Индустанизация до дупка

Индия, разбира се!

“Александър Дюма” се нарича частната гимназия в “Дианабад”, в която преподават чужди езици, журналистика, PR и рeклама. А според сайта на училището, ученици и преподаватели имат възможност да разпускат с антистресови програми, базирани върху ТМ – Трансценденталната Медитация на легендарния индийски гуру Махариши Махеш Йоги.

Старозагорският затвор пък е легендарно място, в което са излежавали присъди Младен Исаев, Жоро Тексима, Емил Кошлуков, Меди Доганов, Ванко 1* и много други борци за народни правдини. Но освен, че е легендарно, мястото си е твърде мрачно и депресиращо. Затова през есента на 2006-а тук се провеждат два едноседмични курса “Профилактика на стреса”, организирани от фондация “Изкуството на Живота”. Неин основател е световноизвестният радетел за мир Негова Святост Шри Шри Рави Шанкар, както пише и в затворническия вестник “Надежда”. И той е от Индия.

“Бийтълс” са сред най-популярните почитатели на Махариши (в превод – Великия пророк) Махеш Йоги, който се спомина през януари в Холандия. Но през 1968 четиримата бийтълси и техни приятели прекарват в медитация няколко седмици в ашрама на Махариши в Индия. После един от групата (Маджик Алекс) казва: “Е, за свят човек със счетоводител не бях чувал досега!” Година по-късно Джон Ленън написва парчето “Секси Сейди”; в интервю пред списание “Роулинг Стоун” през 1970-а той признава, че първоначалното заглавие на песента било “Секси Йоги”, тъй като е написана по повод слуховете, че Махариши се опитал да изнасили една своя почитателка.

Бойко. С бащино име Методиев. Седми дан карате-до. Треньор на Националния по карате. Охранител на Живков и Сакскобургготски. През 2001-ва влиза в голямата политика. Настоящ кмет. С неговата благословия през 2007 и 2008 година в Столична община се провеждат анти-стрес курсове за общинските служители. “Истински щастлива съм, че участвах в курса, воден от фондация “Изкуството на Живота” – пише в благодарствено писмо Ирина Папанчева, столичен заместник-кмет по здравеопазването и социалните дейности. А кметът отправя покана към самия Шри Шри Рави Шанкар да гостува в София.

“Слонът, моят приятел” (1971) е боливудски игрален филм, разказващ по неподражаемо мелодраматичен начин за хармоничното съжителство между хората на братска Индия и дивите животни: слонове, тигри, маймуни, ецетера…

“Царица Йоана” е университетската болница в София. Нейното ръководство взема решение да отстъпи сградата на блок 5А, която да се преустрои в Център “АЮРВЕДА”. В него болни от рак на гърдата жени ще се възстановяват с помощта на съвременната медицина и нетрадиционни източни методи като йога, медитация и рейки.

“Туин пийкс” пък е култов сериал на Дейвид Линч, образец в жанра на психотрилъра. Мистър Линч също е от фенклуба на Махариши Махеш Йоги. Повече от 30 години и той разпуска чрез ТМ. През ноември 2007 фамозният кино-режисьор посети България и между другото се срещна с председателя на Парламента Георги Пирински и бе отличен с титлата “Доктор хонорис кауза” на НАТФИЗ. Но основната цел на неговата визита бе създаването на Институт за непобедимост на България. Знам, звучи доста психарски, но е така.

Комбинатът “Кремиковци”. Негов мажоритарен собственик, поне засега, е Прамод Митал. Сред хобитата на г-н Митал са футболът, подводното гмуркане и йога.

След тази увертюра, нека споделя и моите лични “Срещи от трети вид”.

Имам предвид не срещите ми с извънземни, а с йога. Двамата живи индийци, които познавам, се казваха Санджив и Палита. От тях вземахме долари по 3 лв. парчето, за да си купуваме Johnie Walker от Корекома. Питахме ги за Кама сутра, но те само се усмихваха свенливо. За йога така и не стана дума. Но с йога се занимаваше съквартирантът ни в студентското общежитие. Докато ние хъркахме, той ставаше сутрин в 6 часа, разстилаше върху балатума 2-3 вестника и се прегъваше на четири в някакви сложни асани. Не пиеше, не пушеше и не се занимаваше с момичета; въобще, беше твърде странна птица… Десетина години по-късно един приятел – поет и бохем – ми подари за рождения ден книга за Раджа Йога. Бил отказал йогата, така ми каза. Всъщност, скоро се беше върнал от лечение в психиатрична клиника. Но за това никога не сме говорили… Поканата за третата ми среща с йога идва по редакционния телефон. Момичешки глас ме кани “да напиша нещо за тяхната анти-стрес програма, базирана на йога-позиции и дихателни упражнения, които напълно освобождават емоционалния и физически стрес, носят спокойствие и жизненост, подобряват концентрацията и паметта и подсилват имунната система”. Някои хора не могат да разберат, че както няма безплатен обяд, така няма и безплатна реклама… Затварям телефона, но девойката е настойчива. В крайна сметка, макар и с неудоволствие, вечерта влизам в една доста неугледна класна стая: по пода са подредени шалтета, а върху тях десетина момичета играят някаква гимнастика под съпровод на диско-ритми.

Ръководи ги девойка, наглед тяхна връстница. После разбирам, че Дени е завършила някакъв университет в Бостън. По време на следването си се сблъсква с тази анти-стресова програма, а след това се връща в България, за да учи и сънародниците си на сударшан крия (дихателни упражнения). В моя чест момичетата разиграват релаксиращата игричка “You love me?” – нещо като американски вариант на нашата “пус-пус кърпа”. После следва упражнението “Поклонение на слънцето”; продължават с дихателните упражнения, докато аз ги снимам. По време на почивката разменяме няколко реплики: момичетата твърдят, че са доволни от курса, прочели за него на таблото за съобщения в тяхното училище, харесали и водещата… Когато лягат по гръб, за да релаксират, водещата ме помолва да не ги безпокоя повече. Окей!..

Останалата информация ме чака в Мрежата и в рекламната брошура на фондация “Изкуството да живееш”. Според сайта www.artofliving-bg.org през анти-стресовите програми вече са преминали над 20 милиона души от 152 страни. А от 2006-а в нашата татковина е стартирала програмата им “Здрава и щастлива България”. След поредица срещи в министерствата на образованието, на правосъдието, на труда и социалната политика, през анти-стрес курсовете са преминали над 4000 българи: деца, ученици, студенти, държавни чиновници, общински служители… Според гореспоменатата брошура “международната организация “Изкуството на Живота – България” стартира с подкрепата на Министерството на правосъдието на Република България хуманитарен проект “Свобода зад решетките” в българските затвори и пробационни служби. Целта на проекта е подобряване на физическото и психическото здраве на служителите и лишените от свобода”. Твърденията на организацията са подкрепени с факсимилета на няколко благодарствени писма от директорите на затворите в Бобов дол, Варна, Стара Загора, Пловдив, както и писмо от тогавашния заместник-министър на правосъдието Димитър Бонгалов до Прасана Прабу, директор на отдел “Медии и публикации” към фондация “Изкуството да живееш”.

“Уважаеми г-н Прабу, Вашата организация проведе поредица от курсове “Изкуството на живота” в системата на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” както със служители, така и с лишени от свобода. За резултатите от тези курсове до мен достигнаха ласкави отзиви не само от служители, но и от ръководителите на затворите.

В тази връзка искам да изкажа личната си благодарност за хуманната дейност, която провеждате в местата за лишаване от свобода. Надявам се да продължим и разширим съвместната си дейност.” – пише зам.-министърът на 24.01.2007.

Но доколко могат да се приемат за чиста монета авто-рекламните материали? Затова изпращам до Министерството на правосъдието заявление за достъп до обществена информация. Интересувам се какви договорености са постигнати между министерството и фондацията, колко подведомствени са обучавани в анти-стрес семинарите и дали има сред тях министри и зам-министри. А също и дали е търсена консултация с лекари – доколко тези програми не крият опасност за физическото и психическото здраве на хората.

След по-малко от месец получавам официалния отговор от МП: “С представители на Фондация “Изкуството на живота” – България е проведена само информативна среща с участието на главния директор на главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в кабинета на зам.-министър доц. доктор Бойко Рашков. На този етап не са поемани ангажименти и не са подписвани договори за обучение на служители и провеждане на “анти-стрес програми” в затворите.”

Е, очевидно е, че една от двете страни спестява част от истината.

Но нека видим какви са взаимоотношенията между “Изкуството на Живота” и Министерството на образованието и науката. На писменото ми запитване получавам отговор, че през 2006-а експерти на дирекция “Образователна среда и образователна интеграция” са провели работна среща с представители на въпросната фондация. След разговорите Министерството изпраща до “Изкуството на Живота” писма, които определят възможностите за партниране между училищата и фондацията; в тях МОН изразява своята съпричастност към дейността, осъществявана от тази международна организация… А моята информация е, че именно тези писма се използват от анти-стрес инструкторите при срещите им с училищните директори като препоръчителни писма от МОН. За да влизат безпрепятствено в училищата и да набират ученици за своите курсове…

Да хвърлим един поглед и към рекламирания съвместен проект на университетска болница “Царица Йоана” и “Аюрведа” ООД – възстановителният център за жени, боледуващи от рак на гърдата. Той ще се помещава в сграда, предоставена от болницата. За да се съберат нужните 500 000 лв. за преустройството и, “Аюрведа” ООД започва национална кампания под наслов “Утре за всеки”. Инициативата се подкрепя от видния онколог проф. Черноземски и от Националния онкологичен център. Нешка Робева и Мария Илиева също се включват с благотворителни спектакли в помощ на онкоболните жени. И нещо в първо лице – преди няколко години наша семейна приятелка бе оперирана от рак на гърдата. После се възстановяваше с рейки. Преди два месеца почина в адски мъки…

Във всяка история за хора основно действащо лице по принцип е някаква сума пари.

Това е цитат от любимия ми автор Кърт Вонегът. От инструкторите на фондация “Изкуството на Живота” научавам, че курсовете за затворници са безплатни. Но за останалите цената на 6-дневен семинар е 60 лв. на човек. По този начин фондацията “Изкуството да живееш – България” финансирала хуманитарните си проекти и своята дейност. Но въпросът е не дали и колко счетоводители има Негова Святост Рави Шанкар. А да се вземат предвид и другите гледни точки към курсовете “Изкуството на Живота”, които според рекламната им брошура са “мощно средство за елиминиране на силен физически, умствен и емоционален стрес и зареждане с енергия, като по този начин спомагат за хармонизирането на ума и тялото с природните ритми”. “Чрез този курс се променя нервната система, мисленето се прояснява, сърцето се отваря и силата бликва. Дори процесът на стареене се забавя”, обяснява и самият Шри Шри Рави Шанкар.

Една различна гледна точка откривам в здравния сайт www.medsait.com: “Американските лекари са обезпокоени от растящия брой травми при занимания с йога. Кореспондентът на “Boston Globe” съобщава за няколко случая. 30-годишен мъж се нуждаел от операция, след като повредил колянната си става. Жена, занимаваща се дълги години с йога получила тежка травма на шията си след йога-сеанс. Мъж повредил нерв и загубил чувствителността на крака си.”

Индийката Пуджа Толани е симпатична млада жена на видима възраст 30-35 години. Всъщност, дамата е международен инструктор в системата на “Изкуството да живееш”. Произхожда от традиционно хиндуистко семейство, но твърди, че тя самата не е особено религиозна, по-точно – че е религиозна по свой начин. На една пресконференция за журналисти и задавам въпроса дали е имало случаи, когато обучаваните в анти-стрес семинарите да се почувстват по-зле след курсовете?

“Досега аз не съм чувала да има рекламации”, отговаря Пуджа Толани.

Варненецът Владислав Митев е на приблизително същата възраст като госпожа Толани. Икономист по образование. Преди време, в продължение на около година се е занимавал с хатха-йога. Освен специфичния безмесен хранителен режим, обучаващите се в тази школа са изпълнявали редица физически упражнения – както динамични, така и статични пози (асани). А също и различни дихателни упражнения, на които в хатха-йога се придава особена важност. Започват и упражнения, предназначени за установяване контрол върху психиката, волята и съзнанието. Като например взирането без мигане в пламъка на свещ, медитация с повтаряне на определени думи (мантри) и др.

“Интересното е, че според моите лични наблюдения в йога не се прави ясно разграничение между духовните практики и физическите упражнения. – казва Владислав – Някои упражнения много наподобяват молитва, като паданията и поклоните при утринното упражнение за поздрав на слънцето. А мантрите не са, както се твърди, просто думи, които поради специфичните звукови вибрации при изричането им стимулират дадени биофизични и биохимични процеси в организма. Преди всичко те влияят по ненапълно изяснен начин върху психиката на ученика, а освен това представляват и имена на индийски божества. Последното научих едва по-късно, вече извън школата по йога.” Според Владо Митев, най-непочтеното в учението “йога” е неговата езотеричност. Преподаването започва по метода "отдолу нагоре". Учението се представя непълно, докато междувременно и постепенно се възпитават определени навици, начин на живот, представи и светоглед.

Така ученикът бива "воден за носа" – без да е наясно къде всъщност отива и какво го чака в края на пътя. Обещанията са за нещо прекрасно, но са доста мъгляви. Целта на занятието е да бъде изградена у йога-ученика една представа за човека и света, според която видимият и невидимият свят са в органично единство. Цели се изграждането на устойчиво поведение, помагащо на човека да използва невидимата реалност, като съобрази с нея живота си и извлича от нея определени изгоди.

“На въпросния начален етап невидимите "сили" ("енергии") бяха представяни като природни, тоест – неживи и неинтелигентни. – твърди Владислав. – Това явно позволява на ученика да се стреми да ги използва без да очаква, че евентуално би му се наложило да поеме някакви ангажименти или да плати някаква цена. По-късно се запознах със свидетелствата на други хора, по-напреднали в йога, които твърдяха, че с напредване в учението картината се променя. На по-горните нива въпросните "сили" вече се представят като живи (или живоносни), а по-късно и като разумни, но, разбира се, "добри", светли, красиви, съвършени и т.н. В това отношение се стига до съвпадение с класическия "бял" окултизъм, изповядван от Бялото братство. Дали по-късно йога става не чак толкова бяла?.. Ясно е едно: цялата истина се открива едва на тези, които на практика не могат да избират, или най-малкото това за тях е извънредно трудно, понеже са здраво обвързани с вече поетия от тях път, т.е. пристрастени са към него.”

Помислете върху това!

И този цитат е от Кърт Вонегът, но очевидно си струва министрите на МОН, МП и МТСП да помислят сериозно върху проблема. Да поумуват съвместно със специалисти от Министерството на здравеопазването, в това число и психиатри, които да се произнесат дали заниманията в тези анти-стрес семинари, базирани върху йога-практики и медитация не водят до някаква форма на психическа зависимост. Може би ще има нужда и от консултации със специалисти от Дирекцията по вероизповеданията, които да се произнесат дали в случаите с “Изкуството на Живота” и Института за непобедимост на Дейвид Линч не става въпрос за прикрито разпространение в България на индуистки религиозни учения и практики?! В своя сайт училище “Александър Дюма” твърди, че “анти-стресовата програма по Трансцендентална Медитация не е религия или религиозна практика и не изисква промяна в начина на живот или на вярата”. Но според софийския Център за религиозни изследвания и консултации “Св. св. Кирил и Методий” нещата стоят другояче.

На 19 октомври 1976 г. Федералният съд на щата Ню Джърси, САЩ признава ТМ за източен култ, прикриващ се зад западна терминология и научна маска (Делото "Малнак срещу Махариши"). След като от 1974 г. ТМ е преподавана в тамошните училища, в периода 1976-1978 ТМ е забранена като метод на обучение в средните и висшите учебни заведения, тъй като е разпознат нейният псевдонаучен характер. А през 1978 г. в Апелационния съд на гр. Филаделфия, САЩ председателят на съда цитира откъс от церемонията по посвещение в ТМ:

“Гуру в славата на Брахма,
Гуру в славата на Вишну,
Гуру в славата на великия Господ Шива,
Гуру в славата на персонифицираната трансцендентна пълнота на Брахман,
пред Него,
пред Шри Гуру Деви,
украсен със слава, се прекланям аз.”

Вследствие на това на 2 февруари 1978 г. журито на Апелационния съд в състав от трима съдии произнася присъда, според която ТМ е религия, а не научен метод.

И все пак, нека бъдем позитивни. И да открием положителното в тези истории за бели и мургави хора. Хубавото е, че анти-стрес програмата на частно училище “Александър Дюма” не е одобрена от Министерството на образованието. Засега. Но когато я одобрят, с изучаването на “йогийска левитация”** това школо няма да се различава твърде много от училището Хогуорт. Положителен момент е и фактът, че Институтът за непобедимост на България все още не функционира. Когато учебното заведение отвори врати в “Младост 4”, неговите 300 студенти /цифрата е цитирана от Д. Линч/ ще се подложат на Трансцендентална Медитация. А медитирането, по данни на Центъра за религиозни изследвания и консултации, води до психо-физическа зависимост, подобна на наркотичната. Възникващите проблеми са много тежки, тъй като медитацията се базира върху непрестанното произнасяне на мантри (тайни формули на санскрит), които „изпразват“ мозъка и го поставят под огромно напрежение. Така мозъчната кора на медитиращия спира да се оросява с кръв и в този момент той притежава симптоми, сходни с тези на пребиваващия в клинична смърт; закономерно мозъкът започва да се защитава и поради това отделя „хормона на щастието“ ендорфин, който създава лъжливото и наркотично по своето действие усещане за блаженство.

“След медитиране човек изпитва силно главоболие и започва да пристъпва към медитацията все по-често и по-често, за да стопи тази болка. Така възниква зависимостта от ТМ… А животът в обикновения свят изглежда сив, зъл и ненужен и това предизвиква у искрените привърженици на ТМ апатия, самоизолация, отчаяние, депресия, импулс за самоубийство”, твърди д-р Десислава Пулиева, директор на центъра “Св. св. Кирил и Методий”.

Но ето и още нещо любопитно, което би трябвало да заинтересува Представителството на Европейската комисия в София.

Според информация от в-к “Стандарт” – от есента ученици и студенти отново ще имат възможност да изкарат йога-курс по желание. Те ще заплащат символични суми, тъй като обучението ще се покрива с пари от еврофондовете. За тийнейджърите средствата от ЕС щяло да осигури Социалното министерство по програма за извънкласни дейности, а за студентите – Държавната агенция за младежта и спорта. Партньори по проекта са Столична община, Софийският университет и Немската гимназия. Но добре би било европейските данъкоплатци да научат за какво се харчат техните пари в BG, нали?

За всеобемащ финал на тези много и преплетени човешки истории – една мажорна, жизнеутвърждаваща констатация: очевидно е, че управляващите ни министри най-после са намерили панацеята за всички проблеми на българското общество – вместо да си губят времето и да повишават жизнения и здравен стандарт на българина – анти-стресови програми за всички! За да сме здрави и да не ни пука от нищо…

Бележки
––
*Ванко 1 сякаш доизлежа присъдата си в Пловдивския затвор – б.а.
**левитация – състояние, при което определен обект /по-тежък от въздуха/ виси в пространството без опора и контакт със земята или с друг предмет.