Пътят към промяната: доц. Димитър Попмаринов

„СУ приема документи за 17 специалности
[23-09-2008] Новинар [35 прочитания]Размер на шрифта: a |a |a|

Софийският университет „Св. Климент Охридски” приема документи за кандидатстване в 17 специалности, които останаха без студенти. Последният срок е днес, а на 26 септември ще се обяви класирането на приетите. Най-много свободни места останаха в специалността „Теология” – 31. За бъдещите богослови ще има и допълнителен изпит на 25 септември.“

А защо не и на 25 декември?

Заглавието на темата на сайта провокира моето любопитство но останах шокирана от нескопосаната формулировка на темата на предаването – как да се изпълни библейския модел. Всъщност, мислех че моделите могат да се прилагат, осъществяват, могат да се постигат – но да се изпълняват?! Всъщност, от интервюто така и не разбрах какво се подразбира под библейски модел (само двете думи могат да бъдат повод за дисертация, да не говорим, че взети заедно са повод за безброй интепретации в християнската култура. Да приемем, че авторите на предаването все пак (отново хипотеза) имат предвид православието като светоглед и начин на живот – ни знаех че вече сме стигнали до там да прилагаме модела, а не да се борим за оцеляването на българското православие. За съжаление темата ми напомни много за формулировки от рода „за всестранно развита личност“ и „В човека всичко трябва да бъде красиво“!

Много бях озадачена и от твърдението за демократизирането на ритуалите и особено на езика. Аз отскоро живя в чужбина и посещавайки православна литургия, с гордост останових, че целия православен свят проповядва на старобългарски език. Едва ли е той толкова неразбираем за съвременния българин, та затова той страни от църквата. И едва ли свещенниците проповядват на старобългарски „защото много често самите те не знаят какво четат“. Съжалявам, но мисля, че подобни мнения няма прокарат нови пътеки до храмовете ни и ще предначертаят проманя – но каква?

По на твърдението, че в моят коментар се чувства злоба по отношение на доц. Попмаринов, бих желала да уточня, че нямам честта да го познавам и ни най-малко не поставям под съмнение неговата професионална компетентност и авторитет. Относно черковно славянския – ако започнем да се връщаме назад, бих припомнила, че тази „редакция“ (както сами забелязахте) е повече БЪЛГАРСКА, отколкото руска. Тя е наистина редакция на СТАРОБЪЛГАРСКИЯ език. Но моята мисъл беше друга -дали в българските църкви се чете на църковнославянски, защото са неграмотни свещенниците – аз мисля, че по-скоро православието следва спазване на канона, то трудно би допуснало в една църква един свещенник да чете на един език, а в друга на друг. И още веднъж повтарям – че за мен, главният проблем на неразбирането на християнството не е в неразбирането на езика – а в пълното непознаване на православието. Вие вярвате ли, че след като се чете на новобългарски хората ще се затичат към църквите – не смятам.

„все ми се струва, че в подобен разговор трябваше да става дума за духовни ценности, за конкретни алтернативи за връщане на българите в църквите и за издигане авторитета на духовника – на неговото място и роля в обществото.“…

бих добавила в тоя дух: “ за все по-пълно задоволяване на материалните и духовни потребности на българския народ“ – една твърде разпространена формулировка от времето, за което доц. попмаринов говори между другите неща.

принципно уважавам вашите мнения, но мисля, че за съжаление в случая позицията ви е романтична. има много голяма вероятност доц.попмаринов да знае по-добре от нас с вас каква е подготовката на свещениците и практиката им. ако приемем последното за даденост, остава да решим как да се отнесем към този факт. може да пробваме да го маскираме, за да „прокараме нови пътеки към храмовете“, а може и да пробваме да се отнесем трезво и зряло към действителността, като съзнавмаме, че пътеките към храмовете са отдавна прокарани, а нашата работа е да ги намерим и следваме; и ако имаме сили и способности – да помагаме на други хора в това.

авторитетът на духовника не се създава с приказки (демагогията също е много характерна за ония времена), а с живот и служение.

намирам интервюто за много трезво и балансирано. съжалявам дълбоко, че е така оскъдно числото на академични преподаватели на богословието у нас, които имат подобна способност за анализ и оценка на църковната ситуация, както и способност да изкажат мисълта си нормално и честно.

Поколението, което направи кариера в БПЦ с доноси и подлости, вече си отива (слава Богу). За съжаление идва друго поколение, което е тайно или открито свързано с мутрите, с наркотрафика и масонството, което управлява България.
.
Не можем да разчитаме на нов тип свещеници, когато се ръкополагат предимно несретници, неспособни за нищо друго. Щом се окаже, че митрополията не може им изплаща заплати, те се озлобяват и занемаряват задълженията си или семействата им се разпадат.
.
Час по-скоро трябва да се въведе българският език в богослужението. По-добре по-кратки, но разбираеми служби с вдъхновена и основана на Библията проповед, отколкото безкрайно кананижене в кънтящите празни храмове.