Damnatio Memoriae
Поругаване на паметта
Оскверняването не е първица у нас, но ми се иска да вярвам (какво втръснало клише само!), че ще е последното. Всебългарската ‛селска“ война по автомагистралите продължава да превръща живите в покойници, а вандалството заради ‛вторични суровини“ обрича на изчезване и късовете памет на нарочно разединеното ни общество. Сепни се, прокуратуро на Републиката!
Нямам думи.
Застанах грохнал пред кощунството – по антибългарски нехероичен. Съгрешавах до запалената по християнски свещ, защото гняв преливаше чашата на моето временно безсилие. Никаква театрална патетика не можа да утоли нарастващия ми комплекс за нищожност пред вандалството. Езикът ми пресъхна като при високо кръвно и се усетих да нашепвам не молитва – прости ми, Боже, – а ругатня. Временно бях изкушен и не се сдържах. Еврейски гробове ли не се оскверниха в Русе, арменците ли три пъти не възстановяваха бюста на Яворов в Борисовата градина, при ‛възродителния“ процес не заличавахме ли турски гробища, 100-годишния бюст на Димитър Петков-Свирчо (авт. Арналдо Цоки от Флоренция) ли не обезглавиха т.г. през февруари – царе сме на безсмисленото зло. Долницата задърпа горницата. Ако премълчим отново и не направим нищо, ако не се застъпим за паметта – значи толкова можем и напълно заслужаваме съдбата си на несъбудено племе и всички ппоследици.
Знам, ще отвърнем. Неколцина сме живи все още, тъдява сме. И ще се сторим на ‛отломка нищожна“ като братята арменци, нали.
Кощунство! Срамота!
„Краднал за хлаб, бе бате!“
В милата ни Родина се краде по принцип, бате, щото така може, щото така дават. Страшното е, че този начин на мислене се приема като нещо най-естествено, като нещо най-нормално и непроменимо.
Ако му резнат пръстта на гробищния талибан, след това китката, а след това ръката до рамото, няма и да си помисли да „гепне“ отново. То няма и ръце да му останат, за да го прави. С „талибаните“- по талибански.
То се е видяло, че на правната система й харесва да е с широко завързани очи (ако изобщо е останал такъв динозавър в БГ все още).