Време разделно

Свещ. Ясен Шинев

Настана време разделно! Предсказано, очаквано и неочаквано, търсено и нетърсено, но динамично и есхатологично. Връхлетя изведнъж и ни увлече, повлече ни в зашеметяващите си стихии. Да, имаше тътен и лек трус, и мина над главите лек полъх от вятър на болест и студ, навяващ печал и тревожност… Като знак за опомняне и зов за събуждане. После леко притихване и… буря!

Сега трябва да прегледаме всичко извършено и мислено дотук, да обмислим отново и да пренаредим нашите лични приоритети. След първоначалното объркване, неизбежния хаос от сблъсъка и шемета на неизбежното вълнение, сме длъжни да се отърсим и всеки от нас да се определи. Няма как да не вземе страна. Защото е толкова страшно, бурно и тежко, че няма как да не изречем своето“не“ и своето „да“. Няма как да не кажем на това “не“ и на това – „да“. Ясно и точно! Като човек, който е опрян до стената от невидим, но мощен противник и към него се спускат лепкавите пипала на тревожна неизвестност и пронизваща болка. Сякаш някой ни стиска за гърлото и пита – „да?“, “не?“ и „кога?“. Не можеш да мръднеш встрани, както досега, и да се огъваш, да отклоняваш поглед и да шикалкавиш с “ами“, “ще видим“, потопен в страх и в немощ.

Няма как. Сега е вече време последно, или предпоследно, не знаем. Никой не знае! Но със сигурност – време разделно и определящо. Всяка дума вече има значение, тежест и символ, и всеки жест, поглед и гримаса имат значение за всяка душа, прободена от хилядите жила на бъдещото битие и притискана от отговорността на своето решение. За света, за живота, за себе си, за всичко, което трябва да бъде изречено и няма време да бъде помислено. Няма време бавно да бъде обмислено – протяжно и разсъдливо. Няма как да се отдръпнеш встрани, трябва да отговориш на удара с вдигната глава и твърда позиция. Няма утре и там, някъде в бъдещето! То страховито чука сега на всяка врата!

Толкова години ни възпитаваха да правим компромиси и да стоим „на сянка“, далеч от палещото слънце на суровата реалност, в приведена поза, вечно притихнали и изчакващи, с изкуствената физиономия на компромисния човек на съвремието. Сив индивид, уморен от бремето на помитащото време, свикнал да не задава ясни въпроси и избягващ твърдите отговори. Но сега е друго! Трябва да понесем удара и да отговорим – длъжни сме да вземем страна! А после да застанем зад своя избор и да го понесем с цялата болка и горчивина на плодовете му. Сега светът гори и този пожар обгаря лицата ни, покрива ги с пушек и дим, и мирис на кръв. Сега трябва да бъдем истински! Събрани, сдържани, мъжествени, и да заявим ясно от кои сме! Ние носим „проклетите въпроси“ за доброто и злото, светлината и мрака, мира и войната – като товар, от който сме длъжни да се освободим.                                                                                                                              За нас, потопени доскоро в безвремие и някаква особена мътилка от суета и застинали в леност, е трудно тук и сега да вземем решение. Но наистина няма как! Налага се да излезем сами от блатото на ежедневието, да напуснем долината на сянката и да застанем твърдо и ясно, с очистено съзнание – под порой от чужди внушения. Вече не можеш да бъдеш безличен. Дойде началната  фаза на невидимата битка, неспирната война между рицари и чудовища, ангели и демони, мъже и страхливци, свободни по дух и роби в душата си. Знамена и парцали. Вестители на светлината или проповедници на мрака. Най-важното – с Христа или с дявола!

Всеки да направи своя избор на чест, мъжество и доблест. Доколкото може… Да изрече своята изповед пред олтара на истината! Маските да бъдат свалени, сърцата – отърсени, пътищата – избрани, без прибежища и кръстовища и малки безвремия.

Един от  боговидците на нашето време, св. Паисий Светогорец, малко преди Бог да приеме духа му, казва, че скоро ще дойде време, когато всички окончателно ще се разделят на хора на мрака и хора на светлината. Предупреждава, че трябва да бъдем готови да видим, че тъмните ще станат още по-тъмни, а светлите – още по-светли. Личните качества, добродетелите, личното благочестие – дори те не са от решаващо значение. Да, ние сме малко или много недостойни пред очите Му, и заставайки в Неговата светлина, сме кухи и гнили, напоени и наранени с илюзии и натоварени с чисто човешки заблуди. Но това няма значение! Важно е друго – кой лагер ще избере всеки от нас. Като двамата разбойници на кръстовете до Разпнатия Иисус – една дума стига, но да се вземе страна и това да реши бъдещето на всяка душа. Ще бъдем или с Него в рая, или там, далеч от светлото блаженство, в пустота и празнота. Непознали и непознати от Бога!

Но това няма значение! Важен е изборът – слънце или сянка, светлина или мрак, смърт или Възкресение. Също като две армии, строени за битка – с подготвени и неподготвени воини, ветерани или млади мъже, взели решение – „за“ или „против“.

Време сгъстено. Време разделно!