Иран очаква Месията

Източник: Время Новостей

Страхът от Иран тормози западните държави. Ислямската република, която заплашва да се превърне в ядрена сила, трови живота на много световни политици. Но какво се крие зад тази заплаха – пресметливо следване на интереси или апокалиптична религиозна визия? Известният немски публицист Бруно Шира, автор на излязлата наскоро в Германия книга "Иран – бомбата за Европа", търси отговор на този въпрос.

Не, Ахмадинеджад беше избран демократично. Мисля, че днес за него биха гласували дори още повече иранци. Наистина иранските богаташи, които живеят в северните квартали на Техеран, са антипод на бедняшката маса, която подкрепя Ахмадинеджад. Повечето от тях мразят днешния президент. Но те са твърде малко. Европейците направиха грешка, мислейки, че те са ядрото, което изразява религиозните и политическите настроения на съвременното иранско общество. За съжаление истината е друга.

Може би ако Иран се сдобие с ядрено оръжие, в Близкия и Средния Изток ще се появи онзи "баланс на взаимния страх", който ще донесе политическа стабилност?

В Иран имаме работа с религиозен елит, който изпълнява "свещен обет". Един ден тези хора непременно ще използват оръжието, което ще притежават. Не мисля, че в този регион може да се говори за ядрен баланс. Да, в случая с иранското ядрено оръжие ние можем да приемем, че в действията на иранските молли присъства известен рационален елемент. Но всичко това се обезсилва от мощния ирационален фактор, който определя идеологическата база на Ислямската република. Това е искрената вяра в скорошното пришествие на Махди, Месията, който ще подготви вярващите за Страшния съд и възкресението. Вярата в крайността и апокалиптичността на земното битие е издигната в ранг на държавна политика. Всичко това е нерационално от наша гледна точка, но е във висша степен рационално за иранците.

Включително и за Ахмадинеджад?

Президентът Ахмадинеджад е искрен мюсюлманин, дълбоко вярващ в освещаващата, обновителна сила на мъченичеството и мъченическата смърт. Срещал съм в Иран молли, които проповядват мъченичество, а след това предпочитат да си стоят у дома и да си пийват уиски. Но познавам и много други носители на властта в Ислямската република, готови да приемат мъченическа смърт, за да отидат в рая. Ахмадинеджад е един от тях. Той не е корумпиран, презира всичко земно и светско. Той е аскет – достатъчно е да видите старата му разбита кола, с която пътува. Моето далеч не най-ново сако би било разкошен предмет за гардероба на Ахмадинеджад.

През последните 50-60 години всеки египетски, саудитски или сирийски политик говореше за необходимостта да се унищожи Израел. Но никой от тях не вярваше сериозно в това, което говореше. Но ако за това говорят президентът Ахмадинеджад или духовният лидер на Иран Али Хаменеи, можете да бъдете сигурни: те имат предвид тъкмо това, което казват.

Истината е, че Ахмадинеджад смята себе си за мисионер – човек, на когото Бог е възложил да доведе докрай делото на иранската революция. Той възнамерява и да я разпространи извън пределите на Иран. В началото свещените идеали на революцията трябва да се приемат в целия ислямски свят, включително и сред сунитите. За Запада дори само това би станало заплашителен сценарий на развитие на революцията. Но главната цел на живота на Ахмадинеджад е да спечели глобалната свещена война срещу западната цивилизация, затънала в порнография, алчност и всички земни грехове.