Похвално слово за събрат
Знам, че днес хваленето на събрат изглежда невъзможно, невярно, архаично и нелогично, но е истина. Нищо, че и аз съм свещеник, и пиша за свещеник. Ех, ако беше в “доброто старо време” щеше да е нормално, нали? Свещеник да хвали събрата си! Така трябва! Но, уви…
Само че аз хваля. Хваля протоиерей Александър Величков, председател на Църковното настоятелство на столичния храм “Св. св. Кирил и Методий”. Вчера имах честта да взема участие в Светата Литургия с чин на обновление на храма, отслужена от Негово Преосвещенство Знеполският епископ Йоан, Викарий на Софийския Митрополит, Негово Преосвещенство Величкият епископ Сионий, ректор на Софийската Духовна Семинария “Св. Иоан Рилски”, протосингела на Софийската митрополия архимандрит Григорий и свещеници от Софийската епархия.
Това, което видяхме беше най-хубавото нещо от най-новата българска църковна история. Храмът е обновен до неузнаваемост по най-добрите православни образци. Не се натрапва влиянието нито на Византийската школа, нито на Руската, нито на Гръцката. Много премерено са съчетани новите елементи в интериора, като са съхранени и реставрирани безценните образци на типичната българска църковна архитектура от периода на построяването на храма. Цялата мазилка е била свалена до тухла и след като са подменени всички кабели и тръби е положена новата мазилка и шпакловка. Красивите витражи са почистени и поставени в специални стъклопакети в новата дограма. В Св. Олтар стените са зографисани. Великолепният иконостас е реставриран с много внимание и вещина. Уникалната църковна утвар също е реставрирана. Цялото облачение на храма е в бяло – нещо, което не сме виждали никъде. И още много и много. Всъщност всичко, с изключение на централния полюлей, който ще бъде доставен и стенописите, които ще бъдат завършени. Навсякъде се вижда много опит, умение и вещина. Тук отец Александър не просто е копирал подобни ремонти от други храмове. Той е осъществил цялостна нова стратегия, визия и тенологични решения, за да се получи това, което е – нов православен храм, който изглежда така, че душата се изпълва с религиозен възторг.
Няма да говоря за безсънните нощи, за трудностите по намирането на пари и съчетаването на председателството с енорийската работа. Хваля го за смелостта да се реши, да започне, да участва в целия процес и успешно да завърши този уникален ремонт. Хваля го за новаторството и неповторимия стил.
И аз като вас знам, че не всички събратя се радват. Веднага почнаха подмятания за пари, дарители, връзки… и да не казвам какво още. Но не това е важно. Важното е, че той го знаеше преди да започне, по време на целия ремонт, който отне между другото четири години, знае го и сега, след като се видя плода на усилията му. Важното е, че въпреки всички трудности и спънки резултатът е налице.
Между другото нямам никакво основание и личен интерес да го хваля. Аз служа много далече, в друга Църква. Дори това не е платен материал.
Просто се радвам от сърце на стореното от него за слава Божия. Моля се Господ да му въздаде многократно за това, че възлюби благолепието на дома Му и го направи прекрасен. Това е.
Отец Александре, Христос посреди нас!
Много добро излъчване и хубава атмосфера се усеща в храма.Впрочем, едно от най-хубавите неща е ,че има ОТДУШНИЦИ, за свещите, които, иначе, аз наричам дяволски пушещи пръчици, защото отравят въздуха и опушват стенописите! Има и не малко на брой подходящи в стилово отношение столове (аз, по принцип, съм радетел за пейки-като в католическите черкви). Дано ремонта е качествен, защото почти винаги това, което е пипнала българска ръка, почва да се руши почти веднага след завършването му!
И аз имам трима събратя, които на всяка стъпка хваля, защото на всяка стъпка и с всяка дума са истински презвитери църковни – о. Георги, о. Добромир и о. Димитър. Те градят не само храмове, но общност. Пиша това, за да потвърдя, че не са се свършили църковните пастири, колкото да се губят в морето от требничари и занаятчии. Дяволските пушещи пръчици не са опушили атмосферата до толкоз, че да не може да проникне някой светъл лъч! Светлината в мрака свети и мръкът я не обзе..
Решителен, целеустремен, дръзновен, благоговеен, отзивчив за помощ, хладнокръвен срещу трудностите и винаги подготвен за всяка ситуация – това са само някои от многото качества на отец Алескандър. Дано го запази Бог с всичките му дарове още много години, за полза на Църквата!!!
Защо редакторите изтриха коментара ми по тази и следващата тема?
Защото считат, че е лъжа или защото някак не е удобно след напудрените „похвални слова“, да звучат думи, които разкриват горчиви истини. Ако редакторите желаят да си живеят в розов свят с мечти, аз бих искал да виждам монетата и от обратната страна. Защото често в Църквата зад „варосаните стени на гробници“ прозират „мъртвешки кости“ . Ако ще сте за истината преценяйте коректно нещата. Не може да се хвали нещо, което едва ли го заслужава! Прощавайте за упрека, но гледате само едната страна на монетата. Господ не ни учи така. Разбира се не ни учи и да критикуваме публично, но не се сдържах!
semo_semkov, коментарът ви беше изтрит, защото съдържаше анонимни обвинения в злоупотреби към личности, споменати в статията. Ако ще обвинявате, напишете си истинското име, представете доказателства и уведомете съответните граждански и църковни власти за разкритията си. Подобни неща в този сайт няма да се толерират. Ако не искате коментарът ви да бъде изтрит, оставете достатъчно данни в профила си – тел. за връзка, адрес и т.н., които да позволят на евентуално засегнатия от вашите коментари да ви идентифицира, за да търси правата си по съдебен път. Това е нормалното поведение – другото не искам да го назовавам.
поздрави
Присъединявам се към хубавите пожелания на горните коментари. Храмът явно е станал много красив. „Не се натрапва влиянието нито на Византийската школа, нито на Руската, нито на Гръцката.“ – тези, които посещават пловдивските храмове от няколко месеца и повече са забелязали изключителното присъствие на гръцки символи – отдушници, съдове за свещи, какво ли не, дори килимите са гръцки, нямаме ли си български?