„Господар и ратай“ от Л. Н. Толстой – представяне в Пловдив, Алея на книгата 2020
В рамките на „Алея на книгата“ Пловдив 2020 г. в Литературния кът на книжното изложение, издателство „Омофор“ представи повестта „Господар и ратай“ от Лев Николаевич Толстой. За книгата говори преводачката Венета Дякова, автор на въздействащото предисловие към съвременното българско издание.
Авторът едва ли има нужда от представяне. Даже някои не особено доброжелателни хора казаха: „Откъде – накъде „Омофор“, издателство за православна книжнина, ще издава книга на Лев Толстой!“ И друг въпрос би могъл да бъде зададен, но още не съм чула такъв… „Защо такава стара книга?“. Бидейки художествена проза, книгата е наистина прекрасна. Повестта на Толстой е прекрасна словесно, сюжетно, тематично; и доколкото ние сме хора четящи, би трябвало да се връщаме към такива творби…
Лев Николаевич Толстой разказва за двама души, богат стопанин, господар, и неговия ратай, работник за всичко, които пътуват през полето в ранната зима, след Никулден, с шейна; тръгват на свечеряване за съседно село, озовават се в снежна буря, в страшна непрогледна виелица; изгубват се сред зимното поле. През нощта господарят Василий Андреич изоставя спътника си, ратая Никита, за да спасява себе си; но и сам не може да се избави… Озовал се в смъртна опасност, пред лицето на смъртта, той преосмисля живота си…
Оказа се, че темата в този малък сюжет, който се развива за едно денонощие, е изключително актуална. И ще остане актуална, защото тя засяга въпроса за това, може ли човек да живее без Бога, и каква е неговата участ… Павестта съдържа един силен морален мотив, но и един дваж по-силен богословски мотив за това, че не можем да получим смисъла на живота си втурени и вгледани само в материалното. И ето колко директно внушението на тази книга съвпада с ден днешен и с днешните секуларни размишления на съвременния свят, който най-малко от всичко мисли за връзката си с Бога.
Повестта е отпечатана за първи път в списание „Северный вестникъ“, № 3 (март) 1895 г. Още в същата 1895 година тази творба на Толстой е преведена и отпечатана в списание „ИСКРА“ в Шумен.
…Което списание за литература, за обществен живот, художествена публицистика и изкуство напълно копира в добрия смисъл на думата руското издателство, в което е публикувана тази малка творба. Това е за чест на българската литература, която не е чакала някой да препоръчва големия руски автор, големия писател и, между другото, търсач на Бога… Толстой по свой начин търси Бога – с много лутания, с много грешки, с много своеволни идеи, които той се е опитал в живота си да осъществи…
Всъщност, в живота и смъртта на неговия герой има нещо автобиографично − и героят на повестта, и самият Толстой осъзнават и осмислят дълбоката и отвъдна връзка с Бога. Някъде там, в края на живота, самият Толстой, който е вечно в търсене − Господ му дава дълъг живот, докато осмисли своите дирения и преосмисли своите грешки и грехове, и той винаги се опитва да избяга от материалния свят, от тукашния, от земния свят, като потвърждение на това вечно негово дирене … − в последните дни на живота си той бяга от къщи. От какво бяга Толстой? …
