Нашата цел



„Колкото и странно да изглежда, но е истина,

че идваме на този свят, не за да се наслаждаваме,

а да се спасим от него.“

Св. Николай Велимирович

 

Свещ. Ясен Шинев

Целта на всеки, който повярва в живото слово на Спасителя и реши да го последва по трънливия път до Неговото царство, е една единствена, ясна и категорично изразена – да са спаси. Както затворената птица – да разчупи клетката и да излезе от нея. А след това, освободила се от тягостното робство, да разтвори криле и да полети към небето. Всичко друго в духовния живот, изречено или тълкувано, може да е излишно и дори съблазнително, но темата за спасението на християнина е централна и решаваща.

В особена степен това се отнася за православния човек, който е детето на Бога, и преживява дълбоко и съкровено, с очакване за Пасха, своя малък път до Пречистия Иисус. Тази тема определя пулса на неговия духовен живот и ръководи неговия вътрешен ритъм. Всичко, дори и в рамките на един ден, – от сутрешните молитви до помислите и делата – трябва да бъде подчинено на нея. Понякога, само понякога, вярващият я губи от себе си, залутан в своите борби, заблуди и размисли за бъдещето, или просто поддал се малко или много на духа на този свят. В началото той е обзет от първата благодат, и възпламенен от нейния огън, е готов да се жертва за вярата в святото, неразбираемо за околните безумие, готов е да блоговести, благовести, благовести. А после, след като по Божи промисъл тя се отдръпне от него, трябва да напрегне цялата си свободна воля и да даде най-доброто от себе си, за да си я върне, да я задържи и да затупти отново с нейния топъл и динамичен пулс. И оттогава до края на своето лично подвизаване, срещайки низ от изпитания, “минавайки през огън и вода“, да изтърпи, да издържи и да заслужи вечното блаженство.

Няма спор, че ще бъде трудно. За това свидетелстват Светото Евангелие, примерът на Божиите угодници и наставленията на светите отци. Наричат го подвизаване, неспирно трезвение, „изкуство на изкуствата“, най-важното, ключово изискване от Христос по трънливия път нагоре. Няма широк път към небето, и мисловните конструкции или промяната на психологическия подход само временно могат да забавят или да задържат искрено вярващия. Но всичко, което ще преживее, е за спасение! Абсолютно всичко, от най-малкото до най-голямото, защото и „космите на главите ни са преброени“ (Мат. 10:30). А залогът е неговата душа и състоянието на пребиваване – в блаженството на рая или в проклятието на ада. Господ Бог, Който е създал цялата вселена, владее всичко видимо и невидимо и го управлява като Вседържител, има план за всеки, а особено за повярвалите в Неговия Единороден Син.

Не просто план, а Промисъл. Дълбок, мощен и съкровен. Твърде различен от този на нашия ближен – брат или сестра, духовник или мирянин. Личен и насочен само и единствено към него.

Светите отци ни учат, че с каквото и да се занимава християнинът, и в каквото и историческа епоха или културна среда да се подвизава, пътят за спасение е открит. Нещо повече – начините са ясни, доказани и проверени, изразени от учението на Светото Православие. Живот според неговите боговдъхновени предписания, дръзновено участие в неговите свети тайнства, едно задължително въцърковяване, което да доведе до „охристовяване“ на личността. И всичко това в нестихващата и дълбоко съкровена метаноя, в борба с повредената стара природа и с нападенията на поднебесните духове на злобата. Борба нестихваща, битка с променлив успех до последен дъх, невидима бран. Но борба благословена и най-важното – свята!

Уви, нашият живот е твърде кратък и колкото по-възрастен става човек, толкова повече разбира неговата преходност. Ние всички, колкото и различни да сме, идваме в него не по наша, а по Божия воля, търсим своите пътища и искаме да намерим рецептите за лично щастие, но ако имаме порив да търсим истинското, рано или късно оставаме разочаровани. Защото то, лелеяното щастие, е свързано с пълнотата на изживяванията и спокойното, почти безметежно пребиваване на духа. Но изтощени, търсейки живия извор, постепенно разбираме, че тук, долу, в земята на нашето странничество, в долината на смъртната сянка всички извори са отровени. И тогава, покрусени от всичките ни опити и уморени от разочарования, проплакваме и се насочваме към спасителната Ветезда – Христовата църква.

Там са изцеряващите струи, вечната утеха и пълнотата на благодатта. Колкото по-рано разберем това, толкова по-добре за нас, защото не само спестяваме грехове, но и печелим време за нашето освещаване и преобразяване като изкупени с Неговото Тяло и Кръв.

Затова нека да не се леним, а да напуснем гибелната суета и полудуховност, и да сгреем  хладните си понякога сърца. Нека да помним, че нямаме представа кога ще бъдем призовани пред престола на Вседържителя и често да си напомняме това удивително прошение от св. Божествена литургия: “… добър отговор пред Страшното Христово съдилище от Господа просим!“. Защото всеки от нас ще бъде изправен пред суровата и неотменима реалност, и ще ни се отдаде заслуженото за всичко сторено или несторено от нас.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...