Три гледни точки към патриаршеския избор

Трима университетски преподаватели се отзоваха на поканата на Православие.БГ да споделят своя поглед към избора на Светия Синод, определил тримата кандидати за патриаршеския престол, и към предстоящия избор на нов български Патриарх…

Какво е мнението Ви за избора от миналата седмица на Старозагорския митрополит Галактион като пръв номиниран от тримата кандидати за патриаршеския престол?

Проф. Георги Каприев, преподавател по християнска философия във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“: „Това беше ясен сигнал за кризисна ситуация в Синода. Митрополит Галактион е в дъното на серия от безобразия, влизащи в рязко противоречие с принципите на църковността. Фактът за неговото безпроблемно номиниране свидетелства за активната роля на извънцърковни мотиви при еклисиологичното мислене на митрополитите, което е много тревожен феномен. Той може да има и има рушителна сила.“

Доц. Костадин Нушев, преподавател по нравствено богословие в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“: „Изборът му беше до голяма степен неочакван. Но като се вземат под внимание отводите и декларирания отказ на няколко митрополити (например на Американския митрополит Йосиф), които биха били сериозни кандидатури, да участват реално в процедурата по избор и номиниране на достоизбираеми кандидати за патриаршеския събор, тази номинация изглежда в някакъв смисъл логична. Вероятно кандидатурата на Старозагорския митрополит се е оказала възможно най-малко спорна за обособилите се групи от синодални архиереи, които е трябвало да гласуват и да излъчат тримата безспорни кандидати, които да се ползват с максимална подкрепа като съберат максимален брой гласове.“

Доц. Мариян Стоядинов, зам. декан и преподавател по догматическо богословие в Православния богословски факултет на Великотърновския университет: „Ако това е илюстрация на съборния разум на нашите архиереи, някои илюстрации казват повече от 1000 думи.“

Как ще коментирате трудния избор на другите двама кандидати, на който станахме свидетели на 15 и 16 февруари?

Проф. Георги Каприев: „Затруднението при избирането на действително достойни кандидати свидетелства за липсата на устойчиво валидни собствено църковни критерии и мотиви в мисловните системи на митрополитите.“

Доц. Костадин Нушев: „Изборът на другите двама кандидати се оказа много по-труден, защото всъщност това беше избор за реалните кандидатури или номиниране на потенциалния кандидат, който има реални шансове да стане следващ български патриарх. Тук вече пролича и по-отчетливо, че силите в Синода са изравнени и съществува една реална патова ситуация, която заплашва да доведе до блокиране на процедурата по избор и до невъзможност да бъдат излъчени другите двама кандидати, които установените правила изискват императивно да бъдат излъчени. Втората чисто формална причина за този труден избор беше изкуствено завишеното изискване за 10 гласа, което Светият Синод предварително беше определил като отговарящо на необходимото квалифицирано мнозинство от две трети от гласовете на синодалните архиереи. При условие, че отсъства един от синодалните митрополити това завишено изискване от 10 гласа стана практически неизпълнимо и така Синодът се оказа в капана на собственото си решение за едно завишено изчисляване на кворума, което беше принуден да коригира и да приеме, че другите двама кандидати могат да се считат за избрани и с вече събраните 9 гласа.“

Доц. Мариян Стоядинов: „Нямам приемлив отговор. При условие, че този дебат, ако изобщо е имало такъв, е лишен от публичност, всяка интерпретация е по правило спекулативна.“

Ако Вие трябваше да избирате, за кого от определените от Светия Синод трима кандидати бихте гласували?

Проф. Георги Каприев: „И митрополит Неофит, и митрополит Гавриил са архиереи достойни, способни да оглавят БПЦ. Разбира се, изборът на единия или другия предполага различна стратегия за развитието на Църквата, при което държа да подчертая, че става дума за две позитивни насоки. Стига, разбира се, при избора да се мисли в стратегически план и единствено за доброто на църковния живот, а не за извънцърковни предмети. Изхождайки от най-общи наблюдения, осмелявам се да твърдя, че митрополит Неофит ще търси хармония и баланс на всяка цена, дори с цената на компромиси. Митрополит Гавриил, също умел в диалога, сякаш има ресурс за по-решителни идеи.“

Доц. Костадин Нушев: „Слава Богу, че няма да ми се наложи да участвам в този избор, защото той ще бъде изключително труден и отговорен за съдбата на Българската патриаршия и исторически за българския народ като цяло. Мисля, че достойнствата на двама от избраните митрополити – Русенски Неофит и Ловчански Гавриил, са изключително високи и затова шансовете и на двамата да бъдат избрани са много големи и напълно реални. Това от своя страна прави и избора, пред който делегатите на Патриаршеския избирателен събор ще се изправят, много труден и отговорен. Те ще трябва изключително внимателно и трезво да преценяват достойнствата и качествата на двама от най-изявените и водещи в момента български архиереи и да вземат участие напълно свободно, отговорно, съзнателно и с чиста съвест, което да доведе до избор на един достоен, почитан и обичан нов български патриарх. Съзнавайки високата си отговорност пред Бога, пред вярващия народ и пред цялата нация, тези избиратели ще трябва да формират едно наистина съборно решение и да произведат реален църковен избор, който да посочи новия български патриарх. Този първойерарх ще трябва да бъде силна и отговорна личност, която да се отнася към вярващия народ като истински духовен отец. Новият патриарх ще трябва да обедини вярващите, да консолидира и издигне авторитета на Църквата и да я преведе чрез своето служение през трудните изпитания на съвременния свят.„

Доц. Мариян Стоядинов: „Ако бях в позицията да избирам, сигурно щях да взема предвид първо богословските приноси на съответния кандидат. Защото на епископа е дарено първо и преди всичко да благовести Евангелието. Заедно с това е грижата за епархията. Затова са тези пет години в Устава, за да проличат плодовете, а по тези плодове хората да разпознават.“

Коментари

коментара