Измолена с покаяние. Слово за Рождество Богородично
Твоето рождение, Богородице, Дево,
радост възвести на цялата вселена,
защото от тебе възсия Слънцето на правдата,
Христос Спасител, нашият Бог,
и разрушил клетвата, дарил благословение и
обезсилил смъртта, дарува нам живот вечен.
Тропар за празника
Обични в Господа братя и сестри!
Днес ние, православните, отдаваме слава и чест на Рождението на Пречистата и Преблагословена ПрисноДева Мария, тази, която е изпълнила колкото и велика, толкова и немислима мисия – вместила е в утробата си Невместимия. И с това е дала нова насока на цялата история на света. Сега всички четем песнопения, целуваме нейните свети икони и се прекланяме пред подвига ѝ, но не трябва да забравяме, че рождението ѝ е плод на борба. На свръхчовешко усилие и невероятна вътрешна битка, която е раздирала душите на нейните родители – Йоаким и Анна. Нещо по-важно – Пречистата е плод на покаяние. Ние толкова често говорим за него, но колко рядко го изживяваме такова, каквото трябва да бъде – живо и оценено пред Неговия престол. Чиста и пречиста жертва на дълбинно, неопетнено и разтърсващо покаяние, което е истинска драма както за двама им, така и за всички, които са познавали техния малък свят.
Цялото Свето Писание и житията на светците изповядват и проповядват покаянието като път за помирение с Бога и зов за възвръщане на тези, които искат да се спасят от примката на света. Но има библейски сюжети и случаи от житията на Божиите угодници, в които то е особено осезаемо и поразяващо със своята мощ и дълбочина. Изявява се като дълбок пролом в битието на двамата и ни води към богоразмисъл и изводи за всеки един от нас, тръгналите по пътя към Царството Божие. Защото само и единствено то, дълбокото и раздиращо покаяние прорязва и преобразява целия им път, и го надстройва и облагодатява до последен дъх.
Незнайно защо Йоаким и Анна са били обречени на бездетство, понесли са го като проклятие от Бога и са били подложени на неблагоприятна оценка от околните. Превърнало се е в травма, която им е пречела да бъдат щастливи и пълноценни пред себе си и пред останалите. Това е било трудно разбираемо за техните сънародници, а и за нас днес, защото Йоаким и Анна са били благочестиви и богобоязливи изпълнители на закона на Мойсей. Изрядни и изпълнителни пред духа и буквата му. През целия си съзнателен живот на истински юдеи те са проявявали дела на милост, като са запазвали само една трета от доходите си, а всичко друго са дарявали на бедняци и странници. При всичко това са носили достойно своя тежък личен и семеен кръст, оставайки изцяло верни на истинското поклонение пред Бога и Отца. Но в миг на искрено утеснение са проплакали пред Него в покаяние. Всеки от тях е задал въпроса: “Защо?“ И въпреки страха от Гнева Му, човешки, твърде човешки са попитали: „Защо аз, Господи?“ Постъпили са така, както всички ние постъпваме толкова често, залутани както в лабиринтите на връхлитащите ни отвън предизвикателства на вечно бушуващия свят, така и в най-тихите си часове. Когато оставаме насаме със себе си и сме в състояние да се вслушаме в туптежа на своето наранено сърце и да усетим дълбоката, пронизваща болка на вечно страдащия човек. В тези мигове, когато не можем да заспим, измъчвани от нейната неразрешимост.
Но Бог е велик във всичко Свое и най-вече в любовта и състраданието си към нас, окаяните… И Той носи ключа за разрешаване на проблемите на всеки един от нас. Ние често забравяме това, като търсим бързи светски и дори демонични решения, и така объркваме допълнително себе си и прогневяваме Бога. Не мислим духовно, а злободневно, коленичейки не пред Бога, а пред силните на деня и стихиите на опустошаващия ни свят. По различен начин, чрез личен диалог с тайнствения и неизследим Бог, Йоаким и Анна са се отдали на искрено сърдечно съкрушение и молитвено ридание, потопени в своята чисто човешка драма. Решили са с цялата сила на своята свободна воля да променят това и да измолят милостта Божия. И след като са стигнали до дълбините на своето понизяване, са били въздигнати до висотата на обдарените, получили Неговото височайшо и всеопрощаващо “Амин“. Изречено от неземния глас на ангели, които са ги посетили… В суровата жар на своя вътрешен огън и непримирима борба те са изпълнили изреченото от св. пророк Давид: “Жертва Богу е дух съкрушен. Сърце съкрушено и смирено, Ти, Боже, не ще презреш“ (Пс. 50).
С това Йоаким и Анна са се превърнали в явно доказателство за свещеното и така съкровено обещание, което всемогъщият Бог дава на немощния човек, заразен от покварата на греха. Той е протегнал Ръката Си от небето и извел от Бога тези, които му представят възможно най-чистата жертва. Най-важната и ценна пред Неговия Свят Престол – искреното покаяние. Първо са пречупили гребена на своята себичност, навлизайки в себе си, там някъде в своето дълбинно Аз, за да бъдат посетени и облагодетелствани свише.
За нас, които неумолимо търсим най-добрата рецепта за разрешаване на проблемите с „външните“, поведението на Йоаким и Анна е трептящ пример за намиране на така бленувания вътрешен мир със самите себе си. Защото първо трябва да минем през огньовете на ада, за да достигнем до блаженството на рая. За да разберем ценността на Неговите подаръци към нас и да изживеем своята лична Голгота, за да достигнем до своето лично Свято Възкресение. И едва тогава да се потопим във възторга на победата, засвидетелствана с посланието на ангелите, които предават благословението на Нашия общ Отец.
