Жената, която измери разстоянието от ада до рая

Какво може да научи съвременният човек от живота на света Мария Египетска? Ще се спра само на два аспекта, но и двата носят голяма надежда за всички, които живеят в робството на греха. Първото нещо, което можеш да научиш от живота на св. Мария Египетска, е това, че ако си честен със самия себе си, особено пред лицето на собственото си падение, рано или късно ще молиш Господа и Неговата света Църква за помощ. Още от съвсем млада тя водила безпътен живот по улиците на Александрия и дори със страст трупала грехове, като по никакъв начин не мислела за разплатата и дори й правело удоволствие да греши.

Това продължило повече от 17 години. Тя дори била абсолютно честна относно начина си на живот, като казвала, че това е смисълът на живота. Господ обаче по чудотворен начин използвал именно това нейно убеждение, като направил така, че тя да попадне сред поклонници, които пътували към Йерусалим да се поклонят пред светия Кръст… Така Господ използва всичките ни немощи и тръгвайки от злото, което вършим, независимо от силата и характера на това зло, невидимо ни напътства към момента на обръщането, на приемането на вярата. Важно е да бъдем честни в избора си – да не водим двойнствен, лицемерен живот. В смисъла на това да не се опитваме да служим едновременно и на Господа, и на дявола, като се самозалъгваме, че сме намерили някакво „равновесие“ между доброто и злото. В Новия Завет също има предупреждение, което носи подобен смисъл: „…ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си.“(Откр. 3:15,16). Мария от Александрия била студена, много студена (което означава много далеч от Господа, Който стопля сърцата ни) и затова можела да бъде преобърната и да стане гореща, толкова гореща, че да се успокои с Господа в сърцето си. И съвсем не на последно място, да не заглушаваме гласа на съвестта си, която ни нашепва, че трябва да поемем по друг път.

Вторият аспект, който дълбоко ни разтърсва в живота на света Мария Египетска, е фактът, че тази млада жена, след 17 години безпътен живот, който е достояние на всички, е била причастена още преди да премине Йордан. От момента на последния си грях до получаването на причастието не били изминали и 24 часа. Сутринта тя обещала пред Божията майка, че вече няма да греши с тялото си и ще се отрече от света, а вечерта, след изтощителен преход тя стигнала до река Йордан, до църквата, посветена на св. Йоан Кръстител, където се причастила с Христовите Тайни. Колко истинно е казаното от авва Алоний, че ако човек поиска, от сутринта до вечерта ще стигне до Божия път. Малцина обаче ще бъдат онези, които няма да осъдят този духовник, който е позволил на една безпътна жена да се доближи до светото Причастие, но дори и Господ е бил укоряван от фарисея Симон, че е позволил на една грешница да се докосне до Него (вж. Лук. 7:36-50)… Въпреки че Мария Египетска е вършила много грехове и всички я познавали като крайно безпътна жена, все пак тя приела причастие. Не ни е известно дали тогава е имало хора, които са роптали срещу този акт (на глас или само вътрешно) с въпроса: „Кой се осмели да причасти Мария, разпътната жена от Александрия?“…

Така днес имаме пример за съвършеното покаяние, което окуражава всички, които са потънали в много и тежки грехове. Без укрепването на св. Мария Египетска със светите Дарове, нямаше да е възможна победата й в жестоката борба, която по-късно тя води в Йорданската пустиня. Днес често наблягаме на това, че св. Мария Египетска се е причастила след 47 години суров живот в пустинята. Забравяме обаче за първото й причастяване (което получава веднага след решението й да промени живота си) и споменаваме само второто, получено от Зосима преди да умре. Логични са и два въпроса, които възникват в тази връзка. Днес има ли някой, който да се кае искрено, с цялата си душа да иска да се обърне към Господа – така, както го е направила безпътната Мария от Александрия? И ако все пак някой искрено се покайва, ще се намерят ли духовни лица, които да причастят без никакво колебание такъв грешник, да не си помислят дори и за миг да го лишат от Пречистите Тяло и Кръв Христови?

Животът на св. Мария Египетска ни дава пример как може да се измери разстоянието от ада до рая. Оттам, откъдето си паднал най-ниско, до невъобразимите висоти на рая. Всички ние сме призвани да измерим това разстояние. И още днес можем да тръгнем на това благословено пътуване! Условието е да се покаем. Това е „багажът“ ни за този труден път. Заедно със светата Евхаристия… | www.doxologia.ro

Превод: Сандра Керелезова