Осемте дара

Църковните празници и именните дни са свързани с даване на подаръци. Във време на криза трудно се отделят пари за тази цел, а за съжаление често се оказва, че купеният подарък е излишен или нехаресван. Но има осем дара на човещината, за които рядко се сещаме и които не струват дори пукната пара. Кои са те?

1. Дарът на слушането. Това е една способност, свързана с доброто възпитание. Малцина от нас умеят да изслушват другите, без да ги прекъсват, без да се обръщат на другата страна или да се прозяват, без да обмислят отговора си. Трябва да се научим да изслушваме.

2. Дарът на емпатията. При непознати или слабо познати хора общуването трябва да включва поглеждане в очите, задължителна усмивка и ръкостискане. При близки хора и роднини близостта може да се изрази в прегръдка, целувки по бузите, потупване (не грубо) по гърба. Тези малки жестове изразяват нашето внимание и любов към ближните.

3. Дарът на смеха. Изпращането на карикатури, споделянето на анекдоти, разказването на смешни истории говорят, че имаме чувство за хумор и искаме да споделим приятното си настроение и да развеселим другите. Никой не обича мрачни хора, които излъчват отрицателна енергия и са погълнати от своята мизантропия.

4. Дарът на писмата и бележките. Въпреки че нашето писане все повече е електронно, а не хартиено, остава валидна необходимостта да обръщаме внимание на празниците на ближните и да ги отбелязваме с подходящо топло послание. То вдъхва оптимизма, че другите мислят и съчувстват на човека.

5. Дарът на комплимента. Вместо да осъждаме и обиждаме постоянно хората, по-добре е да намерим повод да им направим комплимент. Той трябва да е кратък и искрен. На всекиго е приятно да чуе думи като: „Този костюм много ти отива”, „Добре свършена работа, браво”, „Вечерята беше незабравима”.

6. Дарът на добротата. Всеки ден намирайте повод и възможност да направите добро на някого. Дали ще извършите безкористна услуга, ще дадете известна сума или ще простите дълг, ще нацепите дърва или ще подарите дрехи, които не ви трябват, няма значение. Важното е да е сторено от сърце, а не със задни мисли.

7. Дарът на самотата. Всеки от нас се нуждае от минути, когато да остане сам със себе си. Това се отнася както за нас, така и за останалите. Постоянното натрапване и опитите за манипулиране на хората дразнят. „Достойнството на човека се измерва по това, доколко той е способен да бъде самотен” (Фридрих Ницше).

8. Дарът на приветливостта. Авторът на библейските Притчи сравнява благите думи със „златни ябълки в сребърни кошнички” (25:11). Сервантес добавя: „Нищо не струва толкова евтино и не се цени толкова скъпо като вежливостта”. В общуването си с другите трябва постоянно да използваме думите „здравей”, „благодаря”, „извинявай”, които различават възпитания от невъзпитания човек. А един християнин не може да си позволи да бъде невъзпитан, защото хората съдят за вярата ни по нашето поведение. „Какво значи да си велик? Това е да имаш скромността да служиш на своите ближни, като ги надрастваш” (Томас Ман).

Коментари

коментара