Пътят към промяната: доц. Димитър Попмаринов



БЛИЗКИ ТЕМИ:

12 коментара

  1. Дон Кихот каза:

    „СУ приема документи за 17 специалности
    [23-09-2008] Новинар [35 прочитания]Размер на шрифта: a |a |a|

    Софийският университет „Св. Климент Охридски” приема документи за кандидатстване в 17 специалности, които останаха без студенти. Последният срок е днес, а на 26 септември ще се обяви класирането на приетите. Най-много свободни места останаха в специалността „Теология” – 31. За бъдещите богослови ще има и допълнителен изпит на 25 септември.“

    А защо не и на 25 декември?

  2. ignatii каза:

    Ами трябва да се попълнят свободните места – това са пари, нали? А пък дали са подходящи…

  3. dr rossy_koleva каза:

    Заглавието на темата на сайта провокира моето любопитство но останах шокирана от нескопосаната формулировка на темата на предаването – как да се изпълни библейския модел. Всъщност, мислех че моделите могат да се прилагат, осъществяват, могат да се постигат – но да се изпълняват?! Всъщност, от интервюто така и не разбрах какво се подразбира под библейски модел (само двете думи могат да бъдат повод за дисертация, да не говорим, че взети заедно са повод за безброй интепретации в християнската култура. Да приемем, че авторите на предаването все пак (отново хипотеза) имат предвид православието като светоглед и начин на живот – ни знаех че вече сме стигнали до там да прилагаме модела, а не да се борим за оцеляването на българското православие. За съжаление темата ми напомни много за формулировки от рода „за всестранно развита личност“ и „В човека всичко трябва да бъде красиво“!

  4. dr rossy_koleva каза:

    Силно ме озадачиха и твърденията на доц. Попмаринов, който вижда реформирането на църквата като следствие от изчистването на хората от „комунистическото време“. Без да съм превърженик на определени политически възгледи, защото считам политиката за пълна демагогия, си помислих, как ли ще бъдат определяни ценните хора и тези от режима. Защото сигурно е имало и ценни хора. И въобще – така ли трябва да си представяме реабилитирането на една духовна институция и дали смяната на едни с други (виждана така) е гаранция за положителна промяна. Все ми се струва, че в подобен разговор трябваше да става дума за духовни ценности, за конкретни алтернативи за връщане на българите в църквите и за издигане авторитета на духовника – на неговото място и роля в обществото.

  5. dr rossy_koleva каза:

    Много бях озадачена и от твърдението за демократизирането на ритуалите и особено на езика. Аз отскоро живя в чужбина и посещавайки православна литургия, с гордост останових, че целия православен свят проповядва на старобългарски език. Едва ли е той толкова неразбираем за съвременния българин, та затова той страни от църквата. И едва ли свещенниците проповядват на старобългарски „защото много често самите те не знаят какво четат“. Съжалявам, но мисля, че подобни мнения няма прокарат нови пътеки до храмовете ни и ще предначертаят проманя – но каква?

  6. antim каза:

    Уважаема dr rossy_koleva,
    забелязва се някаква неприязън към доц.Попмаринов. Не ми е близък човек, но не обичам злобните коментари. А езикът- да трябва промяна, ние имаме нужда от български, а не от църковно славянски, който все пак е някаква руска редакция, а не БЪЛГАРСКА….а кой е целията православен свят?

  7. dr rossy_koleva каза:

    По на твърдението, че в моят коментар се чувства злоба по отношение на доц. Попмаринов, бих желала да уточня, че нямам честта да го познавам и ни най-малко не поставям под съмнение неговата професионална компетентност и авторитет. Относно черковно славянския – ако започнем да се връщаме назад, бих припомнила, че тази „редакция“ (както сами забелязахте) е повече БЪЛГАРСКА, отколкото руска. Тя е наистина редакция на СТАРОБЪЛГАРСКИЯ език. Но моята мисъл беше друга -дали в българските църкви се чете на църковнославянски, защото са неграмотни свещенниците – аз мисля, че по-скоро православието следва спазване на канона, то трудно би допуснало в една църква един свещенник да чете на един език, а в друга на друг. И още веднъж повтарям – че за мен, главният проблем на неразбирането на християнството не е в неразбирането на езика – а в пълното непознаване на православието. Вие вярвате ли, че след като се чете на новобългарски хората ще се затичат към църквите – не смятам.

  8. antim каза:

    не знам дали съвременният български език ще накара мнозина да тръгнат на храмовете, но една душа да се привлече не е малко… а и онези, които са вътре нямат да стоят и да влагат недействителен смисъл на случващото се, а ще разбират същността…а кой канон определя езика на богослужението, нали св.ап.Павел говори за разбраните думи в църквата…

  9. iliana каза:

    „все ми се струва, че в подобен разговор трябваше да става дума за духовни ценности, за конкретни алтернативи за връщане на българите в църквите и за издигане авторитета на духовника – на неговото място и роля в обществото.“…

    бих добавила в тоя дух: “ за все по-пълно задоволяване на материалните и духовни потребности на българския народ“ – една твърде разпространена формулировка от времето, за което доц. попмаринов говори между другите неща.

    принципно уважавам вашите мнения, но мисля, че за съжаление в случая позицията ви е романтична. има много голяма вероятност доц.попмаринов да знае по-добре от нас с вас каква е подготовката на свещениците и практиката им. ако приемем последното за даденост, остава да решим как да се отнесем към този факт. може да пробваме да го маскираме, за да „прокараме нови пътеки към храмовете“, а може и да пробваме да се отнесем трезво и зряло към действителността, като съзнавмаме, че пътеките към храмовете са отдавна прокарани, а нашата работа е да ги намерим и следваме; и ако имаме сили и способности – да помагаме на други хора в това.

    авторитетът на духовника не се създава с приказки (демагогията също е много характерна за ония времена), а с живот и служение.

    намирам интервюто за много трезво и балансирано. съжалявам дълбоко, че е така оскъдно числото на академични преподаватели на богословието у нас, които имат подобна способност за анализ и оценка на църковната ситуация, както и способност да изкажат мисълта си нормално и честно.

  10. dr rossy_koleva каза:

    Благодаря Ви за коментара и за това, че следите моите мнения. Аз също чета с интерес вашите статии, защото зная, че са компетентно и професионално написани. Особено ми харесва и стила им. Безспорно съм съгласна с Вас, че доц. Попмаринов познава по-добре от мен студентите – богослови (аз имам честта да познавам студентите си -хуманитаристи) и не оспорвам този факт. В никакъв случай не съм и „за” маскирането на проблемите на българското духовенство. Но понеже темата на интервюто е „Пътят към промяната”, позволих си да изкажа мнението, че този път е свързан с издигане авторитета на свещеника, защото този авторитет е рефлексия на храма, в който ние търсим надежда и утеха. Доколкото разбрах от интервюто – трябва да сменим определена генерация – добре. Но не разбрах – каква ще бъде новата, какво ще промени в отношението си с миряните и до какви промени ще доведе това в нашата българска православна менталност.
    Надявам се, да сте истински права, че пътищата към храма са вече прокарани – надявам се все повече българи да минат по тях!

  11. Дон Кихот каза:

    Поколението, което направи кариера в БПЦ с доноси и подлости, вече си отива (слава Богу). За съжаление идва друго поколение, което е тайно или открито свързано с мутрите, с наркотрафика и масонството, което управлява България.
    .
    Не можем да разчитаме на нов тип свещеници, когато се ръкополагат предимно несретници, неспособни за нищо друго. Щом се окаже, че митрополията не може им изплаща заплати, те се озлобяват и занемаряват задълженията си или семействата им се разпадат.
    .
    Час по-скоро трябва да се въведе българският език в богослужението. По-добре по-кратки, но разбираеми служби с вдъхновена и основана на Библията проповед, отколкото безкрайно кананижене в кънтящите празни храмове.

  12. poklonnik каза:

    Писано е: „ Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, Докато всичко не се сбъдне.”(Мат.5: 18)

    Нека вникнем в Писанието: „…защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината. И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища. Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото. И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.(Лук.16: 8- 13).
    Жив ми Господ, но финала си е финал, по Божи промисъл.Каквото дробим това сърбаме. (спр.”Откровение на Св.Йоан Богослов)

Споделете в социалните мрежи