Бог е любов
Любовта е залегнала в основата на Всемира, в основата на създаването на човека. Но грехът проникнал в него и го превърнал в порочно и осквернено същество, достойно за порицание и осъждане.
Някои наричат Христовото учение “Религия на любовта”, защото то обезвредило и обезвредява жестокостта и безсърдечието; облекчило съдбата на озлочестените: сираци, гладни, болни.
“Бог е Любов” – тези думи можем да тълкуваме по различни начини: и като Божия същност, и като отношение на Бога към хората, и най-вече като отношение между хората на земята. Защото ние имаме частица от Бога като сътворени по ”образ и подобие Божие”.
Според св. Йоан Златоуст: ”Любовта е несравнимо по-голям дар от този да възкресяваш мъртви, да даваш зрение на слепите и да вършиш всичко, което са правили апостолите.” Думите му ни разкриват ценността на този дар Божи и повтаряйки си ги често, трябва да се постараем да го придобием – да се обичаме един другиго. Всички хора сме чеда на Един Небесен Отец, братя сме помежду си и сме задължени да се обичаме, но не от чувство на симпатия, а като нравствен дълг. Иисус Христос умря на Голгота от любов, даде Себе си жертва за изкупление и спасение на грешното човечество.
Един поет бе казал: “ Само делото доказва силата на любовта.” Така и Бог на дело ни яви любовта Си.
Обикновено ние обичаме хората, когато заслужават нашата любов, но достатъчна е една погрешна стъпка, едно малко провинение и настъпва промяна в отношението ни към тях. Понякога хората се отнасят по същия начин и към Божията любов. Но това е погрешно. Бог не обича греха, който ние вършим, но Той обича нас и желае да се избавим от него и от зависимостта на сатаната.
Съществува голяма разлика между Любовта Божия и нашата любов. Иисус Христос е знаел, че Петър три пъти ще се отрече от Него, но продължавал да го обича със същата любов.
Бог ни създаде и ни доказа, че ни обича независимо колко пъти ще се отречем от Него. Божията любов е била преди всичко и тя ще бъде след всичко земно! Амин!
