Да не се заблуждаваме, краят на света вече е дошъл
„…Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи. Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи? Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.“ (Йоан 9:39-41)
На 19 декември сп. „Икономист“ публикува шеговит пътеводител на ада по повод края на света. Той е направен като туристическа брошура, издадена от Адския туристически борд, оглавяван от видните изследователи Данте Алигиери и Джон Милтън. „Защо трябва да посетим ада?“ е лайтмотивът на статията. Самият пъкъл е описан като лунапарк, пълен с невиждани досега атракции, в който главни герои са световните политически лидери.
„Изключителен курорт в продължение на векове, адът е място, където кралете са склонни да надяват короните си, а папите – тиарите. Където и да погледнете, ще видите знаменити лица. Засечете знаменитостите!“ „Как се стига дотам?“, пита списанието. И отговаря: „Най-бързият начин е постоянно да извършвате грехове и никога да не се разкайвате“.
В навечерието на 21 декември 2012 г. само в Amazon се предлагаха 175 книжни заглавия по темата за края на света, а клипчетата в YouTube с различни теории и доказателства за събитието са хиляди. В подкрепа на увереността си, че това ще се случи наистина, се излага и фактът, че Нострадамус го е предрекъл, като за причина изтъква „сблъсък на голяма комета със Земята“.
„Църквата и науката си стиснаха ръцете по темата и единодушно обявиха подобна идея за еретична“, казва доктор Дейвид Морисън от НАСА, получил безброй писма с въпроси по темата и решил заедно със своя екип да развенчаe мита за краха на Вселената. „В един определен момент нашата Вселена ще „свърши“ или ще се промени, тъй като всяко нещо, което има начало, има и своя край, както доказа теорията за Големия взрив. Но няма никакви разумни доказателства, че това ще се случи на 21 декември 2012 г.“, допълва той.
Главният астроном на Ватикана отец Хосе Габриел Фунес заяви, че краят на света поне засега не настъпва. Той направи това в статия във ватиканския вестник „Осерваторе романо“, посветена на твърденията, че Апокалипсисът ще бъде на 21 декември 2012 г. Отецът заяви, че дори не си заслужава да се дискутира научната основа на твърденията за предстоящ край на света, които той определи като лъжепророчески. Той посочи, че ако има унищожение на Земята, то това ще стане чак след милиарди години. Въпреки това в Русия явно не са убедени напълно и се застраховат да посрещнат пророкувания от маите апокалипсис напълно подготвени, благодарение на комплект за оцеляване за 27 долара. В него е включена бутилка водка и въже, за по-мрачно настроените оцелели.
И така, подобни диалози и реакции, свързани с една измислена теория, са безкрайни. Трудно е човек да не се засмее на част от тях. И все пак, освен напиращия смях, отвътре дълбоко нещо ме гложди. Също като дете, което е казало нещо грешно и всички наоколо му се смеят. Май се оказа, че покрай истерията за края на света, някак си не успях да се посмея от сърце на развенчаните теории, на обърканите конспирации, в които хората са и шутове, и господари едновременно, не можах да се забавлявам с вицовете за 21.12.2012, за календара на маите като флаер за Коледа, не ми стана по-весело и от статията в „Икономист“ за ада като място „без всякакъв грях“, в който сатаната е поставен в служба на хората. Защото усърдието на човеците да съхранят света такъв, какъвто ГО ВИЖДАТ, е именно средството да ги лиши от всякаква надежда… Защото адът е точно такъв, какъвто хората си го представят. Това е ТЕХНИЯТ свят!
„И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.“ (Йоан 12:47)
В своята съпричастност към случващото се днес, виждам, че хората след 21 декември няма да повторят страха си от края на света. Поне не и това поколение. Защото то не обича да гледа едно и също предаване два пъти. На 22 декември 2012 краят на света ще се отмени задълго, точно както заявява папският астроном, както каза и българският отец Иван на церемонията „Спортист на годината“. Да, няма смисъл да се говори повече за нещата, за които вече е говорено, които са очевидна истина… или лъжа. Ако този път краят на света – на 21.12, е лъжа, то всеки друг негов край също не е истина! Зная как работи внушението на тоя век. Зная, че и вие го усещате…
Но защо болката ми на подигравано дете не изчезва?! Защо „БЕЗкрайността“ на този свят не ми дава утеха? Сякаш разбирам желанието на човечеството да продължи да бъде такова, каквото е. Дори и в ада. Пренасяйки ада в човечеството!
Но понеже съдбата на това човечество не е в моите ръце, аз отказвам да го разбера. И не ме боли толкова за него. И все пак, някак си идеята, че адът, слязъл на земята, ме слага в обстановка, най-малкото несправедлива, в която Бог нЕ Е това, което Е, а оттам и аз НЕ съм това, което съм, не ми стига. Нещо повече, тази идея ми е противна. Защото този ТУК, който НЕ съм, е онзи, подвластен на своето тяло, на своите болести и врагове, на своите изневери и НЕприятели. Иначе казано, на моите грехове… Защото този ад, който ми е толкова познат, защото ГО ВИЖДАМ, събуждайки се и заспивайки, не може да утешава. Той е трагедия, в която героите от ужас се смеят. И какво друго им остава, щом сценарият продължава вечно…
Ако имаше някой човек, с който бих искал да я споделя тази своя безутешност, това трябва да е Даниил, свети пророк Даниил. Сякаш знам, че и моето робство е като неговото – на младежа във Вавилон, на юношата, доведен отдалеч, на роба, поставил живота си в ръцете на Господ, който тази страна не познава и не иска да познава, защото ще загуби величието си, ако го направи.
…Или на свети Иван Рилски, който отегчен от тоя свят „раздаде своето имущество в ръцете на бедните и отдаде кесаревото кесарю, за да може безпрепятствено да отдаде Божието Богу… И след като остана там известно време, за да се обучи в подвижничеството, остави земното на земните и света заедно с неговия господар, без да вземе нищо със себе си освен една кожена дреха, и дойде в показаната му планина, направи си малка колибка от храсталак и живееше в нея“ *. Коя планина е намерил свети Иван в Рила? Той не е намерил онази планина, която днес алпинистите изкачват и в която туристите берат билки, в която дъновистите посрещат Слънцето. Планината, в която „оставяш земното на земните и света заедно с неговия господар“ не е планината, в която просто пиеш билки с чиста вода и се пречистваш. Друга планина са намерили и св. Иван в Рила, и пророк Даниил във Вавилон.
„А дето си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това значи, че те ще се смесят чрез човешкото семе, но не ще се слеят едно с друго, както желязо се не смесва с глина. И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а само ще стои вечно, понеже ти видя, че камъкът биде откъснат от планината не с ръце и раздроби желязо, мед, глина, сребро и злато. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това. И верен е тоя сън, и точно е неговото изтълкуване!“ (Даниил 2:43-45)
Камъкът е отсечен… Той разби портите адови, защото портите, в които „грехът не е грях“, Бог НЕ Е Бог, а човекът НЕ Е СЕБЕ си, не устояха на правдата на Човешкия Син. Тази Планина, която е крайъгълният камък на църквата, Е краят на света. Защото краят на този свят дойде… не с човешки ръце, а от тая планина, която е Христос!
И когато говорим за това, че Той пак ще дойде, за да приключи земната история и да изкорени тлението у всеки, който вярва в Него, нека знаем, че Апокалипсисът е сензация за онези, които харесват своя ад. На практика мъртви в него, хората са склонни да градят империи от злато, кал и желязо, твърде здрави и красиви. Утре, казват хората, ще издигнем нова кула, по-висока от днешната… Та ако можем, ще стигнем до Бога! И градят на пясък…
За онзи, който вярва в Спасителя, Апокалипсисът вече е преминал през душата, когато човек е видял Бога. Понеже „Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.“ (Йоан 1:18). Краят на света за вярващия е възможността да осъзнаеш, че разрушавайки твоя и моя свят, Камъкът на правдата тържествува над смъртта, унищожавайки всяко друго усещане за вечност, освен Божието „СЕГА“ и „СЪМ“. А този грандиозен край винаги е личен…
*Из „Друго житие на преподобния и богоносен наш отец Иван Рилски, пустинножител и чудотворец“.
