България избра биоетиката
С проведените обществени дискусии и законодателството в областта на генетично модифицираните организми, трансплантациите, евтаназията, евгениката, клонирането и човешкия геном се поставиха основите на биоетиката и в българското общество. След отмяната на смъртното наказание и инкриминирането на изтезанията дебатите по биоетика отново предизвикват обществото да препотвърди или преоткрие фундамента, на който се гради моралът и човечността.
Съвременното общество приема априори, че всички хора се раждат с равни права. Тези права не са само за малка група избрани, а за всички. Едно от тези права е над останалите – правото на живот. Следва правото на свобода и т.н. За разлика от робовладелските и феодални общества днес свободата е висша ценност и неотменимо право. На тази база се изгражда и концепцията за гражданската държава, която не е господар или майка на гражданите, а тяхна функция и тяхна собственост. Така стигаме до идеята, че отделната личност има права, които не могат да се нарушават от интересите на общността.
Сериозен дебат се разгоря и у нас за това как да се определя волята на донорите по отношение на предоставяне на части от тяхното тяло след смъртта им на нуждаещи се от трансплантация пациенти. Едната гледна точка е, че след смъртта си човек не се нуждае от своето тяло и ако изрично не е изразил несъгласие, да се приема, че е съгласен да дари органите си. Другата гледна точка е, че съгласието трябва да е дадено съзнателно и информирано и само тогава актът на дарителството е алтруистичен акт. Иначе би означавало, че органите просто се вземат, а не се даряват. Както завещанието по отношение на имуществото е валидно и след смъртта на човека, така (и още повече) волята му трябва да се зачита по отношение на неговото тяло. Именно правото на личността в случая доминира. Ако се следва утилитаристката гледна точка в нейния краен вариант, би могло да се поставя въпросът защо изобщо се погребват хората, а телата им не се преработват, за да се извличат ценни вещества. Ето тук обществото у нас казва "не", изисквайки изричното съгласие за такъв вид донорство да е дадено приживе и съзнателно.
С новия Закон за здравето у нас се въведе забрана за репродуктивно клониране на човешки същества. Клонирането от този вид представлява замяна на клетъчното ядро на яйцеклетката с ядро от телесна клетка и поставянето на тази клетка в матката на приемна майка, която ражда дете. То обаче няма двама родители, а генетично е почти напълно идентично с човека, от когото е взето клетъчното ядро. Все още съществуват някои технически проблеми (които са преодолими), свързани с крайния брой пъти, който може да се дели една клетка, който при "клонинга" ще е намален (овцата Доли по тази причина остаря много бързо).
Но най-важни са морално-етичните въпроси на това на практика неполово размножаване. Основните критики тук са свързани с проблема за запазването на човешкото достойнство, включващо в себе си и характеристиката идентичност. Оттук произтичат и проблемите, които създаденият по този начин индивид би имал при взаимоотношенията си с околните, тяхното отношение към него, а и със семейството, което го отглежда. Ако например телесната клетка е взета от съпруга (в едно бездетно семейство, което иска дете), всъщност генетичните му родители ще са родителите на съпруга и клонингът би бил по-скоро негов брат близнак, а не син. Така съпругата би отглеждала почти идентично копие на своя съпруг, само че като син. Или би родила своя сестра близначка, ако клетката е взета от нея самата.
Отделен въпрос е, че за успешното клониране са нужни доста опити, от които да се отбере успешният, а те се правят с човешки материал. Същевременно някои видове "терапевтично" клониране на т.нар. стволови недиференцирани клетки, което не води до създаване на човешки същества, не се забранява. Има обаче строга регулация, която вече е във финален етап в Съвета на Европа и предстои страните членки да ратифицират тези регулации.
Евгениката като термин се появява в края на XVIII век и означава практики, водещи към подобряване на човешката раса. В древността (Спарта, Рим) са унищожавали бебетата, родени с дефекти. В по-ново време нацистите на Хитлер са извършвали такива опити с хора. Тези практики са осъдени на Нюрнбергския процес. В момента в статута на Международния наказателен съд (Рим, 1998 г.) евгениката и евгенетичните практики са обявени за международно престъпление. Днес е възможно с методите на генното инженерство да се подменят едни гени с други. Но какво би станало, ако родителите, водени от своите предпочитания или от модата на деня, започнат да " конструират " генетично своето дете? Това дете "Франкенщайн" ще бъде конструирано, като се вземат гени от т.нар. генни библиотеки, но родителите ще знаят, че то всъщност не е техен естествен наследник. Освен това именно те ще носят отговорността, че са го създали и по такъв начин завинаги са определили неговите качества. Въпросът за идентичността очевидно стои и тук.
Що се отнася до генната терапия, при която се поправят някои генетични дефекти, унищожават се вируси и т.н., тя не е забранена, тъй като не води до създаване на генетично изменено поколение.
В последните няколко години целият човешки геном беше разчетен, т.е. вече се знае всеки ген какви функции има и къде се намира в хромозомите. Така може да се разбере кой към какво заболяване е предразположен и т.н. Така тази информация излиза вече от сферата на науката и би могла да повлияе на съдбата на отделния човек – например при здравноосигурителния процес или при наемане на работа. Ето защо почти едновременно със САЩ и България обяви данните за човешкия геном за лична информация.
Тази информация е под закрилата на Закона за защита на личните данни, не може да се предоставя на работодатели, профсъюзи, здравноосигурителни дружества и пр. Ако се допуснат дискриминации по този признак, гражданите ще имат защитата на Закона за защита срещу дискриминация. По въпроса за евтаназията в обществото се проведе сериозна дискусия и не е нужно темата да се отразява подробно. Приетият закон забранява всички форми на умъртвяване на пациента от лекаря, а съгласно Наказателния кодекс асистираното самоубийство се преследва. Така на лекарите не е вменено да извършват евтаназия.
България беше първата страна, ратифицирала Протокола за биобезопасност към Конвенцията за защита на биоразнообразието. Прие се Законът за генетично модифицираните организми. Нашият закон е без съмнение най-строгият и ограничаващ в Европа. Дискусията по тези въпроси започна още през миналия парламентарен мандат, когато беше внесен проект за мораториум върху ГМО. Темата е много голяма и налага отделно описание. Но можем да кажем тук, че с новия закон се забранява на територията на страната да се отглеждат ГМО, съдържащи маркерни гени за антибиотична резистентност – причина за една от най-важните критики срещу ГМО поради възможността тези гени да се пренесат от вируси в други организми и човека.
По всички тези въпроси са водени и продължават да се водят дискусии, да се изтъкват аргументи и контрааргументи и да се пишат книги. Европейската конституция на практика беше одобрена. Предстои официалната процедура по приемането й. При присъединяването на България към Европейския съюз ние също ще приемем този документ, който ще стане част от нашето законодателство. Във втората част на този документ се поставят като фундаментални права редица биоетични принципи и норми като свободното и информирано съгласие в областта на биологията и медицината, забраната на евгенетичните практики, забраната да се използва човешкото тяло като източник на облаги, забраната на възпроизводство чрез клониране на човешки същества и пр. Вижда се, че България вече е отразила тези принципи в своето вътрешно законодателство, като при това нагласите в българското общество напълно съвпадат с доминиращите нагласи в другите европейски страни. И най-важното е, че нашето общество достигна до тези ценности по собствено убеждение, а не защото "Европа иска така". Принципите на биоетиката са в сърцевината на идеологията на християндемократите, именно защото те поставят на пиедестал правата на личността и човешкото достойнство, базирано на християнски ценности. Радостно е, че постепенно тези ценности се възприемат от все по-голяма част от европейското общество. Ето защо постчовешкото бъдеще, прогнозирано от Франсис Фукуяма, поне в Европа няма да се случи.
