Екзистенция на българите – минало, настояще, бъдеще!?

Повод да се обърна към Вас ми даде мнението на един отец от българската енория в Московското подворие, според когото: “Когато духовните водачи на един народ са твърди и мъжествени, тогава този народ живее в благоденствие и благополучие!” Цитатът ми със сигурност не е точен, но със сигурност ми прозвуча силно, но вярно и актуално. Т.е. иска ми се да сте твърди и смели, за да живее нашият народ в православно и материално благополучие. Но това няма да мине без Божията воля, която прави човешките съдби ”велика бездна”.

Може да Ви се струвам наивен и дързък, но майка ми има един простичък, но мъдър извод: “Каквото му сърце искало, това и направил.” А на мен ми се иска да повиша Вдъхновението, Отговорността и Смирението на Вас и Вашите пасоми като преговорим нашата история според версията на свети Пайсий Хилендарски. Защо точно тези три душевни нагласи?! Защото мисля, че те най-много ни липсват на нашето съвремие и тяхната липса ни пречи да изпитваме тихата радост от общуването с Бога и шумната еуфория при успехи и причини в световното ни ежедневие. Защо точно според “История славянобългарская”? Защото много хипотези се появиха напоследък, които подлагат на съмнение официалната версия за зараждането и развитието на нашия народ и държава, но аз предпочитам да вярвам на твърденията на светец, който е пожертвал най-много в търсенето на истината за Бога, света и себе си. И я е намерил щом Църквата го е причислила към лика на светиите. Та каква информация е намерил Пайсии Хилендарски!? Той е разполагал с повече извори, защото през 50-те години на ХІХ век е проведено целенасочено унищожаване на литературни паметници от манастирите ни, сякаш са знаели враговете на нашия народ, че скоро ще имаме нужда от цялостна картина за миналото си, а това не е било изгодно на т.нар. “Велики сили”. Това, което следва да се отбележи, е че хилендарският йеромонах проследява нишката от синовете на праведния Ной – Сим, Хам и Яфет. Европейските народи са наследници на третия – Яфет, част от които са славяните, а пък “най-славни между славяните са българите – първи те са имали царе и патриарх, първи те са се кръстили”…

Авторът не разделя никъде славяните от българите, както е модерно сега, и което ми е още по-интересно, че никъде не споменава думата “траки”. Защото, според доц. Ганчо Ценов, гърците и римляните са наричали “траки” чуждоплеменниците, както и варвари, хуни, готи, скити и т.н. Тогава характеристиките на народите са били определящи за името им, а не принадлежността им към определена социална формация (държава), както е няколко века по-късно. ИЗВОД: Ние сме наследници на Афет, а не на Сим, т.е. ние не сме азиатци, а европейци! Друг интересен момент, който все повече се доказва напоследък, е че първото заселване на българите на Балканския полуостров – и то чак при Охрид – се е случило през IV век!! Доцент Ганчо Ценов твърди, че тогава сме и покръстени, но Пайсий Хилендарски посочва като първи кратковременен покръстител на нашия народ цар Тривелий ( а ние го знаем като кан Тервел). Никъде не се споменава за Аспарух, а се говори за цар Батоя по това време. А основна черта на нашите предци е това, че “са били страшни и непобедими във война”! Важен факт, според мен, който обяснява и официалната версия за равнопоставеното ни държание спрямо Византия, която за мен между другото е образец за християнска държава, особено по време на благочестивите си императори. Писателят никак не се съмнява, че светите братя Кирил и Методий са българи, както и учениците им. Да не говорим, че самите първоучители са били в България, а ние знаем, че едва ли не техния крак не е стъпвал тука?! Йеромонах Пайсий твърди, че България пада под османско владичество през 1370 г. и е съществувала 980 години ( на Балканския полуостров )! Не бива да забравям и един много важен факт от повествованието на автора, а именно, че той много често потвърждава Божията воля като причина и благословение за великите и трагични събития от миналото ни.

Това важи за всички времена и народи, но само вярващите са убедени в това. И близкото ни минало е не по-малко славно. И то започва активно с възстановяването на статута на Българската православна църква през 1872 г.! В следващите десетилетия тя благославя царете и управляващите ни, воините и учителите ни. А държавата ни става “перлата на Европа” и в икономическо, и военно отношение! Големите нещастия започнаха с Берлинския конгрес, където Европа показа своя страх от стара и велика България и направи всичко възможно тя да не възвърне етническите си и културни граници. Те се засилиха с мегаломанията на княз Фердинанд, който избра по-лошата част от управлението на цар Симеон I, а именно по пътя на войната. Своя апогей злините за страната ни получиха, когато благодатната помощ на Светата Троица беше отхвърлена при комунизма, а можещите и вярващите й жители бяха отстранени или обезсилени! Има и друго важно доказателство за силата на българската нация, а именно държавата Македония!? Всеки е снизходителен с по-слабия, но иска да се съревновава и да граби по-силния. Така е и с държавите. Защо мислите, че Охридската архиепископия е унищожена от Османската империя чак през ХVІІІ век?! Защото е била първата българска епархия от времето на император Юстиниан Велики.

Бъдещето?! То ще е по-светло, ако “търсим Божията правда, а всичко останало ще ни се придаде”. А ще я намерим по-лесно, ако назовем нещата с истинските им имена. Те са казвани много пъти от различни писатели и учени в богословието и политологията, но дано бъдете снизходителни към мен лаика и обикновен мирянин. Каква мислите, че е целта на глобализацията, част от които са “присъединяването ни към евроатлантическите структури”? Целта е светло бъдеще, но не и за православните християни. Те и с телата си ще излязат от света, защото ще бъдат принуждавани да се поклонят на най-големия езически бог, който за разлика от всички останали няма да е истукан, а жив човек, имитиращ живота на Иисус Христос. Как ще се предпазим от “мерзостта на запустението” и най-голямата сатанинска прелест?! – Като престанем да строим тухлени храмове, а започнем да ги пълним с богомолци. Като превърнем себе си в храмове на живия Бог. Като научим на вероучение не само учениците, но и техните учители. Като възпитате в благочестие не само енориашите, а и техните енорийски пастири. Като вкарате университетските преподаватели в църковната йерархия и ги направите епископи, защото сте митрополити без епископи – епархиите си нямат духовни пазители и водачи. Като казвате на политиците истината в очите, а не им пригласяте в унисон и се водите по техния акъл, който бяга от Христовата истина и благодат.

Съжалявам, ако ви се струвам дързък, но залогът е твърде голям. Залогът е спасението на нашите души. А те в България са няколко милиона. А всяка една душичка е по-ценна за Бога от целия сътворен от него свят!!!

Послепис: Аз искам да стана свещеник един ден, но вие чакате протестантите от НАТО да възстановят военното ни духовенство.