Кой кой е в православното семейство
На всяка консултация по проблемите на семейните отношения аз преди всичко се интересувам кой е главата в това семейство. Защото именно този въпрос определя отношенията между съпрузите. И наистина, в повечето не съвсем здрави семейства се оказва, че мъжът не е явен и неоспорим глава.
Защо е толкова сложно съпругът да е глава?
Защото на нас ни е най-лесно да следваме образеца, който сме виждали в семейството на родителите ни. А как е било там?
Ако това семейство е било проблемно, то там или изобщо не е имало баща, или е бил алкохолик, или пък глава на семейството е била мама.
И ето на, венчават се: тя от семейство, където глава е била мама, а той – от семейство, където татко не е имало изобщо. И дори ако и двамата имат напълно християнски представи за семейната йерархия, правилна йерархия не се създава. Някак от само себе си става така, че съпругата заема мястото на лидера или поне на сивия кардинал. Често пъти се води борба между това, което е правилно, и това, на което сме свикнали, но колко трудно е да преодолеем силата на навика!
А трябва ли съпругът да е глава?
Психолозите атеисти обикновено казват: „А защо мъжът трябва да е глава? Това съвсем не е задължително! Както е удобно на двамата, така да бъде“.
Може и да има такива семейства, където жената е глава, и при това на двамата им е добре. Но аз такива семейства не съм виждал. В моята практика, дори ако това е семейство на пълни атеисти, хората пак не се чувстват добре. Мъжът не се чувства на своето място, ако е втори. Жената не се чувства защитена, ако е първа.
Значи ненапразно Господ е определил глава на семейството да е мъжът. И това не е някакво формално религиозно нареждане, това е изискване на самата човешка природа. И така ще бъде винаги, колкото и да повтаряме на хората, че трябва да е обратното.
За щастие ние сме православни християни и за нас е по-лесно да го приемем, защото за това ни говорят не психолозите, за това ни говори сам Бог.
Как съпругът да стане глава?
При днешната деградация на институцията семейство описаната ситуация не е нещо рядко, напротив – тя е съвсем типична: малцина са имали късмета да израснат в семейство с нормална йерархия. И как в тази ситуация мъжът може да изпълнява функциите си на глава?
Преди всичко желателно е и двамата съпрузи да искат онова, което е наредено от Бога, което е правилно. Тоест съпругът да иска да бъде глава, а съпругата да го насърчава и да му помага.
Ако само един от тях се стреми към това, нещата стават много по-трудни. На мъжа му е много трудно, ако жената не му помага, а се бори с него за лидерското място. И на жената е много трудно да види в мъжа лидер, ако той се дърпа и се страхува да поеме тази всъщност доста тежка отговорност.
Как съпругата помага на съпруга да стане глава?
И така, желателно е и двамата да го искат, но какво собствено трябва да правят? Ролята на жената е да подкрепя съпруга си и да не всява у него съмнения в неговите сили.
Да допуснем, че съпругът е взел някакво решение, но нещата не са потръгнали, решението се е оказало не най-доброто. Мъдрата съпруга в този случай не се кара на съпруга си, така че следващия път вече да го е страх да поеме отговорност и да вземе решение. Тя или мълчи, без да се прави на обидена, без да проявява злорадство, или пък го подкрепя, утешава го, казва: „Няма страшно, всичко е наред, следващия път ще успееш“.
Когато той проявява лидерски качества и решава нещо, тя приема това. Ако това е мъдра и умна жена, тя може да влияе върху процеса на вземане на решения, но в мека форма. Можеш да притискаш човека „отгоре“, като му говориш с команден тон, а можеш и женствено, „отдолу“ нещо да му подсказваш, загатваш, внимателно да го насочваш.
И дори скандали можеш да правиш женствено! Жените имат емоции и не са длъжни да ги пазят само за себе си. Ала дори скандалът, дори вопълът: „Защо не си направил еди-какво си?“ може да идва „отгоре“, от позицията на началник, а може да бъде и женствен, мек. Вопълът „отгоре“ предизвиква у мъжа съпротива и ожесточение. Вопълът „отдолу“ – съчувствие, събужда мъжественост и отговорност.
На всичко това можем да се научим и доста жени трябва да се учат на това – да бъдат женствени, отстъпчиви, меки. А това съвсем не изключва ум и мъдрост.
Трябва ли съпругът да поставя съпругата „на мястото ѝ“?
В някои крайни случаи – да. Но не борбата с нея е главната му задача. Та нали лидерството му съвсем не е в това: „аз съм ти началник, а ти си ми подчинена“. Не, разбира се! Истински силният мъж съвсем не се нуждае от това – да се усеща началник. Лидерството на мъжа е по-скоро в чувството му, че е отговорен за всички и за всичко. Мъжът взема решенията не защото иска да бъде началник, а защото усеща отговорност за това всичко в семейството да бъде добре. А в едно православно семейство – и отговорност пред Бога.
За да бъде мъжът истински глава на семейството, той трябва да съответства на тази роля! А много хора дори не разбират какво всъщност означава тази роля и как да трябва да ѝ съответстваме. Ето защо ще изброя тук три основни точки, които според мен правят мъжа достоен за позицията на лидер, глава на семейството.
Точка първа: отговорност
В какво се състои отговорността? Преди всичко това е отговорност за собствените думи. Обещах – направих. Казана дума – хвърлен камък. Това е крайно важен принцип в живота на мъжа, пък и на всеки човек.
Защо? Защото ако човек не се ръководи от този принцип, той няма да може да реализира своите планове, обещания, намерения. Каквото и да планира, каквото и да обещава, не излиза нищо, ако той не е свикнал да държи на думата си. Думите при него са едно, а делата – друго. Как да довериш на такъв човек лидерското положение в семейството?
За да бъдат делата ти съответни на думите, трябва, първо, да приказваш по-малко, да даваш по-малко обещания. Когато обещаваш нещо, трябва помислиш: способен ли си да го изпълниш? Да избягваш самохвалството и лъжите, защото те напълно разрушават способността ти да спазваш думата си. Излъгал си един път – друг път вече нищо няма да се получи.
Не че трябва да сме безпогрешни; на човека е свойствено да греши. Но трябва да се стремим към това – грешките и несъответствията между думите и делата да бъдат колкото се може по-малко. Това е напълно реално – да поддържаш единство между думите и делата и да минимизираш количеството грешки. Но и жената трябва да те подкрепя и да не ти се кара за всяка твоя грешка.
Какви са сферите на отговорност на мъжа в семейството? Ясно е, че ние се стараем да осигурим семейството си материално. Случва се жената да печели повече и това не е рядкост. Ако тази жена е умна, тя не прави от това извода, че „аз нося парите в семейството, значи аз сама ще се разпореждам с тях, значи аз съм главата“. Ако жената разсъждава така, то по-добре да си живее сама.
Мъжът е изпълнил задължението си да осигури материално семейството си, ако е направил всичко, което е достъпно за него, което е способен да направи. Не всички могат да бъдат бизнесмени и не всички трябва да бъдат бизнесмени. Мъжът и жената трябва да се ръководят не само от своите природни възможности, но и от своите природни наклонности. За човека е нормално да търси самореализация в професията си. Да речем, че мъжът харесва Христовата професия – дърводелството: нека той да печели от това, нека не се прави на бизнесмен и търговец, какъвто не е. С дърводелство също могат да се печелят пари и това ще е по-естествено и нормално за човек, който харесва това. А хората постигат успех най-често в онова, което харесват.
Второто, за което отговаря мъжът, е безопасността. Тук всичко е ясно: мъжът е по-силен и затова той отговаря за всичко, което е свързано с безопасността, с отношенията с външния свят.
Често срещам на консултациите си жени, които са получили тежка душевна травма от това, че татко е бягал настрана, когато е трябвало да се погрижи за безопасността на семейството. Трябвало е да отиде в училище и да защити дъщеря си от тормоз, а той си е правил оглушки. Или навън хулигани са обиждали мама, а татко фактически не е направил нищо.
Това не е въпрос на физическа сила. Да, ние невинаги можем да се справим с всяка агресия на физическо ниво. Но убива и децата, и семейството самият факт, че мъжът се страхува дори да се опита да направи онова, което е длъжен да направи! Това е много разрушително. Добре е, ако мъжът е в добра спортна форма, може да се бие, но не това е най-главното. Главното е да знаеш, че носиш отговорност, и да си наясно, че при никакви условия не можеш да се освободиш от тази отговорност и да я прехвърлиш върху някой друг.
Разбира се, мъжът отговаря за всички домашни дела. Има жени, на които им харесва да цепят дърва, да забиват пирони, но все пак истинският мъж не може да се чувства нормално, ако с тези неща се занимава жена му. Не е трудно да се научим на това, всеки може да го прави.
Е, и най-после нещо, което не всички разбират – мъжът отговаря за децата в еднаква степен с жена си! Много мъже смятат, че ако печелят достатъчно пари, то с това са изпълнили дълга си към децата и семейството: децата са нахранени, облечени, обути, какво още?
Не! Мъжът отговаря за възпитанието на личността на детето! А възпитанието на личността е невъзможно, ако детето не взаимодейства с татко и мама в еднаква степен. За момчето бащата е пример, за момичето – пример за бъдещия ѝ съпруг.
Точка втора: сила и доброта
Ясно е защо мъжът трябва да е силен. А добротата е обратната страна на силата и главната ѝ проява във всекидневния живот. Силният човек може да бъде снизходителен, може да бъде добър.
Мъжът трябва да е достатъчно великодушен, за да прощава на жената и децата дребните им слабости. В това силата на мъжа се проявява повече, отколкото във физическата му якост.
Истински силният мъж е снизходителен и добър. Ала как да станем такива?
За съжаление, това невинаги е лесно. Защото добротата е следствие на любовта, както казва св. Лука Войно-Ясенецки: „Любовта е върхът на всички съвършенства“. Не можеш да си добър, не можеш да обичаш, ако си психологически повреден или си роб на страстите си. Тук е нужна и борба със страстите, и преодоляване на психологическите ни несъвършенства.
Това значи, че точка втора – силата и добротата – изисква от нас духовен и психологически труд върху себе си.
Точка трета: авторитет
За да бъде глава на семейството, мъжът трябва да притежава определен духовен и морален авторитет. Когато записвах видео за моя ютуб-канал, аз се опитах да обясня това така, че да ме разберат и мъжете атеисти, та нали и на тях често пъти им се иска да бъдат глави на своите семейства.
Това беше сложно! Обяснявах, че мъжът трябва да вижда по-надалеч, както кормчията на кораба гледа далеч напред. Той трябва да разбира от повече неща, както корабният техник по-добре разбира принципа на действие на корабните машини.
С православните християни е много по-лесно в това отношение. Ще се изразя така: мъжът трябва да е най-малкото не по-малко духовно развит и активен от жена си.
Ако жена ви е църковен човек, наистина търси спасение, старае се да живее в съгласие с Бога, а вие в това отношение не сте ни такъв, ни онакъв, то вие не можете да бъдете глава на семейството. Защото главата на семейството, каквото и да говорим за него, е кормчията на кораба. Това е онзи, който гледа напред, вижда по-надалеч от другите и знае накъде отива корабът.
Мъжът трябва да решава не само битовите дела. Преди всичко той трябва да решава стратегическите въпроси, а стратегия без правилни духовни цели не може да има, защото всичките ни цели, които си поставяме в този живот, се подреждат след главната цел на живота ни. Ако тази главна цел е християнска, православна, правилна, то и стратегията на семейния живот може да бъде правилна. И всички задачи вече могат да се решават в рамките на една правилна йерархия на ценностите.
В това отношение мъжът има преимущество. Дори при напълно равни условия: еднакви знания, еднаква степен на въцърковеност и духовна активност, мъжът има онова преимущество, че жената все пак по-често се поддава на емоции и залита към крайности. Мъжът по самата си природа е по-способен да запазва хладнокръвие и трезвост, в това число и в духовните неща.
Но още по-добре е, ако той повече чете, повече се моли, по-дълбоко разбира и тълкува духовните неща. Мъжът трябва да тълкува на домочадието си Словото Божие, да обяснява трудното и неясното, да бъде истински глава на домашната църква. Така той ще предизвиква уважение и почит у всички членове на семейството. Всички ще разбират защо трябва да му вярват и да го следват. Мъжът и бащата ги води и ги води в правилна посока – към Бога.
Как да станем такъв духовен авторитет? Най-малкото трябва да имаме твърда вяра и непоколебимо упование в Бога, за да учим на тези неща и семейството си. Всичко останало може да се придобие. Ако все още не сте достатъчно църковен човек, ако нямате сериозни познания в духовните неща – трябва, разбира се, да се стремите да ги придобиете, да се молите повече, да се причастявате по-често, да четете по възможност всеки ден Писанието и други духовни книги, а не само да висите в социалните мрежи, забили нос в компютъра или телефона си.
Ако искате да бъдете глава на един християнски дом, трябва да сте лидер и в християнските добродетели, и в християнските дела на вашето семейство. А най-главното християнско дело е, разбира се, насочено навътре – към душата. Да следите състоянието на душата си – как се развива тя, как побеждава страстите и в каква степен придобива главните показатели на духовния живот: радостта, мира и любовта.
Превод: Андрей Романов
Източник: Pravoslavie.ru
