In memoriam: Един православен мисионер

Преди 10 дни се е споминал архимандрит Дамяно Монтероссо, служещ към диоцеза на Вселенската патриаршия за Южна Италия, когото българските студенти по богословие ще запомнят не със забележителното му богословско творчество, макар че беше ерудиран, не и с завидна кариера в духовния сан, макар че бе всеотдаен духовник, нито със забележителен аскетичен живот, а с историята на едно завръщане към родните му корени и с желанието му да събуди и издигне от руините православната история и живот в родната му Южна Италия.

Петдесет години по-късно: много ли се е променила Южна Италия? Все същият афинитет към семейството, все същата експанзивност, с която се честват религиозните празници, с единствената разлика, че съвременният италианец все по-малко се интересува от църковните дела. Именно тази религиозна апатия и/или може би европейският натиск е причината католическа Южна Италия да се обръща все по-често напоследък към своята история и да търси във византийското наследство нова възможност за съживяване на религиозната традиция. Конкретният израз на това беше поклонението, което преди 7 години предприе Вселенският патриарх по земите на Велика Гърция (както някога са наричали тази област).

В едно такова малко градче (някога част от древна митрополия) срещнахме архимандрита преди три години. Той служеше в един от храмовете – древна византийска базилика, които Католическата църква бе преотстъпила за богослужебно ползване от православните. Разпозна в нас славяни и ни заговори първо на полски, руски; впоследствие се оказа че владее свободно английски и френски език. Зарадва ни се, видя в нас помощници, опора в нелекото служение. И не само това – добродушният и общителен духовник постепенно се разкри като изключителен събеседник, който с лекота се впускаше в богословските диспути и изяснения на сложни догматически и канонически проблеми на диалога между Православната и Католическата църква. Какво правеше тук този ерудиран монах, не беше ли мястото му във високите църковни институции или висшите йерархични степени на клира? Отговорът на този въпрос дойде естествено с историята, която отец Дамяно сподели с нас.

Роден в Калабрия, родителите му са благочестиви католици. Трудните условия на живот принуждават семейството да емигрира в Белгия. Там за първи път се докосва до Православието. Когато пристигат първите емигранти гърци, той е на 12 години и за пръв път вижда православен духовник. Това бил гръцкият митрополит Пантелеймон, който обгрижвал Белгия и Холандия. Местните хора се отнасяли недоверчиво към православните, мислейки ги за някаква секта.

Воден от интерес и любопитство, – разказва архимандрит Дамяно – през седмицата тайно отивах да надникна през ключалката на православния храм. Иконите, свещите и атмосферата там будеха страх и трепет в мен. А в неделя заедно със семейството си отивах на служба в католическия храм. Православните за мен тогава бяха схизматици.

Много години по-късно ще е неговата съдбовна среща с Православието. Преди това той завършва успешно икономика и чужди езици в Белгия, а професионалната му кариера го отвежда в Африка, Германия и Испания.

Интересът към богословието преобръща целия му живот и го довежда в Рим.

През целия този период богословието бе за мен мечта, която успях да осъществя едва през 1979 г., когато записах Папския източен университет с желанието да стана католически свещеник.

Преломен момент е подготовката на магистърска работа, посветена на I Ватикански събор и догмата за непогрешимостта на папата. Някои моменти в нея го поставят в конфликт с научните му ръководители. Поканен е да промени работата си, но отказва и напуска института и манастира, където е послушник. През този тежък период от живота му среща бъдещия епископ на Полша за Италия архим. Клаудио, който го приобщава към Полската православна църква.

Дълбоко обмислено идва и решението му да стане монах. Варшавският митрополит Сава го ръкополага за дякон през февруари 1988 г.  в катедралата „Св. Мария Магдалена”. На 10 юли 1988 г. епископ Клаудио го ръкополага за свещеник на полската общност в Италия. Служи в Северна и Южна Италия и на островите Сицилия и Сардиния. След смъртта на епископа през 1995 г. заедно с цялата си енория преминава към Вселенската патриаршия.

Животът му през последните 7 години бе живот на пътуващ монах мисионер. Неговият дом бе там, където православните имат нужда от духовна грижа. Всяка неделя служение в различни градове, макар че не са много храмовете, в които може да бъде извършено православно богослужение. По-голямата част от тях Католическата църква е предоставила на православната общност за ползване. Заедно с антиминса, богослужебните утвари, одеждите, иконостасните икони, в малката му кола сякаш се побираше най-свещеното място от православния храм – олтара. Изминал дълги часове в път по безкрайните магистрали на Италия, за да стигне поредния град, в който го очакват, вечерта той се заемаше и с приготвянето на  просфората.  Една неделя служи в град Семинара, другата трябва да отиде в Сиракуза. Това бе ежедневието на архимандрит Дамяно.

Православието за отец Дамяно, както и за православните в католическа Италия не е даденост, не е и привилегия, а е ежедневен подвиг. Катехизацията на православните миряни се извършва редом с убеждаването и изясняването на православното учение на местните италианци, които, изплашени от инвазията на сектите, гледат недоверчиво православните монаси, смятайки ги за някаква екзотична секта.

Според архимандрит Дамяно, мисията на Вселенската патриаршия в Южна Италия днес идва да възстанови и възкреси паметта за светите православни места и да обгрижва православните християни в Италия. Разпадането на социалистическия блок предизвика силна емиграционна вълна от украинци, българи, руснаци и румънци. Познал опита на откъсналия се от корените си човек, той самият схващаше тази мисия преди всичко като лична грижа за многобройните емигранти. Често в разговорите с бащинско топло чувство отецът ги наричаше „сираци”. Така мисията на патриаршията прераства в грижа за емигрантите, които в по-голямата си част са православни християни, макар само по име или по традиция. С благословението на митрополита на Вселенската патриаршия за Южна Италия Генадий се служи успоредно и по двата календара, защото мнозинството руснаци, украинци и сърби са по стария календар, а гърците, българите и румънците са по новия.

Условията за работа и живот на един емигрант в Южна Италия не са никак леки. Единствената работа, която се предлага е земеделска, сезонна и недобре платена. Работят я  хора, които страдат от носталгия по родната земя и близките си. Към тях отец Дамяно намираше правилните думи. Често им говореше за милостта на Бога, Който лекува душевните ни рани.

В това служение на отец Дамяно се докоснахме до реалност, в която Божията любов говори на различни езици и преодолява националните и културни различия.

Православното богослужение в Южна Италия прилича на малка Петдесетница. Извършва се едновременно на италиански, гръцки, руски, румънски и български езици, в зависимост от родния език на богомолците. Когато присъстваш на подобна служба, си даваш сметка за вселенския характер на Православието.

През последните две години архимадрит Дамяно бе прикован на легло от тежка болест, но продължи да извършва своята мисия, молитвено застъпвайки се за своите чеда.