Прошка и доносничество: Православен пример за протестанството
Преди няколко седмици получих писмо от възмутена жена, която обявяваше коментара ми относно доносничеството в евангелските църкви в полза на комунистическия режим за „статия на тъмнината”. Според нея трябвало ние християните „да спрем да се плюем” и да се обичаме съгласно Божията заповед. Под „плюене” тя визираше задаването и изследването на важни въпроси относно моралната стойност на лидерство в църквата, което няма проблем да живее двоен живот и да го оправдава като служба на интересите на братята и евангелието. По-конкретно става дума за сътрудничество на евангелски вярващи лидери с комунистите по време на действието на техния режим.
Отделих време допълнително да й разясня същността на публикацията ми. Най-интересното за мен в кореспонденцията ми с тази читателка бе, че за пореден път видях как истината и отговорността ни пред нея и един пред друг бива третирана като „плюене”, липса на християнска любов, ненужна осъдителност и прочее. В същото време игнорирането на документални доказателства за работата на даден(и) лидери в евангелската църква за атеистичния комунистически режим и тяхното съвместяване с духовния и морален пример, който тези хора представляват за църквата, нея не я притесняват.
В осъзнаването на нуждата от честно отношение към миналото, очевидно евангелската църква остава по-назад от православната. След извинението на митрополит Йосиф за сътрудничеството си режима на комунистите и искането на прошка, съвсем естествено и по християнски, той я получи. Разбира се, има и тълкувания, че понеже досието е излязло на бял свят, тоест бил е хванат, митрополитът затова се извинява. Но това всъщност няма голямо значение от библейска гледна точка. Когато апостол Петър пита Христос колко пъти трябва да прощава на брата си, когато последния му поиска прошка за грешката си, Христос ясно заявява, че прошката се дава винаги щом е поискана. Петър се опитва да ограничени в рамките на „здравия разум” опрощението като счита че максимумът е седем пъти. Христовият отговор е: седемдесет пъти по седем. Това не значи, че според Господа 490 прошки са лимита на простителността, а че всъщност прошката, колкото и трудно да се дава, трябва да се дава, защото тя е християнски стандарт, израз на Божието царство в отношенията между хората. А между другото, не лесно и на този, който търси прошка да я поиска. Колко от нас сами биха си признали греха, без да имат обратна връзка за стойността на делата си, без да получим помощ и изобличение от външен източник? Ние можем да посочим греха на другия. Но дали митрополит Йосиф се извинява понеже е разкрит или понеже искрено съжалява ние не можем да преценим и не е вече наша работа. Нашето право на преценка и съдене се простира донякъде, но Бог е съвършеният Съдия. Така че извинението на митрополита би трябвало да бъда напълно достатъчно. От заподозрян той се превръща в пример на християнска доблест. Това е лидерство и смирение.
За съжаление не можем да кажем същото за публичните лидерски фигури в евангелското движение. И до този момент няма признание на грешките, няма съжаление за слабостта и изкушението, няма честна равносметка за моралната и духовна стойност на постъпките по времето на атеистичния режим и отражението му върху вярата на вярващия и тази на цялата църква. Липсата на подобна дискусия, премерена и неосъдителна към въвлечените хора, но и достатъчно честна за да назове делата и имената зад тях, води и до несигурност в стойностите, които евангелската църква защитава.
Разбира се, поради политическото значение и влияние на православието, натискът върху митрополит Йосиф може би е бил по-голям. Освен това, неговото честно отношение едва ли може да бъде автоматично преведено в заслуга на цялата БПЦ и да бъде възприето като бланкетно извинение за всички други агенти на комунистическите тайни служби в редовете й. Но е важен пример на стойностно християнско поведение и важно начало на ново отношение към истината. Въпреки, че в богословско отношение оставам протестант, и че простителността в православието често ми се струва ритуална и формализирана, в този случай мога само да твърдя, че чрез постъпката на митрополит Йосиф православието може да служи като пример на евангелистите. Защото делата показват вярата, а „вяра без дела е мъртва” (Послание на Яков 2:14-26). | www.center-religiousfreedom.com
Виктор Костов е директор и редактор на електронното издание "Свобода за всеки". Адвокат, активист в нестопанската област и благотворителността. Магистър по междукултурни дисциплини, 1999, Богословска семинария "Фулър", Калифорния, САЩ, докторант и автор по въпросите на свободата на религия и отношенията между църква и държава. Занимава се с проблемите на свободата на съвестта свободата на религията от 1992 година.
Защото делата показват вярата, а „вяра без дела е мъртва”!
Най-важни са делата, които следват оттук насетне.
Необходимо е да се постави въпросът: А сега какво? Кой как ще реагира – Синод, останалите християнски общности, изобщо всички религиозни общности?
А държавното управление?
ДОСИЕ НА ДЯДО ИОСИФ НЕ Е ИЗЛИЗАЛО НА БЯЛ СВЯТ!
ТОЙ НЕ „Е БИЛ ХВАНАТ“!
Ако бяхте прочели внимателно писмото му, щяхте да разберете това!
Сега е необходимо ВИЕ ДА ПОИСКАТЕ ПРОШКА ОТ ДЯДО ЙОСИФ!
Ще я получите естествено.
А на мен – простете, ако можете: нарекох ви в сърцето си „НАДУТ ТЪПАК“, за което съжалявам!
Документ,че дядото е бил агент е излизал по телевизията,лично съм го виждал с очите си.
Но какво от това,едно е агент,съвсем друго е доносник.Дайте да се разберем,дядото според мен е от доблесните хора,които са омотани в мрежата на тогавашната държавна сигурност по една или друга причинана .
Най важното е,че той намери сили в себе си и се покая пред цялата БПЦ.
„той се превръща в пример на християнска доблест“
„За съжаление не можем да кажем същото за публичните лидерски фигури в евангелското движение.“
„чрез постъпката на митрополит Йосиф православието може да служи като пример на евангелистите“
Колко пъти сте чели подобни признания?!
Виждате ли каква сила имат покайните слова! Как привличат!
Това, че разни мишоци ще подозират неискреност е без особено значение.
Който твърди, че това не е максималната искреност, нека да покаже по-голяма! Аз не съм срещал!
Аз ли бъркам или думата „извинявай“ беше използвана в обратния смисъл – като обвинение срещу обвиняващите го и се изтъкваха позиция и дела с които се владиката гордее?
Няма нищо лошо – напротив, но не мога да разбера защо всички говорят за „покайно“, „признание“, „искащо прошка“ и т.н.?
коментара ми беше изтрит от редакторите явно това място е за святи хора и боклуци като мен нямат право да пишат разбира се сайта е ваш пък и без това нас обикновените ни гонят от всякъде кажете ми какво не ви хареса в коментара ми просто се пошегувах и то не със злоумисъл за което написах а вие веднага ме отрязахте а бих искал да ви попитам работи ли ли сте с наркомани и други смятани за измет на обществото вие ги гоните а къде да отидат освен в църквата освен в православен сайт искам да докажете че е имало причина да изтриете информацията иначе и вие сте лъжливи сигурен съм че не сте работили с хора т.н. утайката на обществото за това е нужна сила и Христа обвиняваха че седи с блудници и разбойници не само четете Евангелието а го почувствайте в реалния живот иначе просто е безсмислено
опитайте с 400лв на месец да храните семейство и да вярвате всеки може да вярва когато има всичко но я се допри до платта му дали няма да те похули е предполагам че и това ще изтриете хайде да видим дали ще издържите теста
Коментарът Ви беше изтрит не защото сайтът е за святи хора, а защото бяхте писали грубости и обиди в него. Можете да пишете с каквато позиция желаете, да не се съгласявате, да спорите, и т.н., но наше задължение е да държим, долкото можем, нещата в рамките на добрия тон. В този сайт влизат най-различни хора, деца включително – не искаме да го превръщаме в анонимна помийна яма.
Работили сме с „утайката на обществото“, макар че никога не бихме нарекли тези хора по този начин; и продължаваме да работим. Сигурно Ви е трудно, но ще Ви помоля да не си го изкарвате на непознати хора. Добре сте дошъл винаги, когато искате да споделите нещо. Поздрави.
напълно съм съгласен с Вас относно моето писане където съм прекрачил границата но съм убедан че има много по-крайни изказвания „утайка на обществото “ не ги наричам аз а света а аз сред тях се чувствам много добре може да обърнете внимание на писането напр. на Дон Кихот а и не само на него бъдете сигурен че вече ще избягвам коментари
а да кажете че превръщам сайта в помийна яма е прекалено и вие се замислете малко не сте недосегаем
самото обръщение до горния говори от само себе си аз повече няма да пиша във вашия сайт той толерира определени хора ако не е така нямаше да бъде тази реакция защото аз виждам и то от много време твърде крайни изказвания от горния показва вашето отношение към хората които не са от тази група а в нея са дон кихот и още няколко останалите се режат вие също не търпите критика и тя ви дразни и вади от равновесие никой не ви е писал така и сега ще изтриете всичко защото не съответства на политиката ви
Човече, ако искаш да не се обръщат към тебе с „до горния“, напиши си кръщелното име. Дон Кихот го познавам и много от „останалите“ – но ти си избрал да бъдеш анонимен, защо и на кого се сърдиш тогава, че се обръщат към тебе по този начин? Като не искаш, не пиши, но гледай да си надмогнеш обидата – мога да те обидя само ако те познавам. И да те толерирам мога пак тогава… За критиката си прав – най ме дразни анонимната критика, трия си я без да се замисля. Ако не ти харесва, отиди някъде, където критиците-анонимници се толерират и ценят. После ми се обади да ми кажеш кое е това място.
Йордан Попхристов се казвам и винаги заставам зад написаното
е, това е друго нещо! приятно ми е да се запознаем!
Определено се забелязва неприятното ви отношение и обвинения към хората с непопълни данни в профила, като в същото време сайта ви НЕ предоставя такава възможност!!!
За пореден път претърсвам целия портал и НЕ НАМИРАМ възможност да се влезе в режим на редакця на профила, за могат да бъдат попълнени каквито и да е дани!
сайтът не налага анонимност, а имаме проблем с точно този компонент на системата, който се появи след срив на сървъра; работим по въпроса.
Разбирам… е поне докато не предоставяме на хората техническата възможност за нещо не трябва да ги обвиняваме 🙂
А после може да се сложи новина подканваща хората да се възползват от възможността 🙂
Успех с джумла компонента,
Мирко
мисля че когато стане възможно ще се възползвам от възможността да регистрирам пълния си профил искам да използвам възможността да се извиня на Пламен за крайния си тон явно от извесно време съм доста изнервен прощавайте!
Всички владици от „синода“ на „дядо“ Максим, в т.ч. и самият Максим, са ченгета, доносници, комунисти, московски агенти, атеисти, антихристи, рушители на Православието. Заслужават низвержение и анатема. Това е истината!
ха, не знам какви са били и какви са, но като го написа това се сетих за нещо.
Последния път когато бяха трите чудотворни икони в София (не сега), отидох да ги видя, и пред Александър Невски забелязах нещо от което ми стана гнусно! По принцип такива обвинения като твоите не ги намирам за адекватни, защото Бог сам решава кой и как да пасе стадото му.
Та видях аз там: Мерцесед, дебел МАЗАН поп с джиесем – отвратителен на вид и на излъчване, седящ, разговарящ и потящ се, и НАПРАВО СЕ ПОБЪРКАХ. Все едно сме се събрали на експозиция или изложба, светска и суетна, а той е организатора! Опитвам се да не обвинявам, да не забелявам и отминавам тези неща, да съм над тях. ОБАЧЕЕЕЕЕ тоя беше толкова гнусен, че направо ме сви сърцето! И го казвам не защото искам да го съдя, това са фактите! Просто констатирам! 🙂
Та всякакви може да ги има, все ми е едно! Друг съди и решава.
Колко беше мазен дебелият поп с ждиесема, братле? Колкото рапърите от твоя „спейс“, или повече???(http://www.pravoslavie.bg/content/view/10056/162/)
Искам да кажа това: (момент да спра негърската караница от твоя спейс, че ми се наду главата. Как ги слушаш тия неща, сигурно разбираш какво брътвят и ти допада).
Та искам да кажа това: Стани свещеник ти, брат и бъди по-достоен. Този с мерцедеса е там, защото теб те няма да му заемеш мястото. Но имай предвид, че като го направиш, няма да ти се налага да стоиш прав само когато веднъж в годината дойдат иконите, а доста повече. И ще те дърпат и плюят отвсякъде всички, които решат, че не си достатъчно благообразен, за техните 15 минути, отделени на Бога…
Освен това: навърши 40 години и тогава търси сметка кой колко е дебел и защо… Снощи рових за нещо си из Правилата на Православната Църква и видях, че за присмех от рода на твоя някога са отлъчвали. Пиша ти това не защото така ще намаля навика на нашия народ да се даржи отвратително със своите духовници, а защото ми стана симпатичен заради сносния ти изказ, издаващ талант.
Пишеш: „Опитвам се да не обвинявам, да не забелявам и отминавам тези неща, да съм над тях. ОБАЧЕЕЕЕЕ тоя беше толкова гнусен…“ Ами може там да ти е грешката! Следващия път не се опитвай „да си над тия неща“, защото може да не си в състояние засега. Намери си строен и добър свещеник и добра енория, влез активно в живота там… Надничай в богослужебните книги, възрастни във вярата и знанието и Бог няма да те остави да се луташ.
В Богословския факултет се влиза лесно…Гледам – млад човек си – бъдещето е пред теб. Предостави го на Бога.
Твой в Христа брат.
:-)) отговарям ти на личен!