Тънка червена линия – I част

Някои среди в Православния свят настояват, че за да се преодолее „ретроградния консерватизъм“ на нашата религия, днес повече отвсякога е необходимо поместните църкви активно да лансират ЛГБТ-идеологията не само сред вярващите, но и внимателно да я прокарат в светското общество на своите държави. Понеже мнозина от християните не са добре запознати с т. нар. джендър-теория (най-модерното съвременно „оръжие“ на ЛГБТ-движението), отначало ще кажем няколко думи относно нейната същност. По-нататък подробно ще разгледаме базираното на нея „Цялостно сексуално образование“, което управляващите политически партии се стремят да прокарат в държавните училища. Накрая ще се спрем и на въпроса дали засилващият се процес на повсеместно отстъпление от духовността (апостасия) може да има нещо общо със събитията от християнската есхатология, разкрити в Откровението на св. Йоан Богослов!

1. Как се появява джендър-теорията и каква е нейната научна стойност

Някъде от времето на Просвещението (края на XVII век) Западният свят все по-дълбоко изпада под влиянието на атеистично насочения хуманизъм, а по-късно (след средата на XX век) – и на радикалния феминизъм. Тоест повече от 300 години в него тече повсеместна деконструкция на християнските морални и нравствени ценности, водеща до ситуация, при която днес вече не е възможно да се разграничи „добро“ от „зло“, „здраво и нормално“ от „болно, извратено и перверзно“. Опитът с идеологиите на националсоциализма и фашизма към средата на XX век, които доведоха до неизброими човешки жертви, в настоящия момент изглежда като репетиция и прелюдия към един разрастващ се сатанизъм, чиято жестокост и насилие е възможно да надминат в бъдеще всичко познато досега в човешката история. И за да не си помислят читателите, че умишлено злословим и преувеличаваме случващото се в „прекрасния нов свят“, за който народите от бившия социалистически лагер толкова дълго бленуваха, директно ще дадем думата на автори и публикации, които могат да ни разкажат от първа ръка за развоя на събитията в тези държави.

В своята книга „Глобалната сексуална революция” немската социоложка Габриеле Куби проследява по какъв начин феминизмът, в крайните си форми, преминава към т. нар. джендър-идеология, а по-нататък нещата се израждат във (все още „розов“!) тоталитаризъм и диктатура. Ето как тя описва този процес: „Те (радикални феминистки) заявиха, че ще извоюват още повече „равноправие” за жените. В действителност обаче те воюваха срещу брака, срещу семейството, срещу детето, срещу жената като майка, за пълната дерегулация на сексуалността. … Те воюваха за преобразуване на обществото, което окончателно ще го освободи от ненормалността (разбирай „християнските стандарти“ – б.а. В.В.), „деконструирайки” полярната полова идентичност на мъжа и жената, и „принудителната хетеросексуалност”.

Главният идеолог на джендър-теорията е (лесбийката) Джудит Бътлър, която казва: „Биологичният пол” е идеален конструкт, който с времето бива насилствено материализиран. Той не е прост факт или статично състояние на тялото, а процес, при който регулиращи норми материализират „биологичния пол” и тази материализация се постига чрез постоянно принудително повторение на въпросните норми”. (Бътлър, Джудит. Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността. С., Критика и хуманизъм, С., 2003. )

Преведено: изобщо не съществуват мъже и жени. Полът е една фантазия, нещо, в което вярваме, защото често ни е повтаряно. Родовият пол (джендър) не е свързан с биологичния пол, последният не играе изобщо никаква роля, той възниква само защото е създаден от езика и хората вярват в това, което непрекъснато чуват. През погледа на Джудит Бътлър идентичността е свободно рееща се и гъвкава, не съществуват мъжко и женско същество, а само определено „изпълнение” (пърформанс), следователно поведение, което може да се промени по всяко време…

Бътлър се смята за най-значимата теоретичка на „куиър теорията“. Както и джендър, куиър е дума, конфискувана за нови съдържания. Думата queer трябва да неутрализира зависимостта от понятия, които дори при отрицанието на хетеросексуалността все пак я предполагат, като лесбийски, гей, би- и транссексуален. Куиър е просто всичко, което не е straight (нормален = хетеросексуален). Полярността при хетеро- и хомосексуалност трябва да бъде отстранена в полза на пълната отмяна на половата идентичност, защото едва тогава „хегемонията на принудителната хетеросексуалност” може да бъде напълно преодоляна и човек ще получи пълната свобода на самоизмислянето.“

Унищожаване на свободата в името на свободата

През последните 40 години тези ценностни представи, обичаи и закони (наследени от християнството – б.а. В.В.) бяха демонтирани. В западните култури на благополучието това се случи първо чрез разбунтувалите се студенти. Днес това е културно-революционният дневен ред на властовите елити на тази планета. От началото на 70-те години едно могъщо лоби се бори с помощта на ООН, ЕС и медиите за промяна на ценностния ред.

Целта е абсолютна свобода, откъсната от всякаква естествена и морална граница, която разбира човека като „гол” индивид. За една такава абсолютна свобода, която иска да се отърси и от „диктатурата на природата”, всяко естествено ограничение е пречка и трябва да бъде отстранено.

Следователно за така разбираната свобода няма „добро” и „зло”, няма нормативност. Конкретните средства на тази борба са деконструкцията на биполярната сексуалност, промяната на социалните норми и позиции на населението, особено на младежта, пълната юридическа равнопоставеност на хомосексуалните партньорства с брака, та чак до социалното изключване и законовото криминализиране на съпротивата…

Който днес в политическото, академичното, медийното и дори в църковното пространство изкаже основания за това, че сексуалният акт е част единствено от брачната връзка между мъж и жена, и трябва да е отворен за зачеването на деца, който дискутира научно въпроса за възникването, рисковете и последствията от нехетеросексуалното поведение, или дори се противопоставя на стратегиите на сексуалната дерегулация, се изправя пред опасността да бъде изключен от публичния дискурс, да бъде стигматизиран с ругатни, да се прости с професионалното си положение, да бъде тормозен и дискриминиран по разнообразни начини от различни лобита.

Криминализирането чрез нови състави на престъпления като „хомофобия”, „език на омразата” и антидискриминационни закони вече е реалност в някои страни и се ускорява в глобален план.

Готови ли са тези, които сигурно си въобразяват, че са на страната на доброто, когато днес така смело се борят с държавния терор на изминалия век, да се противопоставят по същия начин на растящото ограничаване на свободата в наше време? Граничната линия между отстояването на свободата и жертването на свободата е в готовността днес да се плати цената, която е да не виеш по вълчи, когато си с вълците.“¹

Още през 1992 г. (т.е. когато социалистическата система беше рухнала и Западът вече можеше да свали маската си!) проф. Хенри Бауер отбелязва, че: „голяма част от научната общност все повече обръща гръб на научния метод, за да се съобрази с либералната идеология като единствения решаващ начин за научно интерпретиране на света около нас“.² Примерите в тази насока непрекъснато нарастват и към настоящия момент вече са твърде много на брой! Само в книгата на Виктор Лисов „Риторика на ЛГБТ-движението в светлината на научните факти“ са изброени няколко стотици съвременни изследвания, при които учените са повлияни от своята субективна пристрастност или спазват политическата коректност към идеологията на ЛГБТ-движението. В една от главите на книгата той цитира чудесна мисъл на Остин Русе: „Репутацията на истинската наука е открадната от нейната зловеща сестра близначка – „фалшивата“ наука, за която това е просто идеологическа програма. Тази идеология узурпира доверието, което с право принадлежи на истинската наука.“³

Поради ограничения обем на материала, ще си послужим само с един от безбройните примери, за да илюстрираме колко зле стоят нещата в тази насока. Към края на 2018 г. вестник New York Times публикува статия, според която трима учени – Джеймс Линдзи, Хелен Плакроуз и Питър Бохосян – успяват да докажат, че в областта на социалните науки идеологията отдавна е взела връх над здравия разум. Ето какво четем там:

„От август 2017 година Линдзи, Бохосян и Плакроуз под измислени имена са изпратили на реномирани (с преминаващи през рецензии публикации) научни списания 20 статии, оформени като нормални научни изследвания. Тематиката на псевдо-разработките е различна, но всички са посветени на разнообразни прояви на борбата със социалната несправедливост: изследвания за феминизма, културата на мачизма, въпроси по расовата идентификация и сексуалната ориентация, позитивното мислене и т.н. …

Във всяка от статиите си учените лансират някаква радикално-скептична теория, осъждаща един или друг „социален конструкт“ (например, ролите на пола). При това, самите работи са откровено абсурдни, като авторите им преднамерено са ги писали с доза хумор, което да позволи на рецензентите да се усъмнят в сериозността на представените им изследвания. От научна гледна точка статиите не издържат никаква критика. Лансираните теории не се потвърждават дори от числата, споменавани в статиите, а понякога се цитират и несъществуващи източници или също толкова „съществуващи“ работи на същия фиктивен автор и т.н. …

От двадесетте разработки най-малко седем са преминали рецензия от водещи учени и са приети за публикуване. … „Най-малко седем“, защото други седем са се намирали на етап разглеждане и рецензия в момента, когато на учените им се налага да приключат с експеримента и да разкрият същинските си имена. …

Джеймс Линдзи записва и публикува видео обръщение, в което се опитва да оправдае и обясни позицията си. „Смятаме, че темите за пола, расовата идентичност и сексуалната ориентация, разбира се, безусловно трябва да бъдат изследвани. Но изследването им трябва да се извършва правилно, без предразсъдъци. Проблемът се състои точно в това – КАК ги проучват в настоящия момент“.

„Създалата се култура ни диктува, че приемливи могат да бъдат само изводи от определен вид – например, белият цвят на кожата или мъжкарското поведение задължително представляват проблем. И борбата с проявите на социални неравенства се поставя над обективната истина“, обяснява в обръщението си Линдзи.

Авторите на експеримента са наясно, че така или иначе репутацията им в научните среди е разрушена и самите те не очакват занапред нищо добро.

Бохосян е сигурен, че ще бъде уволнен от университета или ще го накажат по някакъв друг начин. Плакроуз се опасява, че сега вече може да не бъде приета за докторантура. А Линдзи казва, че от сега нататък вероятно ще се превърне в „прокуден учен“, за когото няма възможност както да преподава, така и да публикува сериозни научни работи.

В същото време, и тримата са единодушни, че проектът им е оправдал очакванията! „Рискът, че предубедените изследвания ще продължат да оказват влияние върху образованието, средствата за масова информация, политиката и културата, за нас е по-страшен, отколкото каквито и да е последици, с които самите ние можем да се сблъскаме“, заявява Джеймс Линдзи в интервю за WSJ.“⁴

Въпросът е може ли след огромния брой разкрития за идеологизация на науката (и то на първо място в социалната сфера!), джендър-теорията да продължава безкритично да стои в основата на програмите по т. нар. „Цялостно сексуално образование“ (ЦСО), налагащо се във все по-голям брой държави?

В следващите точки ще запознаем родителите-християни с изключително значимите проблеми, пред които се изправят децата и учениците вследствие на тези програми!

(Понеже в настоящата статия е невъзможно да проследим всички аспекти на ЛГБТ-идеологията, ще разгледаме единствено въпроса за ЦСО, защото той касае двата най-важни компонента, от които зависи бъдещето на християнския свят: съзнанието на утрешното поколение и нормите на поведение на обществото!)

2. Какво представлява съвременното Цялостно сексуално образование

Цялостното сексуално образование има претенциите да е далеч по-всеобхватно и по-детайлно от досегашното „традиционно сексуално образование“, понеже обучава децата и юношите как да постигнат сексуално удоволствие по всички възможни начини. Неговите програми маниакално се фокусират върху една безразборна сексуална активност (промискуитет), но умишлено се прикриват огромните емоционални, психологични и здравно-физиологични последици от това високорисково сексуално поведение. ЦСО е метод за сексуално образование, базиран на идеята за „права“, чиято крайна цел е да се променят сексуалните и половите норми в обществото, поради което мнозина твърде точно го определят като „образование за правото на аборт, промискуитет и ЛГБТ-идентичност”.⁵

Една от главните цели на всеобхватното сексуално образование е политиката на свободна промяна на пола и установяване на децата като сексуално автономни същества. Ето няколко точки от списъка с „права на децата“, върху които се основават програмите за ЦСО:

Децата са естествено сексуални от раждането си, следователно всяко ограничение на тяхната сексуална изява или сексуална активност нарушава сексуалните им права.

Правото на сексуално удоволствие от най-ранна възраст е основно човешко право на детето, което засяга и другите му права.

Децата имат право на аборт и на сексуални отношения без знанието и съгласието на родителите си.

Повечето сексуални и полови норми в обществото, особено тези, основани на религиозни убеждения, са репресивни и нездравословни и трябва да бъдат променени.

Децата имат право да експериментират с различни сексуални идентичности и ориентации, както и с поведенията, свързани с тях, за да развият здрава сексуалност.

Децата, съгласно международно признатите права на здраве и образование, имат право на цялата сексуална информация, без цензура и без съгласието на родителите.

Според водещите международни експерти Джудит Рейсман и Мариам Гросман корените на движението за сексуални права, породило в процеса на развитието си и Цялостното сексуално образование, могат да бъдат проследени до измамните проучвания, ръководени от д-р Алфред Кинси. Неговите публикации се превръщат в световни бестселъри, а мнозинството от психолозите определено смятат, че те не само поощряват, но и стоят в основата на сексуалната революция от 60-е години на ХХ век, която неизменно тече и до ден днешен.⁶

През 1947 г. А. Кинси основава института „Кинси“ към университета на щата Индиана, в който трябва да се провеждат научни изследвания върху „секса, пола и репродукцията“. Алфред Кинси си поставя за цел да докаже, че децата са сексуални от раждането си и че безразборното сексуално поведение е широко разпространено сред хора на всякакви възрасти, от което следва, че такива индивиди са напълно нормални и здрави.

Сега обаче е добре известно, че по-голямата част от проучванията върху човешката сексуалност са били в огромна степен фалшифицирани и подвеждащи. Базирайки се отчасти на интервюта с лишени от свобода престъпници, а от друга страна – на експерименти с проститутки и педофили, А. Кинси настоява, че неговите констатации се отнасят за цялостния профил на обществото.

Най-противоречивата работа на института „Кинси“ обаче си остава публикацията „Сексуалното поведение при мъжете“, която се популяризира от 1948 г. насам и е широко достъпна за всякаква аудитория. В нея са документирани „сексуалните реакции“ на деца (от бебета до тийнейджъри), които са били записани и стриктно подредени във времето по часове и дати от техните насилници – възрастни мъже. Тези педофили провеждат сексуални експерименти върху стотици деца, довеждащи ги до онова, което изследователите наричат „оргазми“ – крещене, гърчене, плач и борба със сексуалния „партньор“!

Именно върху изброените псевдонаучни експерименти и спекулации са базирани съвременните цялостни програми за обучение на подрастващите, според които децата от най-ранна възраст имат право на сексуално познание и удоволствие. Публикуваните в т. нар. „Доклади на Кинси“ изводи и до настоящия момент са използвани за насърчаване на безразборния секс, изневярата, абортите, педофилията, кръвосмешението и хомосексуалността. Същите са широко прилагани и за либерализирането на закони, ограничаващи сексуалните нарушения, за съкращаването на наказанията на сексуалните престъпници, за узаконяването на еднополовите бракове и т.н.⁷

3. Какви са следствията от Цялостното сексуално образование

Като резултат от преподаването на ЦСО драстично се увеличава броят на децата и юношите, които прибягват до промяна на биологичния си пол. Например през 2017 британското издание The Telegraph обяви, че за последните пет години броят на децата, насочени към клиники за полова идентичност е нараснал четирикратно – за тези от 3 до 10 години и шесткратно – за деца и младежи между 3 и 18 години. (А ако съпоставката се прави с 2009 г., тогава нарастването е цели 25 пъти и се увеличава още повече назад във времето към 1997 г., когато програмата за ранно сексуално образование за първи път става част от учебния материал.!!⁸) Засилващото се потребление е отворило твърде значителна работа на пластичните хирурзи и е превърнало този тип операции в изключително доходоносен бизнес.

Крис Макговърн, бивш съветник в Министерството на образованието на Великобритания, заявява: „Това се е превърнало в индустрия – хора градят кариерите си върху насърчаването на децата да поставят под въпрос пола си във възраст, в която те просто трябва да бъдат оставени да бъдат деца“.

А Джоана Уилямс, университетски преподавател и автор на книгата „Жени срещу феминизма“, твърди, че феминистите се опитват да променят училищните политики по отношение на пола, добавяйки, че децата насила биват карани да „отучат“ разликата между момче и момиче. „Проучванията показват, че едва 1% от хората изпитват проблеми, свързани с пола си. Въпреки че броят на трансджендър децата е малък, той бързо нараства. Децата – насърчавани от това, което виждат в училище – започват да поставят под съмнение своята полова идентичност на все по-крехка възраст“. Тя добавя, че нарастващият брой на насочените към полова консултация (и съответно към клиниките за смяна на пола!) деца се дължи на новоприети политики в училищата, които вече „поощряват дори най-малките да се замислят дали наистина са момчета или момичета.“⁹

Обикновено се следват четири етапа до окончателната промяна на пола и тялото при подрастващите: 1) Децата от 3-годишна възраст могат да бъдат препратени към Службата за развитие на половата идентичност от техния личен лекар или от психиатричната служба за деца и юноши; 2) Точно преди пубертета (на 11-годишна възраст) на пациента могат да бъдат предписани хормонални блокери. Пълните психологически ефекти от тези лекарства и как те променят развитието на мозъка, са неизвестни; 3) Третият стадий започва на 16-годишна възраст, когато се предписва естроген или тестостерон след минимум 12 месеца прием на хормонални блокери; 4) Последният етап е операция за промяна на половите органи.

Ето някои от странични ефекти, до които води хормоналната терапия:

Когато е от мъжки към женски пол – безплодие, проблеми със зрението, намалено либидо, предразположеност към заболявания на жлъчния мехур, риск от дълбока венозна тромбоза, риск от белодробна емболия, податливост към депресивни състояния, чести промени в настроението и редица други.

А от женски към мъжки пол – предразположеност към диабет тип ІІ, риск от увреждане на черния дроб, рак на черния дроб, предразположеност към сърдечно-съдови заболявания, увеличаване на теглото, синдром на поликистозните яйчници, риск от рак на ендометриума и пр.¹⁰

При четвъртия етап вече се стига до необратимо увреждане на организма! Момчетата се подлагат на емаскулинизация (ампутиране на пениса, заедно с тестисите), а при момичетата се извършва мастектомия и хистеректомия (премахване на млечните жлези и матката).¹¹ По такъв начин младите хора за цял живот се превръщат в инвалиди, на които, освен че е отнета възможността да създадат поколение, на практика се оказват лишени и от всякакво сексуално удоволствие! (Удивителното е, че феминистите, които се противят на обрязването на гениталиите на жените в исляма, всъщност са заложили далеч по-жестоко осакатяване на децата и от двата пола в транссексуалните си програми!)

Д-р Мишел Кретела, президент на Американския колеж на педиатрите, е категорична в позицията си, че: „Трансджендърната идеология е малтретиране на деца, защото мачкаме децата си. И сега, когато децата са напълно объркани, те ще мислят, че наистина са от противоположния пол и ще бъдат насочени към него по медицински път. Когато наближи пубертета, ще им бъдат поставени блокери на пубертета, а след това ще ги подложат на хормонално «лечение». Тази комбинация трайно стерилизира повечето, ако не и всички деца, също така ги излага на риск от сърдечни заболявания, диабет и различни видове рак. Ако момичета са били на тестостерон, за да променят пола си, в продължение на цяла година, до 16-та си година могат да стигнат до двойна мастектомия. И така, «облъчването» (насаждането, втълпяването на идеи – б.а. В.В.), блокирането на пубертета и хирургичното осакатяване – това е институцонализирано насилие над деца“.¹²

Всички тези младежи по-нататък стават част от ЛГБТ-общността! Огромен брой научни проучвания обаче сочат, че при тази общност рисковете от: психични разстройства, суицидно поведение (водещо до самоубийство), пристрастяване към алкохол и наркотични вещества, различни видове рак и други тежки заболявания, са средно около 4-5 пъти по-големи, отколкото при хетеросексуалната част от населението.¹³

Организацията на обединените нации (ООН) често се използва от платени лобисти на високобюджетни корпорации, за да се прокара ЦСО в националните законодателства на държавите членки.¹⁴ Доходоносните “услуги за сексуална и репродуктивна здравна грижа” могат да включват сексуално консултиране, семейно планиране, тестване и лечение на полово преносими инфекции, превенция и лечение на ХИВ/СПИН. Тук също влизат и свързаните с тях фармацевтични продукти, ваксини, средства за контрацепция, извършване на аборти и т.н. Ранната сексуализация на децата чрез ЦСО може да създаде клиенти, плащащи до живот за тези стоки и услуги, ето защо това е сериозен мултимилиарден бизнес.

В документалния филм „Войната срещу децата“ се съдържат потресаващи факти за всякакви програми, стратегии и наръчници на ООН и редица от нейните подразделения! Под маската на борба за повишаване на сексуалното образование и толерантност децата се „обучават“ как да станат „от друг пол„, как да достигнат „сексуално удоволствие с еднополови партньори, с неодушевени предмети, с животни, и въпреки несъгласието на другия„. А брошурата „Здрави, щастливи и готини“ направо съветва ХИВ-позитивните юноши, че могат да правят секс без да уведомят партньорите си за своя здравен статус и без дори да използват презерватив!¹⁵

На този фон е извънредно трудно да бъдем убедени в твърденията на защитниците на ЦСО, че то е предназначено единствено да намали забременяването сред тийнейджърите и полово предаваните инфекции, но по никакъв начин не сексуализира децата. На практика се оказва обаче, че програмите за Цялостно сексуално образование са твърде далеч от „чисто академичното излагане на факти за живота“. Тяхната цел изобщо не е само да информират, но по-скоро да въздействат и оформят възгледите, поведението и решенията на подрастващите по отношение на тяхната сексуалност и полова идентичност! Нещо повече, този тип образование от най-ранна възраст насажда в умовете на децата високорисково сексуално поведение, което на по-късен етап може да доведе до изключително тежки физически и психически увреждания на техния организъм!

Но могат ли родителите да се противопоставят на преподаването на Цялостното сексуално образование в училищата или да попречат на своите деца да сменят пола си, понеже смятат, че те са още малки, за да вземат подобно решение? Оказва се, че не могат, ако законодателството, регламентиращо ЦСО, вече е прието в съответната държава!! В Германия родителите първоначално са глобявани, а после – хвърляни в затвора при отказ децата им да посещават часовете по ЦСО.¹⁶ В Обединеното кралство децата направо се отнемат от семейството в случай, че родителите се противопоставят на решението им да си направят операция за смяна на пола!¹⁷

А съвсем наскоро (9 март 2020 г.) в Канада беше внесен законопроект, който ако бъде одобрен, ще криминализира всеки опит младежите да получат терапевтична помощ или християнско духовно консултиране, което да им помогне да преодолеят объркването около половата си идентичност и да приемат реалността на биологичния си пол!¹⁸ Очаква се в близките години същото да се случи и в Германия, както и в редица други страни. По думите на протестиращите: „Излиза, че тези, които непрестанно агитират за свободен избор на пол, сексуална ориентация и идентичност, в същото време изобщо не позволяват да се премине обратно към хетеросуксуалност!“.

Списъкът с „Права на децата“, който посочихме във втора точка, дава огромна възможност на държавата да приеме изключително рестриктивни и репресивни закони срещу родителите с фиктивната презумпция, че така защитава „най-добрия интерес на детето“! Под ръководството на Българската православна църква, стотици хиляди родители вече от няколко години усилено се борят, за да попречат да бъде променено нашето законодателство вследствие от натиска на Европейския съюз, така че да позволи преподаването на ЦСО в училищата и отнемането на деца от семействата им поради нарушаването на „изконните им сексуални права“, а и под предлог на всякакви други също толкова основателни причини!

Заглавна снимка: Alexas_Fotos

Поръчка на книгата „Глобалната сексуална революция“, с 20% отстъпка, можете да направите оттук.

Бележки: