладелеца, не бъде възмездена от друга капка кръв, нанесена от меча”.
Когато 33-ят президент Труман (1945-1953) съобщава за създаването на атомната бомба, той моли Бога да даде на Америка мъдрост, за да използва тези оръжия. Но хвърлянето на бомбите над Нагазаки и Хирошима едва ли може да се нарече “мъдро”. Масовото безпокойство от световна ядрена гибел по време на Студената война подтикват американците да се обърнат към вярата и да избират религиозни президенти. От друга страна 35-ят президент Джон Ф. Кенеди (1961-1963) е принуден да защитава своето католичество, въпреки че той е по-верен на баща си, отколкото на папата. Ричард Никсън, който е 37-и по ред (1969-1974), се обгражда с консервативни евангелисти. Проповедите на Били Грейъм са негово настолно четиво. Това обаче не пречи на Никсън да се провали след скандала “Уотъргейт”.

Президентът Картър (1977-1981) въвежда в речите си евангелисткия термин “възроден”. Рейгън (1981-1989) заимства от образите на пуританите, които са основали САЩ. Той нарича водената от него страна "сияен град навръх планина” (по Евангелието от Матей 5:14). Клинтън редовно си служи с риториката на южните баптисти, към които принадлежи по семейна традиция. Тъй като жена му е методистка, той ходи и в нейната църква, а при посещението си в Южна Африка през април 1998 г. се причастява в една негърска католическа църква. Папата се направи на разсеян. Новият президент Буш обича да припомня връщането си към християнството през 1975 г. след период на апатия и алкохолизъм.

През последните 30 години религиозните елементи в изборите стават по-отчетливи от всякога. Религиозните консерватори, които се противопоставят на абортите, правата на хомосексуалистите и все по-либералното законодателство, се сплотяват в политическата организация “Нравствено мнозинство”. През 80-те години нейните водачи Джери Фолуел и Пат Робъртсън събират огромни тълпи и милиони долари дарения за Рейгън. По време на републиканската конвенция през 1992 г. Пат Бюканън разпалено обявява “културна война” на верска основа. Някои наблюдатели смятат, че този необмислен ход помага на Клинтън да бъде избран.

Американците не обичат политици, които се правят на мисионери. При огромното религиозно разнообразие на страната президентите грижливо избягват конкретен език, когато споменават религията и морала. Понеже в страната има милиони евреи, те говорят за Бог или Всевишния, но рядко споменават Христос. В най-ново време “Християнската коалиция”, която е приемник на “Нравственото мнозинство”, оказва натиск върху президентите да не крият християнските си убеждения.

Американците са твърдо убедени, че са богоизбрана нация и Бог благославя всичко, направено от нея. Нейният водач не може да бъде “грешник”. Затова скандалът с Моника Левински едва ли не предизвика оставката на Клинтън. Невъзможно е във Вашингтон да се повтори сцената в Париж, когато на погребението на бившия президент Митеран дойдоха вдовицата, любовницата и незаконната му дъщеря.