Крим може да се превърне в Косово

Източник: Известия

Много руснаци предпочитат да прекарват отпуската си в курортите на слънчевия черноморски полуостров Крим. Но скоро това може да се промени. Все по-чести стават призивите на кримските татари, чийто брой постоянно расте, за "очистване" на полуострова не само от руснаците, но и от украинците и представителите на другите народности. Не е изключено, че тактиката на използване на кримските татари срещу руското население, избрана от украинските власти, може да доведе до катастрофа и за самата Украйна – там ще започне да се осъществява т. нар. косовски сценарий.

Конфликтът на кримските татари и останалото население на Крим зрее вече 15 години – откак в началото на 90-те първите представители на този депортиран (по времето на Сталин – б. пр.) народ започнаха да се връщат на кримска земя. Малките групи, които пристигаха тогава, се заселваха главно в Бахчисарай. Местните ги посрещаха едва ли не с разтворени обятия. Завръщането им се възприемаше като възстановяване на историческата справедливост и признак за обща демократизация на обществото. По-късно, когато Крим се падна на станалата изведнъж суверенна Украйна, процесът тръгна с много по-бързи темпове. Именно кримските татари бяха използвани от украинската власт като противотежест на проруските настроения. Колкото повече татари ще има в Крим, толкова по-трудно ще е на руските сепаратисти, смятаха в Киев.

Броят на татарите в Крим расте много бързо. През 1944-та са депортирани половин милион души, в момента вече 250 хиляди са се завърнали. Това е една десета от населението на Крим. По думите на Алексей Добичин, лидер на общественото движение "Пробив", което брани интересите на руското население в Крим, в скоро време се очаква завръщането на още 100 хиляди кримски татари. Те изкупуват къщи, парцели и строят села из целия полуостров – от Евпатория до Керч. Специалистите смятат, че след 5 години кримските татари могат да станат 40% от цялото население на Крим.

Още от самото начало украинските власти помогнаха във всичко на репатриантите. През първите четири години повече от 60% от кримските татари бяха трудоустроени, пенсионерите получаваха надбавки към пенсиите, откриха се специални факултети във вузовете, татарски училища. Тази политика може да струва на Украйна загубата на Крим.

– В Украйна смятат тази опасност за второстепенна – заяви пред "Известия" депутатът на Държавната дума Константин Затулин. – Но претенциите на татарите растат с всяка година. Убеден съм, че под носа на Украйна зрее ново Косово.

Днес лозунги като "Крим за кримските татари" могат да се чуят не само в отдалечените села, но дори и на улиците на Севастопол – традиционно приятелски настроен към Русия град.

– Те така и казват на руснаците: бягайте, докато е време – разказва Алексей Добичин. – Все едно, казват, всичко това ще бъде наше и вие няма да живеете тук.

Обединителна структура за кримските татари е меджлисът – нерегистриран, но твърде влиятелен орган. Членовете на меджлиса са намеквали много пъти, че ще поискат рано или късно автономен статус за Крим. Не е тайна, че в тяхната среда се създават силови отряди, съставени от привърженици на радикалните ислямски движения. Техните активисти искат независим от Украйна Крим и призовават за "джихад". Кримският мюфтия открито заявява, че в Крим има около 30 уахабитски групи. Те провеждат учения за водене на бойни действия в градски условия под ръководството от турски, йордански, марокански и чеченски инструктори. Мощна финансова подкрепа им осигуряват Саудитска Арабия, Оман и Турция.

Най-близките си съюзници меджлисът е намерил в Турция. По информация на Кримския център за хуманитарни изследвания към Института за геополитика, представителите на кримските татари редовно участват в различни мероприятия и форуми с пантюркистки характер. Анкара не един път е напомняла за кримските татари, които според нея са се преселили в Турция по времето на руско-турските войни. Според турците те са към 2-3 милиона в 34 области на Турция. Много от тях не крият желанието си да се завърнат в "историческата си родина" – нещо, което би променило окончателно баланса на силите в района на Черно море.

Засега руските туристи не усещат тези подводни течения. Едва ли в близко бъдеще можем да очакваме мащабни националистически акции и ултиматуми. Но Алексей Добичин смята, че ситуацията е необратима и косовският сценарий може да се разгърне вече след две-три години. При това силовият вариант е най-вероятен, защото едва ли националистите ще могат да реализират целите си по мирен път. Но туморът зрее и рано или късно ще се пропука. Колко кръв може да се пролее тогава върху благодатната кримска земя, е трудно дори да си представим.