Защо е прието духовниците да имат бради?
Защо е прието от Българската Православна църква и повечето други православни църкви духовниците да имат бради? Каква е причината за това? Доколкото виждам, при черното духовенството брадите са значително по-дълги. Като студентка по богословие научих, че в Румъния например не си пускат бради. Забелязала съм, че сред католическите духовници носенето на брада се среща значително по-рядко – т.е. при тях е по личен избор. При по-младите духовници, наличието на дълга брада им придава зрял вид, изглеждат по-възрастни. На мен лично това ми въздейства респектиращо, но и дистанциращо.
Носенето на брада е традиция в Православната Църква. То е запечатано в съзнанието на вярващия народ и е станало нещо като „код” за разпознаване на православните духовници. Това не е нито канон, нито правило, нито каквато и да е законоподобна директива, имаща някаква „задължителна” важност. Разбира се, не брадата прави свещеника, но все пак както тя, така и расото например, предразполагат в повечето случаи другия към едно по-особено отношение спрямо свещеника. Ти казваш, че това чувство при теб е респект и дистанция, но аз не мисля така. Моето впечатление е, че външните белези на свещеническото призвание по-скоро скъсяват дистанцията между хората и духовника и допринасят общуването да е по-открито, по-човечно и по-искрено. И аз мисля, че точно по тази причина Църквата е възприела като традиция това нещо – защото е полезно и носи плодове. Пак казвам, че не расото прави попа – постоянното обличане със Светия Дух, Който животвори и освещава, е основното правило за всеки свещеник.
Съгласен съм с теб, че личният избор по отношение на външния вид е нещо много важно. Но аз разбирам този личен избор единствено като акт, чрез който аз най-пълноценно ще се проявя като личност, т.е. моят избор ще бъде съобразен с очакванията на другия, моят избор ще е заради другия и от любов към другия. Страхувам се, че в повечето случаи „личният избор” е тъждествен със суетата, а това наистина е страшно. Дай Боже да се опитваме със смирение да достигаме до тези изводи. Наистина е най-добре сами да усещаме тези неща, хубаво е някой да ни ги каже, да ни информира за тях, но личното преживяване е най-силното доказателство за истинността на традицията.
Бог да благослови!
отец Стоян
