Трябва ли да сме овчедушни спрямо висшия клир?
Трябва ли, Отци, да бъдем овчедушни спрямо този висш клир? Мисля, че не е необходимо само да мълчим и покорно да слушаме. Властта не е власт, ако не се злоупотребява с нея. Владиците ни това го могат най-добре. Нима трябва да мълча и да не изказвам мнението си, защото те са владици, ли? Не мога да приема, че там, където има проблем, трябва да мълчим и само да слушаме!
Но за положението в Църквата сме отговорни всички ние. Въпросът Ви е малко неясен, но според мен много добър начин за преодоляване на различията е диалогът, а не мълчанието. Защо не отидете във вашата митрополия и не се опитате да разговаряте с епископа си, като зададете ясно въпросите и притесненията си; ако пък не желаете това, можете да му напишете писмо. Ако обаче си хвърляме само нападки зад гърба, нищо няма да се промени.
Знаете ли, за тази дистанция между клира и миряните сме виновни всички ние. Народът възприема епископите като висши служители, имащи специална власт, а на себе си гледа като на подчинени, имащи някакви малки права и задължения.
В Църквата обаче не е така. Свети ап. Петър казва за всички християни, че са : „род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина” (1Петър 2:9).
Това е Църквата, а тя си има свой предстоятел, избран от този народ, не да властва над нея, а да предстои пред лицето Божие и да пренася даровете от името на народа. Това са нашите епископи и презвитери.
В тяхно лице ние трябва да виждаме икони на Христос, макар и да са хора със своите недостатъци.
Най-много ще им помагаме, ако им показваме любовта си към тях. Само така можем да ги променим, защото те ще се замислят и, съзирайки грешките си, ще се опитват да ги поправят, стремейки се да станат достойни за нашата любов. Знаете ли, всеки човек иска да бъде обичан, дори и най-лошият. Промяната обаче става бавно.
Така че не ги мразете за слабостите им, а се молете за тях, защото Господ има властта да повика човека при Себе си дори и от греха му.
Трябва да имаме послушание към епископите, а не овчедушие, а послушанието към епископа е породено от послушание към Църквата. Ако епископът, обаче, учи нещо различно от учението на Църквата, то тогава естествено ние няма да го изпълняваме.
Завършвам отговора с думите на великия св. ап. Павел, който ни съветва така: „Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, – та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас”. (Евр.13:18).
Желая Ви мир и любов.
Ваш в Христа: отец Добромир
