Семейният консултант Зоя Димитрова: „Идеално виждаме какво куца на човека до нас, но ни липсва зрение за собствените ни недъзи“
„Училище за семейни“ e инициатива на групата „Православна младеж“, която стартира през есента на 2016 година. Срещите от инициативата са насочени не само към най-младите двойки, но и към тези с повече опит – те имат възможност да споделят проблемите си със съмишленици във вярата, а всичко това се ръководи от богослова и семеен терапевт Зоя Димитрова.
Тя завършва така наречения „първи женски випуск” на Богословския факултет. Междувременно учи и в Историческия факултет. След това става учител по история и религия, а малко по-късно печели конкурс в телевизия „Вяра“ с проекта си за авторско предаване „Православен семеен консултант”. Тази дейност изостря и нейния интерес към работата със семейства. Ето защо записва магистърската програма „Семейно консултиране” на Центъра „Български институт за отношения между хората“ към Нов български университет.
Посреща ни в уютната атмосфера на своя кабинет, за да поговорим за вълненията, желанията и проблемите на младите двойки…
Откога се занимавате със семейно и индивидуално консултиране и как свързвахте тази практика със светоусещането си на православен човек?
Още от 1999 година. Тогава с протойерей Христо Димитров (и мой съпруг) създадохме катехизаторско училище за възрастни към столичния храм „Свети Дух”. Нашата обща работа с енориашите беше и в основата на по-задълбочения ми интерес към семейното консултиране, защото голяма част от хората, които минаваха в годините през училището, имаха нужда и от знания в областта на семейните и брачни отношения. Но години наред това беше само идея и мечта. До 2016 г., когато се оказа, че същата идея е хрумнала и на младите хора от “Православна младеж“. За разлика от мен, те се оказаха достатъчно предприемчиви, смели и решителни да превърнат мечтата в реалност и така, с необходимото благословение, се появи „Училище за семейни”.
Има ли интерес към подобен тип срещи?
Училището за семейни е инициатива на Православна младеж. Те направиха подбор на двойките, които да се включат в срещите. Тяхна е и идеята да се работи в група и това е доста по-различно от работа с една двойка, със семейство или индивидуалната работа в семейна перспектива. За мен самата, като лектор и водещ на срещите, точно този формат е нещо ново, в известна степен бях дори скептична, но обратната връзка, която получаваме от участниците в групата, е обнадеждаваща за ползите и смисъла на груповата работа. Желанието и стремежът на двойките за промяна към по-добри отношения в семейството е водещ мотив за включването им в тази инициатива.
Кои са трудностите пред участващите двойки, какви са страховете и притесненията им?
Най-често срещани са трудностите в комуникацията между членовете на семейството. Естествено, тезитрудности са различни и са свързани с различните етапи на жизнения цикъл на всяка от двойките. Но като цяло хората сякаш трудно се чуват и оттук – трудно се разбират. Недостатъчно добрите умения да чуваме другия ни прави и по-неусетливи към това какво се случва с него. Затова и не успяваме да откликнем достатъчно, когато човекът до нас се нуждае от подкрепа и разбиране. Основните страхове на семейните двойки са свързани както с настоящето, така и с бъдещия им съвместен живот и трудния процес по преодоляване на житейските предизвикателства в личен, битов и социален план.
Може ли православното учение, духовните напътствия на отците на Църквата реално да помогнат на двойките за разрешаването на конфликтни ситуации?
Свети Йоан Златоуст нарича семейството „малка църква”, и заедно със Свещеното Писание, поученията на светите отци са важна част от живота както на всеки православен християнин, така и на всяко православно семейство. Прошката и молитвата са първи по важност помощници за справяне с трудностите в брака и семейството.
Кои теми най-вече провокират интереса на семейните двойки?
Темите са в доста широк спектър – от личностното развитие и ролите на мъжа и жената в семейството, през проблеми в комуникацията, овладяването на гнева и борбата за власт в двойката, до кои сме и кое е нашето място в обществото; мястото на духовния отец и храма в живота на семейството. Също така: възпитанието на децата, отношенията на двойката с техните родители, с приятелите и колегите и др. Например, когато една двойка смята, че има проблем с децата, почти винаги всъщност става дума за проблем между самите тях и то не в ролята им на родители, а в съпружеските им отношения.
Как преминава една ваша среща в „Училището за семейни“?
В началото беше направен подбор на темите за определен брой срещи. Всяко семейство представи свой набор от теми и направихме обобщен вариант. Всяка тема се представя със съответната проблематика от психологически и от богословски ракурс.
Групата беше предвидена за 10 семейства, но реално се оказа, че в рамките на 120 минути това е твърде много и към момента двойките са пет. Срещите започват с представяне на конкретната тема, която е избрана за срещата, а след това идва ред на дискусия. Въпросите на участниците винаги са лично ангажирани, защото всеки прави своя интерпретация по темата. Обичайно хората се притесняват да говорят за проблемите си, дори и в затворена група, още повече когато се отнася за личните отношения в двойката.
При нас обаче личният момент е много ярък и силен. Практиката показа, че споделянето в този формат е полезно както в индивидуален, така и в групов план.
Кое е най-важното нещо, което искате участниците в проекта да разберат, за да изградят по-здраво семейство?
В рамките на инициативата „Училище за семейни” има и група за предбрачно консултиране. Тя включва десетина младежи – вдъхновени и силно мотивирани да изградят добри семейства и затова искат отсега да положат усилия в подготовката за нещо, което предстои да се случи в бъдеще. Те са хора, които са готови да работят най-вече върху себе си. Трудно е. Това е и психологическа, и духовна работа, в която се изисква доста самодисциплина. Често цитирам св. Паисий Светогорец, който казва: „Огромен егоизъм е да си въобразяваш, че притежаваш способност да поправяш другите”. В живота промяната е лично решение, дело и труд. Промяната се случва трудно, бавно, но е възможна.
Тук при нас тези млади хора правят точно това. Осъзнават личните си проблеми и започват сложна и тежка работа в тази посока – за вътрешна промяна. Стъпвайки на този път младите хора вече не са толкова категорични и взискателни в преценките си към другите. Защото повечето от нас идеално виждаме какво куца на човека до нас или с когото искаме да бъдем, но нямаме зрение за собствените си недъзи.
Давате ли им съвети?
В „Училище за семейни” хората научават това, което е важно за тях, ако се вслушват в разказите на другите и почувстват необходимия им подкрепящ контекст, за да споделят собствения си опит. Така те често сами достигат до правилното решение и това е тяхно постижение.
Каква е Вашата лична мотивация да сте част от екипа на „Училището за семейни“?
От една страна, това съвпада с професионалния ми път и интереси като богослов и като семеен консултант. От друга страна, съм приела професията си за кауза и работата в „Училище за семейни” е възможност да бъда полезна на много млади хора и техните семейства.
Когато в основата на всичко е Любовта, всеки проблем може да се преодолее с желание и работа. Не случайно свети апостол Павел казва, че любовта всичко побеждава. Тази любов, която можем като християни да дадем на ближните си в Божия храм, в енорията, в обществото, е значима помощ, но всеки има нужда да усети най-вече любовта в семейството си. Тя е тази, която може да повдигне човека, когато е паднал, и да го мотивира да върви напред и към спасението си.
Какви резултати бихте искали да се видят от „Училището за семейни“ след време?
Терапията на душата преди всичко означава лекуване и освобождаване на ума, а, както казва митрополит Йеротей Влахос (автор на термина „православна психотерапия“), християнството и най-вече Православието има твърде много психотерапевтичен потенциал. Православието е терапевтично учение и всички средства, които използва, са насочени към изцеляването на човека и насочването му към Бога. Защото за да постигнем общение с Него и за да достигнем блаженото състояние на обожение, преди това трябва да се излекуваме. Това е целта на всички ни.
Надявам се всички участници в „Училището за семейни” да имат постоянна и непрестанна грижа един към друг. Това е начинът любовта между двама души да не се погуби.
