Кирил и Методий – имена на святост
В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
Това е първият текст, изписан с българските букви още в далечния IX век, когато светите братя започнаха своето свято дело. Делото, прославило българския род и дало „на вси словене книга да четат“.
Несравнимо с нищо в нашата история, създаването на българска азбука предшества появата на множеството книжовни школи и ограмотяването на нашия народ и близките племена. Върху благодатната християнска почва и чрез извоюваната църковна независимост, тези славни събития поставят основите на нова европейска култура. По този начин именно тогава от Преслав до Охрид се формира българо-славянска културна общност и нова средновековна, източно-европейска, християнска цивилизация. Затова днес на кирилица пишат народи, заемащи пространството от Тихия океан до Средна Европа: българи, руси, монголи, украинци, беларуси и сърби, жителите на Североизточен Сибир, както и гражданите на Северна Македония.
Делата на св. цар Борис-Михаил Покръстител, неговият син Симеон Велики, светите братя Методий и Кирил, както и техните свети ученици Климент и Наум Преславско-охридски, Сава, Горазд и Ангеларий, са прославени и увековечени трайно по тогавашните югозападни части на Българското царство – най-вече из Вардарско и Охрид. Това не е случайно. Традицията на българските владетели да строят там църкви и манастири датира още от времето на кан Тервел, за когото има сведения, че умира като монах под името Теоктист в построения от него манастир край Охрид. Самият цар Борис I е изобразяван в много от тамошните църкви и манастири, някои от които изоставени и разрушени по времето на сръбската власт. В манастира „Св. Богородица“ край гр. Кичево, както и в манастира „Св. Наум“ на Охридското езеро, той е изобразен и като ктитор. Освен тях, по време на неговото управление в Охрид са изградени църквите „Св. София“ и „Св. Пантелеймон“.
Но ако ние днес се срамуваме от вярата си, не познаваме Бога, който ръководеше перото на светите братя и техните ученици, и се лутаме сред тъмата на безверието, маловерието и суеверието, то за какво са ни езика и традициите?
Ето защо днес повечето млади българи и ученици са полуграмотни. Българските традиции считат за старомодни и ненужни, и търсят да ги заменят с нови и чужди. Стигаме дотам, че някои използват латиница, за да пишат на български. Слушаме всякаква, но не и българска народна музика. Българинът не чувства българщината и кощунствено я подменя! Не го затрогва това най-ценно и богато творчество. Не чете българските класици – струва му се безсмислено. Предпочита съвременни, глуповати и посредствени книжлета с фалшиви съвети за лично щастие и просперитет. (Какво безумие!?) Съвременните български автори всеки ден получават международни награди и признания, а в България имената им са неизвестни. Сквернословим в речта си. Нима с всичко това не потъпкваме святото дело на равноапостолните Кирил и Методий?
Св. апостол Павел казва: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7). Нека изпълняваме този мъдър съвет!
