Може ли християнинът да бъде и смирен, и амбициозен?
Отче, бихте ли ми помогнал в отговора как да съчетая желанията на родителите и приятелите си да бъда амбициозен, напорист и борбен със стремежа към християнска смиреност? Благодаря ви предварително за отговора!
В живота “чисти” ситуации няма. Всички ние почти винаги сме изправени пред дилеми, подобни на Вашата. Особено в млада възраст, в каквато предполагам сте Вие. И решенията, които вземаме, са мотивирани от нашата ценностна система. А ценностната система на нас християните би трябвало да бъде формирана от Божието Слово, съхранявано в Църквата.
Ние не се раждаме с готова изградена ценностна система. Ние я изграждаме. Цял живот, съзнателно или несъзнателно, правим точно това. Изграждането става под влиянието на множество фактори: Евангелието, Църквата, семейството, училището, обществото, молитвата и пр. Това не би трябвало да става хаотично. Ценностите, които ни ръководят трябва да са подредени в ценностна ска́ла. Трябва да се учим и стараем тя да бъде в съгласие с учението на нашия Спасител. А Той ни посочва за пример птиците небесни и полската трева, и ни казва кое в ска́лата на нашите ценности трябва да бъде “първом”: “Не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му” (Мат. 6:31-34).
Нали в Господнята молитва, с която започваме всеки ден, се молим за “насъщния хляб”, а не за всички блага на света, и то за “днес”, а не за всички дни на живота ни (вж. Мат. 6:11).
Трябва да се учим самостоятелно да управляваме и да направляваме живота си. Като правим грешки и особено като ги поправяме. И като се стараем да не ги повтаряме.
Трябва да слушаме и да се учим от родителите си, но най-напред трябва да слушаме и да се учим от нашия Спасител, за да имаме “живот в Неговото име” (Иоан 20:31). Само Той има “думи за вечен живот” (Иоан 6:68).
Мисля, че няма нищо лошо християнинът да бъде амбициозен, напорист и борбен. Всичко в живота се постига с воля и с борба. Определящото е към какво са насочени амбициите и борбеността ни. Ако целите, към които се стремим ни ползват само в този свят и през този живот, те са преходни и суетни. Ако дори максимално реализираме такива цели, дали няма да се оприличим на онзи човек, който решил да събори старите си житници и когото Господ нарече “безумник” (вж. Лука 12:16-21). “Защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си” (Лука 12:15). “Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” (Мат. 16:26).
Понякога психични проблеми на личността изглеждат или се представят като християнско смирение. Християнското смирение не е нито комплекс за малоценност, нито депресивно състояние. Трябва да различаваме смирението от примирението. Примирението е пасивно състояние. Християнството не проповядва пасивност. Истинското смирение е активно противопоставяне и борба с гордостта, тщеславието, користолюбието.
Живейте в Църквата: четете Словото Божие, молете се, изповядвайте се, постете, причастявайте се редовно и в същото време полагайте старание и амбиция за своето житейско и професионално реализиране. Не противопоставяйте едното на другото, а чрез вяра и смирение търсете Божията помощ и подкрепа за постигането на най-високите си идеали и стремежи.
Божието благословение всякога да ви напътства и съпътства.
Презвитер Стефан
