9 февруари: хроника на един труден български ден



Може да харесате още...

3 коментара

  1. hoho каза:

    Всичкото това може да се каже с много по-малко думи и без претенции за интелектуализация на пяната на тинята… Истината е, че сме маловерци или изобщо не вярваме. А ако се правим на християни, се крием зад думите и треперим за заплатата си, мястото си, положението си, но не и за душата си… Колцина от нас са готови да се отделят от това което правят, за да отдадат дължимото на Бога?

  2. forerunner каза:

    Всеки отдава дължимото на Бога с дарбата, която му е дадена. А вие, драги/а, как отдавате дължимото на Бога, като се заяждате ли?

  3. justice каза:

    Социалното положение на хората си казва думата!Дълбоко наслоено то избухна. Тук няма значение искрата/ повода/. Що се касае за ИСТИНАТА тя винанги боли. Христос е носил кръста в името на ИСТИНАТА и нека не се забравя това. Да се посочва ИСТИНАТА на самозабравили се от АЛЧНОСТ и егоизъм, не значи непременно „заяждане“! В заключение нека да припомня и това, че син божи ходеше бос и скромно облечен, за разлика от потънали в ЛУКС негови божи служители.
    ИСТИНАТА ОБЛЕЧЕНА В ДРИПИ или в МАНТИЯ от ЛИЛИИ е ЕДНАКВО НЕПРИКОСНОВЕНА!