Молете се за свещеника

Свещ. Ясен Шинев

Веднъж при стареца Паисий Светогорец дошла малка група поклонници. Те му се оплакали от един свещеник от техния град. Той бил нехаен, намарлив, избухлив и груб; не само че не изпълнявал достойно своите духовни задължения, но и с цялото си поведение дразнил всички вярващи и невярващи. Споделили, че ходили при владиката и го запознали със случая, всячески търсили начини да променят свещеника, но нямало никакъв резултат и той си оставал същият. Атонският подвижник ги изслушал внимателно, попитал за името му и след като затворил очи, се помолил. Светият дух го просветил и той им казал следното: “Молете се за него. Той е добро момче, но много го мъчат страстите. Молете се силно в личните си молитви и го записвайте навсякъде. Скоро ще се оправи… С Божията помощ всичко ще бъде наред.“. След известно време същите миряни отново отишли при стареца, за да му благодарят, и разказали, че духовникът много се е променил и вече радва всички.

Този истински случай е колкото поучителен, толкова и показателен за връзката между миряните и свещениците, и отношенията между тях. За преобладаваща част от хората, невярващи и дори вярващи, свещениците си остават някак „непромокаеми“. Те са едно съвсем различно съсловие, движат се в особен, полумистичен свят, пропит от някаква почти неизвестност, с мирис на тамян и шум от кадилници. Молят се за другите и разчитат само и единствено на Бога. Да. Това малко или много е така, но хората не познават драмата на пастирското служение. Свещеникът за тях е човек Божий, Негов посланик на земята, който преподава тайните Му. Христос му е дал властта да свързва и развързва на небето и на земята, ангели и демони му се подчиняват. Връчил му е „ключовете на рая“ и го е поставил да обгрижва Неговия избран народ.

Но заедно с това свещеникът е и човек, нищо човешко не му е чуждо и както всеки друг има нужда от помощ и… да се молят за него. Малцина (и слава Богу) знаят за изкушенията му. Нямат никаква представа за онзи особен трепет, който духовникът изпитва всеки ден, избран да носи своя надчовешки кръст и да се движи като „гръмоотвод“ между невидимия и видимия свят в непрестанен сблъсък със стихиите на естеството. Освен грижите в енорията, в чисто служебен план, се добавят и задълженията в семейството и отношенията с другите в обществото. Съвременният свещеник е работник, който се труди на много ниви и обгрижва свои и чужди, вярващи и невярващи, признателни и непризнателни. Той е „отец“ на всички – баща, наставник, съпруг и приятел. Единствено и само с помощта Божия може да понесе всичко това и да дава плодове навсякъде. С никого сатаната не води така яростно война, както с него. Връхлита го с особена ярост и настървеност, по всякакъв начин се старае да му попречи, да го отклони в борбата за спасението на душите на простосмъртните.

За свещеника в особена степен се отнасят думите: “Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница“ (Лук. 22:31). Както на война – врагът има за цел на първо място да унищожи офицера, който стои отпред и води войниците си в атака – така и в стихията на невидимата бран дяволът се старае да сломи отдадения на служението си пастир и духовник. Също както офицерът, за свещеника е важно да усеща зад гърба си подкрепата на мъжете, които води, и тя не само да му помага във всеки момент, но и да го успокоява и вдъхновява да продължава напред до окончателната победа. Молитвите и практическа подкрепа на миряните му дават допълнителна мотивация за сломяване на съпротивата на врага.

Всички добре развити енории в градовете имат не само дръзновени и отдадени на делото си свещеници, но и верни и предани миряни, които са като пръстен около своя пастир. Те се молят, извършват дела на милост и любов, жертват се за святото дело и вграждат себе си в мирозданието на майката Църква. Връзката между свещеника и миряните е диханието на земната Църква. В нея е ключът за духовния успех. Това е необяснима синергия на душите, която оживотворява и преобразява всичко видимо и невидимо, и всяка болна и търсеща душа. Когато Бог види от своята висота старанието на спасяващите се в една енория, праща ангели пазители, които да се грижат и да пазят това средище на духа. Изпраща „благодат въз благодат“ и просвещава душите и на неукрепналите. Той се радва като баща, който гледа как децата му си помагат и се подкрепят едно друго.

Мнозина боговидци и старци, когато дохождащите при тях поклонници са ги питали какво могат да направят за тях като знак на благодарност за молитвите и наставленията, са отговаряли просто и кратко: “Молете се за мен.“. Всички опитни свещеници, които съм срещал в пътя си като мирянин и духовник, в разговор са намирали повод да се обърнат към мен с чистосърдечното: “Споменавай ме в молитвите си“. От разговорите си с миряни и други духовници, които са имали досег с тях, съм разбирал, че така постъпвали и се обръщали и към тях. А някои от тези просветени мъже често дори са се обаждали на чедата си преди важни изпитания в личен и духовен план, и са търсили тяхната макар и малка, но безценна според тях подкрепа.

Това е проява на висше смирение и осъзнаване на личната немощ и собствено недостойнство като свещенослужители и християни. Пример за просветеност от духа Светаго и белег на духовна мъдрост и озарение. Защото без Бог свещеникът е нищо! Не просто човек, но опустошен човек. Развалина и гротеска, карикатура на духовник. Душа в окови, пронизана от бесове… Да пази Бог! Никога да не ни оставя Христос без своето дихание и съживяваща подкрепа…

Има много примери в енорийската практика за видима подкрепа в полза на служещите свещеници. Хиляди случаи на изцеление от болести, избавяне от нещастия от личен и духовен характер след искрените и топли молитви на миряните. Затова е повече от нужно, но и душеспасително записването на имената на свещениците за светата литургия, в списъци за четене на акатисти и молебени, или по светите места и манастирите от поклонниците. Това е истинският смисъл на любовта – чистият принос и жертвата, достигаща до саможертва за ближния – като пастир и като човек. Който се моли за свещеника, значи го обича. Страда, радва се, притиска го до сърцето си, носи и неговия кръст и диша с неговия ритъм. Сърце в сърце, душа в душа. До него, зад него, но и в него и в себе си! За това и за всичко – молете са за свещеника! Всичко друго са думи, които нямат никаква истинска тежест и ценност пред престола на Всемогъщия и Всемилостив Господ Бог. Блудкаво лицемерие, което заразява душите и омърсява сърцата на тези, които искат да се спасят. Защото всички ние, духовници и миряни, сме спътници на кораба на спасението и капитанът на мостика – Христос, ни води към заветното пристанище – небесния Йерусалим, мястото на вечното блаженство и царството на светлината. Нека да пътуваме в мир и разбирателство, любов и грижа един към друг, и така да бъдем достойни да се наричаме Негови приятели и съслужители, в голямото и в малкото, тук и там, сега и в бъдещето.