Косово като подготовка за Грузия?

В очакване на руския президент Дмитрий Медведев да признае независимостта на Абхазия и Южна Осетия, президентът на САЩ Джордж Буш заяви: “Териториалната цялост и границите на Грузия трябва да внушават същия респект, както тези на всеки друг народ.”

Критиците на действията на Русия от страна на САЩ включват сенаторите Барак Обама, Джоузеф Байдън и Джоузеф Либерман; държавният секретар Кондолиза Райс; бившият посланик в ООН Ричард Холбрук; и много други от двупартийната американска върхушка.

Сред конкретните критики са, че Русия нарушава територията на суверенна Грузия, която е една млада демокрация и член на Обединените нации; несъразмерният отговор на опита на грузинския президент Михаил Саакашвили да реши статута на Южна Осетия със сила, включващ руски военни действия далеч извън Южна Осетия; и забавянето на Москва да изтегли своите сили след споразумение с посредничеството на френския президент Никола Саркози.

Очевидно иронията не се цени особено във Вашингтон. Както изглежда, критиците са забравили, че президентът Буш призна независимостта на Косово, една провинция на демократична Сърбия, която е член на ООН. Като споменава “всеки друг народ”, чиято “териториална цялост и граници трябва да внушават същия респект”, президентът Буш явно допуска поне това едно изключение. Ако той може да нарушава Хартата на Обединените нации и Заключителния акт от Хелзинки, които гарантират суверенни граници, какво право има той да обвинява други, че правят същото?

Ако Москва преминава границата на позволеното в своя съкрушителен военен отговор на офанзивата на Саакашвили, как да наречем 78 последователни дена бомбардировки на НАТО над цяла Сърбия, които разрушиха по-голямата част от гражданската инфраструктура на тази страна? Ако Русия е обвинявана за непълно изпълнение на споразумението Саркози, какво да се каже за нарушаването от Вашингтон на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, която слага край на войната в Косово от 1999 г. и потвърждава сръбския суверенитет върху тази провинция?

Обичайните доводи, които се цитират, за да се представи Сърбия като изключение от правилото, за което настояваме в Грузия, е, че НАТО се намеси, за да спре геноцид срещу косовските албанци, и че те никога повече нямало да приемат да бъдат част от Сърбия. След войната обаче се оказа, че действителните жертви сред всички етнически групи – от военни действия, от жестокости, извършени както от сърби, така и от албанци, и от бомбардировките на НАТО – са далеч по-малко от онези, които се цитираха като оправдание за войната. В сравнение с много по-малкото население на Южна Осетия взаимните обвинения в геноцид срещу южноосетинци и грузинци съответно са пропорционално по-големи от тези, за които става дума в Косово. И дали южноосетинците и абхазците са по-малко решени да не се подчинят на властта на Тбилиси, отколкото косовските албанци по отношение на Белград?

Трябва да се има предвид също така, че правното положение на Косово е много различно от това на републиките в бившия Съветски съюз. Според конституцията на Югославия – същия документ, който оправда отделянето на Хърватска, Словения и др. – Косово, част от Сърбия отпреди създаването на Югославия, няма никакво правно основание за независимост. Обратно, съветският закон за отделянето от 1990 г. – който беше правното основание за независимостта на съюзни републики като Грузия – изискваше да се позволи, посредством референдум, на автономните области в рамките на техните граници да останат в Съветския съюз и оттам в неговия приемник, Русия.

И така, докато статутът на Косово като част от Сърбия е неоспорим, Южна Осетия и Абхазия имат сериозни основания да твърдят, че са били част от съветска Грузия, но никога от днешната независима държава Грузия. (Същото може да се отнесе към Приднестровието по отношение на Молдова и към Нагорни Карабах по отношение на Азербайджан. Те кога ще последват примера?)

Изхвърляйки като ненужни общоприетите международни “правила за движение по пътищата” спрямо Косово, Вашингтон създаде нещо равносилно на правилата на джунглата. Всяка сила действа, както си иска, било за да потисне непокорни малцинства, или за да прекрои границите на други страни: Съединените щати се опитват да принудят Сърбия да приеме независимостта на Косово и оказват натиск върху други страни (без особен успех) да я признаят; Грузия се опитва да подчини осетинците и абхазците и не сполучва; Русия предприема ходове за установяване на независимост на осетинците и абхазците и сега също ще се опита да осигури тяхното по-широко признаване. На свой ред самата албанска администрация на подкрепяното от САЩ сепаратистко Косово заплашва да извърши в миниатюрна версия южноосетинската офанзива на Саакашвили, за да подчини сръбските анклави, където е намерила убежище останалата една трета от сръбското население на провинцията отпреди войната. Къде свършва логиката на “по-големия изяжда по-малкия”?

В Косово Вашингтон беше посял вятъра, а сега Грузия пожъна бурята. Единствено завръщане към масата на преговорите, за да се разискват задълбочено Косово, Южна Осетия, Абхазия и подобни горещи точки другаде може да предотврати по-нататъшното разпространение и изплъзване от контрол на този злокачествен прецедент с непредвидими последици за световния мир и сигурност. С всяка една стъпка надолу по този път ще става все по-трудно да се върне духът на “правото на по-силния” обратно в бутилката. | washingtontimes.com

Снимка: Митрополит Амфилохий Радович и сръбският министър за Косово Слободан Самарджич присъстват на заседанието при откриване на парламента на косовските сърби в Митровица, създаден въпреки администраторите на Косово от ООН и етническото албанско правителство.