Доц. Димитър Попмаринов: Обществото има нужда от богословите

 

Въпросът за т. нар. „реализация” е неправилно заложен като предпоставка. Той клони преди всичко към неговото формално икономическо, пазарно измерване. За да се придобие представа за неуместното, непрофесионално разбиране за т. нар. „реализация” в направлението Религия и теология може да се погледне действащия в момента Национален класификатор на професиите и длъжностите от 2005 г. Така напр. за религиозни специалисти се казва: „В тази единична група са включени лица, които: увековечават светите традиции и религиозни вярвания; провеждат ритуали и церемонии във връзка с религиозни събития”; като религиозни длъжности в таблицата е записано: „архиепископ; викарий, владика, епископ…, пастор, поп, свещеник, проповедник…, теолог”. Вижте следния бисер от него, който дори и най-слабият студент не може да измъдри. За Религиозни специалисти е записано: „ В тази единична група са включени лица, които: увековечават светите традиции и религиозни вярвания; провеждат ритуали и церемонии във връзка с религиозни събития”. Разбираемо е, че по така заложените длъжности едва ли някой може да си представи, че специалността „теология” може да се класира на пазара на труда. Този класификатор показва формално, чиновническо отношение и пълно неразбиране на образованието, което се дава в направлението. Явно е, че съществува смесване и объркване на понятията и че когато се прави някаква статистика или социологическо проучване, те стъпват на такава нормативна основа.

 

 

Разбира се, че е актуален и ние винаги се опитваме и даваме, доколкото е възможно, отговор. Важно е, обаче, да се отбележи, че той не отговаря на по-горните критерии, заложени в класификатора. Завършилите богословие не непременно работят и се стремят да заемат точно тези длъжности в обществото. Богословското образование е в системата на университетското, светското образование и то е насочено не само към религиозните институции като такива, но и към обществото като цяло. В системата на либералното образование и на либералното общество, в които живеем не непременно е важно какво си завършил, а как се справяш. В хуманитаристиката, за разлика от точните и приложни науки, полето на реализация е доста широко. Нашето общество като цяло, а не само религиозните институции имат нужда от завършилите специалността теология. За това свидетелства и реализацията на голяма част от нашите завършили студенти, която обаче не може да влезе в тази класификация. В този смисъл може да се каже, че освен равните възможности, които имат с другите специалности, те имат и възможността да се реализират в съществуващите религиозни институции. За съжаление в този класификатор се отчитат само последните реализации. В така проведената класификация се изпускат и моментите на допълнителната квалификация, т.е. вътрешноуниверситетската мобилност на студентите и възможностите, която тя им дава и как те се възползват нея. 

 

 

Трудно е да се направи точна преценка. Мисля, че шансовете са почти равни.

Ако приложим механично аналогия със светското образование, където "поръчител" на образованието се явява съответният бизнес, коя би била "обществената поръчка" при богословието? Кой е нейният субект?

 

Не е възможно, а и не трябва да се прави опит за механични аналогии. Абсурдно е да прилагаме различни категории в една и съща и плоскост. Духовните стойности, ценностите не са пазар за картофи. Ако тръгнем в тази посока днес ще произвеждаме само картофи и самите ние ще се превърнем в картофи. Преди време имах разговор с един колега от Белгия. Стана дума също за „пазара” на богословите и другите „хуманитаристи”. Както и у нас, така и там те не са на върха на класацията за най-търсените на пазара. Но въпреки всичко политиката на страната е да ги поддържа, защото те са част от системата, върху която се гради ценностната система на обществото. Те са част от невидимия механизъм, от системата на духовни и интелектуални взаимозависимости, които крепят обществените отношения. Без ценностна система обществото се разпада, в това число бизнес, икономика и обществена система. Там, а и в други модерни общества с ясна политика и правилно изградена традиция в образованието, специалностите, които са пряко обвързани с бизнеса, до голяма степен се издържат от него. Тези обаче, които имат фундаментален характер, които инвестират в нематериален продукт, те са грижа на държавата, нейна политика, защото върху тях се крепи нейната сграда. Трябва да има равновесие между хоризонталните и вертикалните измерения в обществото. Ако то изцяло се икономизира и загуби духовна ориентация то непременно ще се разпадне. Ако пък подцени материалното отново ще стигне до същия край.

 

 

По този въпрос трябва да бъде питана институцията БПЦ. Моето разбиране е, че завършващите теология, в своята работа, където и да са в обществото, същевременно извършват и служение. То обаче не е формално служение, определено в длъжности и класификатори. То е служение на Църквата като свидетелство за нейното учение и вяра, а не само на БПЦ като институция. И аз смятам, че то е по-важно отколкото формалната институциална работа. И ако това нещо не се разбира дори и в средите на православните вярващи, то какво остава да се каже за светското съзнание. Богословското образование в този смисъл не е поръчка само на религиозните институции, но то е и обществена поръчка, обществото има нужда от него. Друг е въпросът дали тази нужда се осъзнава и доколко може да бъде формално измерена. Иначе ще ни настигнат думите на прор. Осия, че който сее ветрове ще пожъне бури (8:7). 

Какво бихте казали на онези младежи, които (особено след подобни публикации, споменати в началото), може би ще изпитат тревога за бъдещата си реализация?

 

Бих им казал това, което казвам на студентите още от самото начало, а именно, че оценките и дипломата сами по себе са нищо. Дипломата могат да си я сложат в рамка, да си я окачат на стената и да се хвалят на съседа си на чаша ракия. За студентите е важно какво се крие зад тази диплома, какво са научили като студенти, как се възползват от знанията, които са получили. Образованието не е само диплома. То включва личностно израстване, намиране да духовна и интелектуална среда, откриване и заемане на съответно място в обществото. И най-отличната диплома в най-търсената специалност не непременно гарантира „реализация”. За съжаление значението на тази дума напоследък е свито само до неговото финансово измерение. Духовната сфера не трябва да става заложник на икономическите и финансови зависимости.