Отворено писмо до моето второ Аз

Може би преди всичко ще искаш да узнаеш защо реших да пиша точно на теб? Труден въпрос. Или може би прекалено лесен. Всеки ден съм затрупан с писма и съобщения, аз самият изпращам безброй много, но въпреки това вече не си спомням откога не съм получавал писмо. Истинско. Хартиено, а не виртуално. Което да мога да докосна, да помириша, по гънките на което да се опитам да узная какви чувства са вълнували неговия изпращач.

Всеки ден си мечтая за това писмо, всяка нощ го сънувам. Всеки ден проверявам пощенската си кутия, но тя, уви, е празна. Тази празнота отеква като че ли в моята душа.

Много искам и да изпратя истинско писмо. Да изпиша сам всяка една буква, без досадното тракане на клавиатурата. Човекът отсреща да го очаква дълго време и също да проверява пощенската си кутия. Или може би дори да го запечатам в бутилка и да го пусна по безбрежните океански вълни.

Това писмо е в мислите ми. Неговите думи отдавна отдавна са приели своята форма и просто очакват мига, в който ще прелеят в реалността, родени от любовната игра между мастилото и хартията. Но за съжаление човекът, който трябва да го получи, не съществува. Или съществува, но просто не знае, че точно той е Избраният да го прочете. Отдавна търся този човек. Дълги години. Може би цял живот. И тъй като нашите пътища все още не са се пресекли, аз избрах теб – моето второ Аз. Не знам дали ти си по-добро от мен, по-лошо или сме напълно еднакви – едно цяло, но реших да ти пиша, тъй като предположих, че само ти можеш да ме разбереш. А ако не е така и греша – тежко и горко ми тогава!

Но сега се питам какво всъщност искам да ти кажа с това писмо? Не знам. Ако беше човек, за когото съм скъп, щях да ти кажа, че те обичам. Ако беше човек, който ме мрази, също щях да ти кажа, че те обичам. Но аз дори не знам дали съществуваш, как изглеждаш, какво е твоето истинско лице. Дали е като моето или много по-различно? Дали пътят, по който желаеш да вървиш, е същият, който съм избрал аз?

Не знам, но се надявам скоро да узная. Искам обаче да ти задам няколко въпроса: Днес, като се събуди, посрещна ли Слънцето с усмивка? А утре как ще го посрещнеш? Даде ли парче хляб на бездомното куче, което се приближи до теб? Остави ли монета на нуждаещия се? Изтри ли сълзата от бузата на човека до теб? Прочете ли онази стара книга, с фин прах по дебелите корици? Опита ли да направиш поне една малка добрина?

Не бързай с отговорите. А ако сега не успееш да отговориш на някой от тези въпроси, знай, че винаги ще има утре…